Във Варна преди 3-4 години изскочи и един черен FIAT 2300 Coupe, мисля, че имам негови снимки, но не съм сигурен, ще потърся.
А относно Maserati-то - мисля, че някъде из форума съм писал историята, която знам за едно подобно, което е продадено на търг от русенската митница нейде през 70-те. Купува го някакъв художник, който го карал сравнителни редовно, но го блъснал някъде из града. От там вече се губи историята, но мълвата е, че колата е продадена в София. Баща ми е имал познат, работещ в митницата и, когато са конфискували колата, е имал щастието да отиде на "оглед". Не мога да си представя как му се е сторила тази машина в онова тъпо, изолирано от цивилизацията време, но баща ми все още споменава Maserati-то...
Роска, различни са.
Онова в Русе е било едно сребристо Инди, което е 2+2 места близнака на Гибли.
След художника това Инди дойде в Шумен в края на 70-те години /баща ми е родом оттам, та по време на ваканциите ми там съм го виждал, като съм ходил/, а после и в София в началото на 80-те.
И в Шумен и после първоначално в София, я караше едно и също лице, първо на Русенски, после и на Софийски номера.
Това беше още през 80-те известния военен автофен тогава капитан, после майор Стоянов.
Той през 70-те беше шеф на военния културен дом в Шумен, после дойде в София шеф на целия Културен отдел на МНО/МО.
Всъщност някои от ретроавтофеновете го знаят като корумпирания полковник с белия Каунтач, ама това е друга и доста по-дълга, пак разисквана тук назад някъде тема.
След този Стоянчо я караше по София, вече оправена на ламамрини, но с прецакани и прихлопващи лагери мотор, един пълняч на газови запалки по София.
Да не се учудвате, тия майстори тогава имаха много пари през 80-те години и караха за онова време скъпи коли.
Пълняча на запалки ме беше возил малко в него, понеже и той и баща ми пък си държаха колите в съседни слотове в Паркинга на хотел Родина, и така се запознаха, това в периода 1985-1988 година.
Тогава пълняча се похвали на баща ми, че я купил през 1984 за цели 24000 лева, или нещо такова.
Няколко години по-късно, вече с пооправения екс-счупен мотор, пълняча пак я продаде за сходни пари на някакъв по официална професия жичкаджия от завода за ел. мотори Георги Костов в София, но иначе чейнчаджия.
Та, тоя чейнджмен ходеше с Индито на Магура в периода 1989-1990 година, и после това Инди го изнесе в Германия.
Иначе историята на горното Гибли сме я дъфкали тук. По медиите също я писаха, или поне една интересна версия.
Според медиите, ето я накратко казано.
Колата е била тук изоставена след катастрофа. До България редовно си ходел с нея в началото на 70-те един италиански граф,
който идвал тук на чести интервали за да върти тайна любов с гражданка на ГДР, дето не я пускали на гости при него в Западна Европа.
И след един запой и/или тежка любовна нощ,
Графа катастрофира на околовръстното до София и изоставя колата, без да се интересува от нея.
Оттам, законно или не, и със Кореком търг или не /аз поне не знам подробностите тук по отн. на документацията и придобиването/, колата попада в собственика си от Соц. време.
Който и я държеше и той хвърлена именно в един двор в село Локорско, от самото начало под открито небе, та чак до продажбата и през 1999, и отиването и под другото открито небе.