И така, днес срещата ни с колегата Павни мина прекрасно и пълноценно. Много се чудя, дали да не направя отделна тема за марка ДеСото, ама това ще го решим скоро.
Отидохме до завода, там беше.
Пообиколихме малко и се зачудихме, как да влезнем вътре. Вариянтът за прескачаме оградата - не беше никак удачен. Може да ни подгони пазач с брадва или едър кучешки куч. При това много. Излезе от някъде един човек и го попитахме дали може да погледнем колата от по-близо. Нито ще я купуваме - нито ще я крадем, още по-малко ще я чупим. Пуснаха ни. И след прекрачване на прага се озовахме в истински.......отминал Соц. .
Даамм. Няколко крачки по-навътре бяха достатъчни за да откъснат, обкръжаващото ни извън оградата съвремие от спрялото, преди десетилетия време в завода. Там, в тишината, сякаш още се чуват припряни гласове на хора, отдали се на почивка и бъбрене в парка около фонтана.......на забравата.
И....нещо не мога да си кача снимките, което ми прекъсва разказът.
Нищо, ще ги кача в папка и ще ги пусна тук. Ето една снимка на колата.....
ПС Павлине, нека си продължа разказа и не разкривай тайната, криеща се под капака. С такава надежда посегнахме към дръжката за отваряне. С такъв трепет и очакване чаках да го отворим. С такова нетърпение очаквах да видя някогашния, дълъг двигател. С такова желание отворихме капака и той - така щастливо ПРОСКЪРЦА и.......останах потресен от гледката. Развали ми се настроението и всичко хубаво, приключи с това......