Някои хора, изпитват удоволствие да се самоизмъчват, години наред. Те са болни мозъци, готови да прекарат половината си живот под 2-3 железа, но да ги направят по-добре и от завода. Чувстват оргазъм от крайният резултат, а пък ако са достатъчно правилно оценени, значи са изпълнили мисията на живота си.
Все пак е въпрос на гледна точка. Всеки има цел. За едни е реставрация и гонят някакъв еталон. За други е просто разнообразие, да имат някаква ретро кола, която не карат, не поддържат и не вадят от гаража, нямат регистрация.......само седи за красота. Което е и откровено тъпо, безсмислено начинание.
Аз съм на друго мнение. Животът е прекалено кратък, за да се губят най-силни години под няк`ва купчина скрап, `дето била не знам си каква там. Е, няма лошо да се загубят няколко мецеса в търсене на компоненти и консумативи за някакво дърто, но забравено от времето возило. Ама, после да се наслаждаваш на най-хубавото - предимно употребата му, кефът от карането и липсата на нужда от генерални ремонти. Да, прав си, че тотално реставриран автомобил, може да легне повече от тотално автентичен такъв. Примерно, за 4
-7 хиляди пари, каква машина ще вземем, леле. Ем ще върви, ем ще бяга много, ем ще вози, ем ще има и повече екстри от много съвременни коли. И ще служи дълго, ако се поддържа и някой не те намачка тотално.