Ауууу, какво прекрасно Бертоне ! С какви седалки само. Ц-ц. Една от малкото 2-вратки, която искам да имам. Каква му е историята, някой знае ли ? С тези стари табели ? Оригинално ли е или е възстановявано ?
Браво колега за чудесните снимки.
Много жалко, че са допуснали този рядък Бонвил ССЕ, с това странно от ТрансАм ГТА кормило, така да загние.
А Фиатката, леле, колко е малък света.
Гледай ти майтап.
Това е 3-то Бертоне Х1/9, което имах.
Познах си го по цвета, железните джанти, сменяния волан с Аутобианки тапа, и по някои неща по боята, които ще уточня след малко.
Продадох го на един приятел през 1997, а през 1998-а той го препродаде на друг наш познат, един Аргир.
Който работеше в София, ама родителите са му от Пловдив.
И колата си я закара там.
Колата е на стари номера още, защото собственика му- Аргир, тогава малко след като го купи от моя човек, тръгна да се развежда.
А пълномощното беше на името на жена му.
Те отскоро вече са напълно разведени де, хахах, след 10 годишни имотни делби.
По случайност, се виждам понякога с по-малката сестра на бившата съпруга на Аргир.
Тя ми казваше наскоро, преди няколко месеца, че сестра и още пази документите на това Бертоне.
Та ако някой случайно го купи в тоя вид, да свирка, може да направя контакт с екссъпругата, която има пълномощно за колата, както и другите документи.
Оригинално колата като я зех, беше по-брик металик.
Но, на места беше поизгоряла боята, та я карах до Пловдив да я боядисвам, при едни мои приятели майстори арменци.
Пръснаха ми я, малко не точно, защото не можаха да догодят брик цвета, ама по скоро стана, е в тоя рубинен бордо цвят.
Пръснах я същия цвят като цвета на 2-то ми Х1/9, дето имах преди това.
Снимки от което може да видите в темата с бившите ми италиански коли.
А и керемидата ми казаха, че трудно ще ми го догодят при наново правене на боя, при евентуални ремонти.
Може да се установи, дали още колата не е пребоядсана след мен, по това, че на предния капак, имаше участък с грубо изсъхнала боя, който не можах да го оправя, преди да продам колата.
А пък, нарочно задния капак, го оставих непребоядисан, в ориг брик отенък, да не махам надписите, а и да запазя поне един панел с ориг боя по колата.
Ако още задния капак има разлика от цялата боя, и предния капак е с тоя козметичен грапав дефект, не е пребоядисвана след мен колата.
При арменците я видя, като я правих, и по късния и собственик, Аргир.
И оттогава взе да ме врънка за купуване, и по-късно я взе от моя приятел, следв и собственик.
Излъга моя човек за парите де.
Трябваше да я плати тогава точно 4 милиона и половина италински лири, толкова се договориха.
А при продажбата, се ушушумига, и даде само 4 милиона лири, или около 4000 марки по тогавашния курс.
Не знам дали още тоя реално е собственик на колата.
Най-вероятно, защото нямаше документи да я продава, или е извадил фалшиви такива.
Но съдейки по номерата, още не е прехвърляна.
От иначе, от тези стари майстори арменци бях много доволен.
Не знам дали още работят в Пловдив.
Те ми бяха кърпили боядосвали предишните 2 броя Бертонета.
Тази нямаше иначе никакви ръжди де, тя е мисля от пост 1982 година, вече не Фиат, а чистата Бертоне сглобка.
Познава се тази пост Фиат версия, по надписа Бертоне вдясно на таблото, и по разположения в триъгълнотото стъкълце на вратата, отвор за страничното огледало.
А колата я взех мисля през 1997, от един митничар, и той я беше регистрирал, на вече тези новите, за тогава, за след 1996 година бели номера.
А колега, ако не е тайна разбира се, къде точно в Пловдив седят Фиатката и този хубав Понтиак Бонвил?
А седалките за съжаление са претапицирани.
Аз го дадох с оригиналните винилови комбинация с плат, малко по-млечно бели на цвят седалки.
В безупречно състояние бяха.
Това сега, мяза на някаква пак изкуствена кожа, ама пак добре изглеждаш ушити де.
А Ладовите странични мигачи, хахах,
)аз лично си ги поставих, че предните бяха счупени, а отзад имаше само черни тапи.
За съжаление, задните не успях да ги вържа да работят, докато беше при мен колата.
Е долу на тия снимки, на най-долните се вижда 2-то ми Бертоне, дето имах преди това Пловдивското. То беше по ярко рубинено бордо.
Опитах се това Бертоне Брик металика, да го догодя такова рубинено като по-старото, ама както се вижда на снимките от колегата, стана по тъмно.
Макар че съдейки по снимките, ми се вижда отн скорошно пребоядисвано.