Колега, всъщност нищо е си казал. В кой край на страната е туй чудо ?
Колега, извинявам се за твърде краткото описание, но за момента нямах повече информация.
Ходих втори път, защото първият път човека бързаше, нямаше как да го задявам дълго. Та, вторият път ходих да огледам до колкото се може в детайли колата, с идеята евентуално да помогна на някой тук.
Това, което можах да разбера за краткият ни /поне според мен/ разговор :
Ситроен GS PALLAS - 1973 г.
Двигателят е работил до преди десетина години, от тогава не е палена. Иначе си е работила нормално, с въздушно охлаждане е и е вървяла прилично. Имала е твърде висок разход на гориво, според собственика на колата в момента. Гарантира, че сферите са работили абсолютно перфектно, до преди да я унищожи, като я е оставил с години на вън да гние.. Не я е палил повече, имал идеята /преди години/ да я реставрира, затова от още един такъв Ситроен е обрал доста части - разни щанги, карета, дреболии и т.н. Не видях фрапиращи побългарявания, салона е що-годе запазен, защото е имал някаква тапицерия отгоре.
Щукнала му брилянтната идея сега на собственика - като се затопли времето - да извади двигателя и да си прави бъги . .. / не знам има ли смисъл да го коментирам това... / .. предполагам купето ще съществува няколко месеца още.
Колата е била до като са я оставили в тревата в движение, номерата са свалени и са в кат. В момента е бракувана, като след разговора със сегашният собственик установих, че реалният собственик по документи го познавам и някой ако иска - евентуално бих могъл да ги свържа, след предварителна уговорка. Реално Ситроена е с изгнил под, но вътре е поне според мен доста добре. Намира се в едно село - на 30 км от Ямбол в посока границата с Турция.
Тема: Очакващи смърт или спасение (новини от скрапа) (Прочетена 2553701 пъти)