Хехе, очаквах това включване от USfan, в него ми беше надеждата да знае нещо 
Ама като се споменава Гена Димитрова се сещам, че някъде из форума съм чел нещо за нея, най-вероятно във връзка със същата кола. За мен обаче този най-ранен SL R107 е много по-ценен от някой, произведен в края на 80-те. А и като цяло моделът може да е масов отвъд океана, но не е чак толкова в Европа.
Е, по принцип традиционния, но и силно лаически подход спрямо ретроколите е, че колкото нещо е по-ранно, толкова е по-ценно. Но това далеч не винаги е така, особено при по-премиумните производители.
Специално при Бенц, с изкл. на единичния случай с в198 300 СЛ пеперуда и роадстер, почти не мога да сетя за моделни фамилии от след войната, където късните версии да не са по-скъпи от ранните, това при предполагаеми еднакви състояния и оборудване със сходни екстри.
Така е с Аденауерите седани 300 ранни А, Б и Ц, спрямо късния Д 300 хардтоп.
Също е така и за ранните 300 С купе и роадстер /това е все едно Аденауер с 2 врати/, те са по-евтини от късните СЦ с инжекцион купе/роадстери.
Пак тогава мече купе и седан 220 еС ранно карбураторно е по-евтино спрямо късните 220 СЕ с инжекциони.
Така е и при конските глави купе и кабрио , където 280 СЕ 3.5 късните версии са много по-скъпи от ранните 220 и 250, че даже и от 300 СЕ с алумин. от 300 СЛ мотора.
Така и при японките в123 , където късните след 1980 версии на 230 и 280, евентуално с АБС, и най-вече серийни инжекциони, са по-скъпи от ранните карбураторни.
При 124 например късните Е-класи купе, особено ако са 320 24 клапана мотор, са много по-скъпи от по-ранните 124 двуратки, дори от тези с 300 2 клапана мотор.
А ако се конкретизираме при СЛ-ите, при предшественика на р107, Сл р113 -Пагода, е пак така, където късни 280 са много по-скъпи от ранни 230. Така е при наследника на р107- р129, където късните от края на 90-те версии, особено 2000 год. Финал едишъните, и тези пост 1998 с панорамен стъклен хардтоп, дори и да са само 6 цилиндровите 280 и 320, са много по-скъпи от ранните до 1993 СЛ-и, вкл. дори и от ранния р129 32 клапана 500 СЛ.
Та така, конкретно за р107, виж цените им по европейските и най вече немските сайтове, и съотношението на цените им на пре-1975 моделите, спрямо пост-1986 моделите.
От ранните версии отн. най-ценен от колекторска, а не експлоатационна гледна точка е 350 СЛ, само ако е с 4 ръчни скорости версията, а този белия не е такъв, автомат е.
Плюс това, за да струва въобще сериозни пари ранен р107, трябва да е в не просто добро, а в много хубаво и оригинално състояние, което е рядкост за ранни 70ски 107-ци.
С огромна дистанция спрямо ранните версии доста по-скъпи, и разбира се, продаваеми, са пост 1986 Евро- моделите 300, 420, и разбира се, 500.
Лифта след 1986 е ценен освен с по-малко произведените си бройки от спрямо периодите 1975-1979 и 1980-85 /реално за само 4 моделни години до и вкл 1989/, най-вече с по-добрата си корозионна обработка от първите 2 подсерии, както и с наличието на сериен вече АБС, по-икономични от преди КЕ-Жетроник инжекциони, и катализатори /които са важни за получаване на зелени плакети за влизане в центровете на немските градове например/.
Разбира се, могло е да се поръчат специално тези версии и без катализатори, за ползване на пазари с оловен бензин, моя 500 беше такъв.
Този на Мони СЛа, оригинално е бил с ранен електронен Д-Жетроник инжекцион, слагана на СЛ от 1971 до 1976 мисля.
Ама в момента сменения му мотор е с ранен К-Жетроник инжекцжион, слаган пост 1977 на р107.
Е, то тия двата ранни Бош двата инжекциона след 20-30 годишно седене и непалене нямат оправяне де, освен с цената на няколко хиляди евро за части и ревизии на системите.
А за цени и ценност американските версии тук не ги визирам, те са безспорно по евтини в Европа от евроверсиите.
Макар че на напоследък специално късните само за УСА правени 560 СЛ, ако са малко карани, доста вдигнаха цените, дори и ако са реимпорт в Европа.
Но така или иначе ако говорим в конкретни цифри, в хубави оригинални състояния, и ако са на пробег между 50 и 100000 доказани км, европейските следлифтови пост-1986 300-500 СЛ модели, движат в Германия по 30-50000 Евро.
А такива цени са непостижими за по-ранни СЛ-и от 70те, па даже и да са 350 с ръчни скорости.
Разбира се има и по-евтин вариант да се купи СЛ с 500 мотор /който е най-динамичния от всичките слагани кубатури/.
И това е, ако се вземе ранен Евро 500 от първия му под лифт от 1980-до 1985 правения, който не е КАТ серийно.
Но дори за такива некатализирани версии ако са в хубаво състояние, цените отдавна не са ниски и са по високи от на 350-450-280 моделите от 70-те, при теоретично еднакви състояния.
Ако се вдълбочим с темата, следлифтовите пост 1986 СЛ модели най лесно се познават по серийната аеропрестилка с интегриран спойлер под предната броня. Ето как изглежда тя на горната снимка, в случая на моя бившия СЛ.
А СЛ версиите след 1980 год се познават най лесно по подглавниците с горна равна част, както се вижда на долната, кокпитна снимка на СЛа.
В периода 1972 1979 подглавниците с 2 ясно изразени рогчета отгоре, каквито и са в белия СЛ на Мони.
Иначе по неговата предница, е правен отн. успешен опит да се присади по-късна аеропрестилка.
Тема: Очакващи смърт или спасение (новини от скрапа) (Прочетена 2553277 пъти)