Я, я, я ! Чакайте да Ви разкажа за това. Тази, голямата, черна кола я помня още като ученик в малките класове. Точно там седеше, в Старият град. И въпреки обаянието на старинните къщи, автомобилът се вписваше идеално в картината. Горе-долу, всеки ден го виждам и пред сервиза. Едно време, нямаше ръжда. И беше готов само за козметично освежаване, цялостен и комплектен. Сега го гледате в много по-окаяно състояние. В прочем, то и много годинки минаха от както бях 4-5-6-7 клас.
С дядо ми (лека му пръст), всеки път на разходка, минавахме да го гледаме. O:-)И един път, дядо ме запозна със един човек там. Отворихме едната врата на капака. После и другата. Стъпих на стъпенките и надникнах вътре. Там седеше странен, огромен, ДЪЛЪГ , бензинов двигател. Така реших, понеже имаше свещи и карбуратор.
Много едър мотор ми се стори. По книжките, които татко ми даваше да чета тогава забелязах, че е точно такъв стил - с ,,горни свещи" и ,,долни клапани". Приличаше много на М20 Победов двигател от книжките. А, свещите категорично бяха много на брой. 6 броя свещи в един ред. Направи ми впечатление, че нямаше нищо криво, счупено или поне странно липсващо. Цялостна беше колата. И имаше регистрационни номера.
След това я отключиха и аз влезнах вътре. Седнах зад волана. Ей, много голям ми се струваше, гледах през него, а не над него.
Скоростомера е разграфен до 120 км/ч. и изглеждаше старинен, оригинален тогава. Мислех, че са километри в час. Много бавна тази кола си мислех. То било мили в час.
Имаше много запазено табло и салон, въпреки миризмата на ........... старост и застоялост, миришеше на хубаво. Усещаше се, че не е Социалистически. Много мека, удобна предна седалка с регулировка. Красив е вътре, това ме впечатли. И повечето пластмасови дръжчици, копчета, работи, джиджавки не бяха счупени и разпаднати. Но пък бяха красиви, овални едни такива. Да ти е кеф да го пипнеш. Дръжките вътрешните на вратите - също. Двигателя, двигателя. Двигателя го въртяхме само за да не се разрева от инат.
Дядо ми се скара, че заради мен ще направим пожар с тая кола и нейната стара инсталация. Ама, за да ми угодят - сложиха му акумулатор и завъртяхме 3-4 пъти......, насрах се от кеф !
После, чичото взе да се изнервя. Взе да обикаля около колата и след малко донесе 1 малко шише с бензин. Навряха един маркуч, стискаха шишето, мърадха там разни лостове се чуваха, как се движат......и пак завъртяхме. И запалихме. Аз изкрещях - из под таблото почнаха да излизат паяци, щипалки, ГОЛЕМИ ПАЯЦИ, вътре в каросерията се усети миризма на недоизгорял бензин, разни стрелкички по таблото се ДВИЖАТ и показват. Рева от ужас и се кефя едновременно. Просто, всичко живо вътре взе да бяга навън. Радостта трая много малко, Кока-колено стъклено шише го изгори за нула време. Угасна. Гледах ухилените до врата физиономии на дядо и чичото, докато излизах обърсал много паяжини, влачейки гъста паяжина с паяк след мен.
Като цяло, въпреки силния шум, никакъв трепет или вибрация вътре нямаше. Усещаше се, че се движат тежки части. А, да. Да Ви кажа, звукът наподобява този на ГАЗ 51.
После, изчезна. Някъде. И след години, разбрах къде са го запиляли. Ами, за съжаление е започнал външно да се разпада, както виждате. Иначе, тогава беше оригинален, не крив, не избушен......можеше да мине по-леко с възстановяването.
Най-интересното в цялата кола е нейната иновативна идея. Скоростната кутия е стахотна техническа иновация в лек автомобил за своето време. Ръчна скоростна кутия със променливо съотношение на предавките. Тоест, изменя се отношението при изходящият вал. Има си съединител, има вилка, има аксиален лагер, нормално. Обаче, интересното е в задния корпус на кутията. Там, вместо гол изходящ вал - има планетарен механизъм.
В смисъл, като цяло е изпълнена, като нормална трансмисия. Има първичен вал, междинен вал (тривиално, блокова ос) и изходящ вал. Да, ама изходящия вал, вместо директно да излиза от опашката на кутията, в задния корпус той завърша със шлиц. И върти планетарен механизъм. А, изхода на планетарния механизъм - редуктор, вече излиза от кутията и се свързва към кардана. Отварял съм такава кутия в ученическите години в техникума. Беше с много разбити оси на единият селектор. Чак ей-ся зацепих, че беше от ТАЗИ смахната марка. Ех, искам да покарам такава машина. Спомени, спомени.
Тема: Очакващи смърт или спасение (новини от скрапа) (Прочетена 2554359 пъти)