О, пътя Пещера- язовир Доспат ми е направо любимия в тая част на България, а там наблизо има доста интересни пътища.
Донякъде случайност, но и покрай правенето на рали България там в района след 2000 год, в периода 2001-2009 години, тоя път съм го минавал с 3 различни бройки и версии Датсун-Нисани, винаги на максимална газ.
С първите две коли аз си карах, последния път ме возеха.
Първия път беше с една екстремно бърза скромна колица, вече току-що излезлата тогава от хомологация в група Н- 300 конява тренировъчна бегачка- култовия Нисан Съни ГТ-Р.
Това Съни с 2 литра турбомотор и двойно, беше на БГ екипаж, просто обаче не помня на кой пилот беше тренировъчна кола в периода около Милениума.
Уредих се да карам, че спонсори на пилота с тоя тренировъчен ГТ-Р Съни бяха Емвеко, вносителите на сервизно оборудване, а фирмата тогава бе на мой чичо, дългогодишния директор на спортния отбор АСК Автотранспорт, по соц. време- инж. Емил Марков.
Втория път, в 2003 год, бе с моя Датсун 280 ЗетХ 2 плюс 2.
Тогава го подкарах след няколко години пауза, и си вървеше страхотно Зет-ката.
И последния път минах тоя маршрут в 2009 год, като ме возиха механиците на един гръцки рали екипаж с техния цивилен личен, така хоби автомобил, но доста фризиран, късно 70-ски Датсун 180СХ ССС Купе /или нещо такова беше/.
Жесток път, и точно със заден трансаксъл кола като Алфетата ГТ, дето е с такова равно разпределение на масите, да се минава трасето, ау, това ще да е прецизно удоволствие.