Очакващи смърт или спасение (новини от скрапа)

[USfan]

Не разбирам такова притежание/съхранение на тези автомобили .... какво се търси по-висока цена ... та те след тази зима може на 50% да са се стопили

Да, всъщност Гиблито за вече над 15 години време седене в тая влага и храсти в тази предпланина си загуби почти 50 % от теглото на ламаринената каросерия.
Като го помня през 1997-98 година, тогава седеше в едно доста по-слънчево и равнинно село- споменатото Локорско. Та, пода му беше почти здрав, праговете също, и малкото сериозни гнилочи бяха само концентрирани в предния капак.
Хрома даже му беше почти целия / с изкл. на предната решетка/ комплектен и наред, вкл. и голямата задна броня.
Тогава, по онова време в края на 90-те, след като калкулирах, че не мога да го реставрирам.
Но с помощта на разни обаждания и чрез тогава вече ползлвания Нет и Мейли, контактирах разни по- големи фирми за търговия с италиански екзотики в Австрия,  и Германия.
И чрез техните примерни предложени цени за части прецених, че ако се разпарчетоса Гиблито, и се продадат годните части, въпреки липсващия салон, уреди по таблото, и карбуратори, дори и да приемем, че на мотора е бил сцепен блока от удара или от вода, може да му се спечелят 5-10000 марки дори само от останалите части.

А именно бяха абс. здрави- почти целия хром, имаше някои здрави зелени странични стъкла, както и двете врати бяха комлектни с корите на интериора по тях.
Още летите джанти бяха комплект, налични и вероятно здрави бяха задния мост и скоростна кутия.
Кутията беше 5-скоростна издържаща на големи въртящи моменти  немска ЗетеФ, оригинално поставяна в разни 60-ски немски камиони.
Ха, па то само за нова задна броня за Гибли тогава един ретродилър в Австрия искаше твърда цена 40000 Шилинга, което примерно беше тогавашен еквивалент на 5000 марки.
Но въпреки такава отн. лесна печалба не ми се занимаваше с такова разкостване, а и мислех за грехота колата така безславно да си замине.

А и най вече се надявах някой да я реставрира. 
Тогава от ретроклуба водих при Гиблито и 1-2 за тогава голями ценители и реставратори, като Ванйо Мутафчиев и Валйо Бояджиев, но никой от тях не прояви интерес да се нагърби с такава сложна и скъпа реставрация.
За съжаление, както и с много други така безславно приключили ретроколи в БГ, може би по-добрия вариант беше да се разглоби на части колата, и така, освен прагматичната печалба, косвено и да бъдат подпомогнати поне някое и друго чуждоземско Гибли при реставрация му.
Но със или без продаване на части или реставрация наистина не очаквах ама баш такъв безславен финал на тази сага.

[rsk]

Във Варна преди 3-4 години изскочи и един черен FIAT 2300 Coupe, мисля, че имам негови снимки, но не съм сигурен, ще потърся.
А относно Maserati-то - мисля, че някъде из форума съм писал историята, която знам за едно подобно, което е продадено на търг от русенската митница нейде през 70-те. Купува го някакъв художник, който го карал сравнителни редовно, но го блъснал някъде из града. От там вече се губи историята, но мълвата е, че колата е продадена в София. Баща ми е имал познат, работещ в митницата и, когато са конфискували колата, е имал щастието да отиде на "оглед". Не мога да си представя как му се е сторила тази машина в онова тъпо, изолирано от цивилизацията време, но баща ми все още споменава Maserati-то...

[USfan]

Във Варна преди 3-4 години изскочи и един черен FIAT 2300 Coupe, мисля, че имам негови снимки, но не съм сигурен, ще потърся.
А относно Maserati-то - мисля, че някъде из форума съм писал историята, която знам за едно подобно, което е продадено на търг от русенската митница нейде през 70-те. Купува го някакъв художник, който го карал сравнителни редовно, но го блъснал някъде из града. От там вече се губи историята, но мълвата е, че колата е продадена в София. Баща ми е имал познат, работещ в митницата и, когато са конфискували колата, е имал щастието да отиде на "оглед". Не мога да си представя как му се е сторила тази машина в онова тъпо, изолирано от цивилизацията време, но баща ми все още споменава Maserati-то...

