Tornadoto в момента е с собствения си мотор понеже колата е с предно едва ли би станал друг двигател на него от американка със задно. А и в Автокласиката има статия за него и се говори че всичко е оригинал като се навлиза в подробности кой двигател на кое купе се слага и с какъв салон. Иначе колегата е прав колата на Рафи е горяла, но е бил засегнат само салона на колата и покрива, двигателя си е бил ок. А този човек който срещнах с колата тогава да я кара му имам имената и тел каза, че колата е дошла от Германия и че била взета от там за 5000 Евро дали е така и аз не знам.
Само съпоставяне по кастинг номера на корубите на скоростите и блока, може да се приеме за достоверно, ако става въпрос при колите, кое къде е било оригинално.
При американките, може да се намери по разни по сериозни сайтове, отн. достоверно инфо от ГМ, коя талига, кога, къде, и с какви метчинг номера комбинации е излязла от конвейера.
А това кой какви уверения ти е давал за все едно какви коли, мотора дали е оригинален, или не е, и не знам си още какви басни, не ги приемай за чиста монета.
Иначе е възможно след някакви сложни комбинации, ориг Торо мотор, след няколкогодишно гостуване в кабриото, пак да се е върнал в неговия си кош при Торото, ама не ми се вяврва много. Кабриото си вървеше, освен това го продаваха за прекалено много пари, че да вземат да го разкостват, и да продадат обратно мотора на Рафи, и то за тънки суми.
Най вероятно, заедно с таблото и част от салона, Рафи си е намерил от Америка някакъв подобен биг блок, който да сложи в колата.
Но това както преди казах, са догадки, и според мен, без особено значение.
Конкретно за тия двете.
А именно, ГМ са слагали кръстосано всякакви мотори на всякакви шасита и платформи, вкл и големите им блоци.
Например 8,2 мотора, освен при Елдо с предно, е слаган и при Девили/Флитууди със задно.
А конкретно точно тези генерации 1967-1978 години, Торо и Елодорадо, са на една платформа с предно предаване, и с едни типове мотори осмаци, надлъжно сложени.
Малката разлика е, че докато топ мотора при Торо е бил само 7,7 литров, от престижни съображения, Кадилак по някое време, освен тоя 7,7 мотор, почват да слагат в гамата си, вкл и в Елдо, разпилената версия на тоя ГМ-ски биг блок, вече с 8,2 литраж.
Но тия мотори, интересното е да се отблежи, са слагани в това Елдо и в Торото на Рафи, надлъжно разположени.
За разлика от по-късните Елдо и Торо, екземпляр от които и аз имах, които са с напречно разположени осмаци.
та, на тази първа, и най-грамаданска серия Торо-Елдо, именно скоростните кутии, предназначени за предно предаване, НО с надлъжно разположени осмаци, са големия проблем.
Не за взаимозаменяеми с нищо друго, освен с такива баш от тая генерация кутии.
А мотори с малко труд, може да си слагаш вяскякви ГМ-ски на тях, стига да са Ве-образни.
По отношение на това Торото дали винаги е било с мотора му.
Ами, слушай баш за тия капитолски коли, па и не само за тях, батко ти Людмил, той най-много знае.
Та, това Торо не беше с мотора му в него след пожара, бая време.
Близо 5-6 години седя с оголен кош, и така и го продаваха на Капитолия тогава, без мотор, исам с уговорка, за наличие някуде си на оригиналните скорости.
Които, ако ги намерели, щели да ги дадт с колата.
Мотора не се дискутираше, защото вече щастливо беше задвижил Кадито кабрио.
Та Торото, в тоя му вид с доста липси, и горяло, даваха го първоначално за 7-8 хиляди лева Капитолците.
По Аавтокоазиона, а и по други списания /както и по БГ мобилето/, му имаше в почти всеки брой, обяви със снимки за продаване, е в тоя му вид, с вирната предница и празен кош, хахах.
Който е чел тогава редовно обяви по автосписания, ще си го спомни.
Интересното е, че аз мойто Торонадо, което беше по-ново като модел, и за съжаление доста по малко на размери, и по скучно на форма, версия вече от 80-те, го бях купил подарък за жена ми, като изкара книжка, именно под давление на гледката на онова горялото.
Понеже през 2002-2003, като имах разни бизнеси с Капитолия, често взимах жена ми с мен за компания, тя направо се влюби в онова горялото Торо, и перманентно ме врънкаше да го купя.
ама през 2-3 дена само ми пееше за него, и то в течение на 1 година поне.
На мен с това Торо /макар и злобно яко на форма/, както беше то без мотор, а и с яко горяло табло и ел инсталация, не ми се мяташе в приключения.
Освен това колата преди да гори, Салех я окепази, като ориг черна кожа, смени с някъв гнусен скай, а и ориг нелоша бяла боя, я пребоядиса с лилав металик.
Така че и автентичността и вече беше до голяма степен, поне в моите очи, маргинализирана.
То и тия двете коли, Елдото и Торото, дойдоха в Капитолия от Германия.
Но бяха с ориг табелки по тях, че са продадени някога нови, от ГМ-Швейцария.
Даже тия месингови табелки ГМ-СН на Торото, както и разни с името на СН дилършипа, дето бяха слагани по него, в коша на мотора, и отзад на багажника, са в мен.
Свалих си ги от него след пожара на колата, за спомен.
Въпреки, че щях да го взема от собственика Салех на цена, непостижима за бате ти Рафи, или който там го е купил избангйосано.
Но на жените не трябва винаги да се отказва, хахах,
и една прекрасна лятна вечер, изненадах яко моята с ей това Торо Трофео версия, след тайното му купуване от нея.
Това нашето Торо беше модел 1987, специална серия Трофео, със сложна фабрична аудио система и салон от кожа на водни бизони- Бъфало ледър, хахах.
Та, мойта си го кара щастливо това Персонал луксъри купенце около година, преди да го продам /защото имаше големи акциз и мито неплатени/, и да и взема един друг Олдс, Кътлас калайс купе.
Ей я тука вече бившата ми жена,
с новоподарената и тогава кола.
Иначе, аз ако се разровя да намеря стари Автокоазиони, дето по принцип и тях си ги пазя в мазето, ще му сканирам някоя стара обява на Торото, да го видите като е горяло, каква жалка картинка беше.
Така че наистина се радвам, че Рафи оправи тази кола.