Роска, различни са. 
Онова в Русе е било едно сребристо Инди, което е 2+2 места близнака на Гибли.
След художника това Инди дойде в Шумен в края на 70-те години /баща ми е родом оттам, та по време на ваканциите ми там съм го виждал, като съм ходил/, а после и в София в началото на 80-те.
И в Шумен и после първоначално в София, я караше едно и също лице, първо на Русенски, после и на Софийски номера.
Това беше още през 80-те известния военен автофен тогава капитан, после майор Стоянов.
Той през 70-те беше шеф на военния културен дом в Шумен, после дойде в София шеф на целия Културен отдел на МНО/МО.
Всъщност някои от ретроавтофеновете го знаят като корумпирания полковник с белия Каунтач, ама това е друга и доста по-дълга, пак разисквана тук назад някъде тема.
След този Стоянчо я караше по София, вече оправена на ламамрини, но с прецакани и прихлопващи лагери мотор, един пълняч на газови запалки по София.
Да не се учудвате, тия майстори тогава имаха много пари през 80-те години и караха за онова време скъпи коли.
Пълняча на запалки ме беше возил малко в него, понеже и той и баща ми пък си държаха колите в съседни слотове в Паркинга на хотел Родина, и така се запознаха, това в периода 1985-1988 година.
Тогава пълняча се похвали на баща ми, че я купил през 1984 за цели 24000 лева, или нещо такова.
Няколко години по-късно, вече с пооправения екс-счупен мотор, пълняча пак я продаде за сходни пари на някакъв по официална професия жичкаджия от завода за ел. мотори Георги Костов в София, но иначе чейнчаджия.
Та, тоя чейнджмен ходеше с Индито на Магура в периода 1989-1990 година, и после това Инди го изнесе в Германия.

Иначе историята на горното Гибли сме я дъфкали тук. По медиите също я  писаха, или поне една  интересна версия.
Според медиите, ето я накратко казано.
Колата е била тук изоставена след катастрофа. До България редовно си ходел с нея в началото на 70-те един италиански граф,   който идвал тук на чести интервали за да върти тайна любов с гражданка на ГДР, дето не я пускали на гости при него в Западна Европа.
И след един запой и/или тежка любовна нощ,    Графа катастрофира на околовръстното до София и изоставя колата, без да се интересува от нея.
Оттам, законно или не, и със Кореком търг или не /аз поне не знам подробностите тук по отн. на документацията и придобиването/, колата попада в собственика си от Соц. време.
Който и я държеше и той хвърлена именно в един двор в село Локорско, от самото начало под открито небе, та чак до продажбата и през 1999, и отиването и под другото открито небе.

[rsk]

Роска, различни са. 
Онова в Русе е било едно сребристо Инди, което е 2+2 места близнака на Гибли...

Е, това вече е още по-интересна история, включваща цели две Maserati-та по онова време. Гиблита, Дайтони, Контачи... баси играча, пардон - майора, е бил тоя Стоянов.
Иначе историята за италианския граф звучи ултра пародийно. Кой знае кого са усукали, за да му вземат колата, па макар и блъсната. Или пък да са прикрили някакви други контрабандни игри. Италиански граф какъв ша го търси с гедерейка, при това точно пък у нашата аграрна социалистическа република... Както и да е де, все тая общо взето. Само да уточня нещо - наличното сега Ghibli какъв цвят е било?

[USfan]

Абе има идея в историята.
По принцип дребни италианци винаги са си падали по снажни германки,  това още от времето на дружбата Хитлер-Мусолини.
Плюс това аз нали ги помня като хлапе през 70-те по морето нашето какви стройни ГДР-мацки идваха, жестоки мадами. 
Спасителите тогава нашите яко се облажваха, ама тая гедерейка повече е вдигнала летвата от това да си хване нашенски гларус.

Иначе ако е била вярна историята, тия влюбените не са имали кой знае какви варианти да се виждат в по богатски страни, ами в Соц страните само, вероятно само до там мацката са я пускали без разрешения.
Тоест освен в БГ, Полша, Чехия, Унгария, Румъния, или Съюза  тая немска мацка другаде не е могла да ходи.
Пък и е малко опростенчески погледнато да се подценява дестинацията ни тогава.
Тогава през 70-те, особено на фона на липсващите морета, че и зимни курорти по Чехия и Унгария, ние сме били много интересна дестинация за баровците от Западна Европа.
Ти все пак си по-малък от мен та не помниш, специално например Златния пясъци какъв паркинг беше на по врме на соца на еС-Класи, Кадилаци и Ролсове.
И това от началото на 70-те, та чак до промените.
Чак после туризма у нас стана бюджетен.
Но по онова време последното за което са се сещали премиумните ни гости туристи е било аграрността на страната. 
А и кой знае, тази ГДР-мацка може и накакъв ЩАЗИ агент да е била, и историята да е била още по Бондовска. 

Иначе има логика по-баровец да е карал колата като нова или почти нова, а не някой трафикант примерно да я е урарил.
Поне като нова това било ултра скъпа нова кола.
Над 60 или към 70000 дойч маркони, или към 5-20 милона Лирети, са стрували тогава и Гибли и Дайтона.
А това са били таман 5 броя стандартни мерцедеса среден клас в115-ки.
Съоветно за Италия, дори само като цена ако го погледнеш, па да не говорим за разходи за обслужване, застраховките  и данъците, опредлено си е била достойно графско или поне фабрикантско ниво Гиблито. 

Ами Роска, на цвят мисля че е била шоко или лайнян металик.
Аз поне такава я помня преди съвсем да нагние.
Та питай Пешо за това, той също помни Гиблито още като имаше остатъци от ориг. и боя по нея.

[boykoff]

Имам снимка на Мазератито от 90те години:



Не съм я правил аз - сигурно Пешо ми я е дал. Преди 8-10 години все пак видях Гиблито ето така:



Това е вече при Веско в Суходол.

Относно Фиатите 2300 Купе - червеният беше благоевградски, сравнително добър, комплектен. По спомен, беше с някакъв проблем и цената му не беше съвсем ниска, но при желание можеше да я прибере някой ентусиаст. Долната снимка е от 1998 г.  и е именно от Благоевград, а горната е от Суходол, снимана заедно с Гиблито.



Това е Маргаритовия ФИАТ, преди той да го купи:



P.S. Всичките коли според мен са за тема "Once upon a time"... 

[dan4oteto]

Заболява ме сърцето като гледам снимки на коли как са изглеждали едно време и как са сега ... Иначе безпорно много вълнуващи и интересни стари снимки, но гледам Масератито от края на '90-те и сега не е особено по-различно 

Една Волга в Севлиево, която е оставена на съхранение пред един сервиз, но си чака реда за скрап. Отписана е, но се продава. Твърдят, че двигателя пали.
При интерес на ЛС ще дам телефон на настоящият й притежател.

[dido1903]

Opel Rekord D Sedan в София, на гърба на кооперацията срещу хотел "Хемус.
Този не е мърдал от там в последните 10 години, няма и да мръдне, тъй като е тотално изгнил и потънал вече в асфалта.
Историята е до болка позната: скъп семеен носталгичен спомен на някаква възрастна леля от блока.
Това е.

[GT 51]

Дидко този Рекорд е зад офиса ми.Давах и на лелката 300 кинта, колкото за желязо ще и дадат.Трябваше ми регистрацията.Каза ми , че ще си помисли.Е,още мисли , а минаха три години.

[rsk]

Имам снимка на Мазератито от 90те години...

Колега, boykoff, благодарско за споделените снимки, за мен бяха супер интересни!!!