Хм, сега се сещам по описания на предполагаемия собственик, и за още една такава заводска догонялка в БГ, ако не е легенда историята де, ама тая кола е била на база на ГАЗ-21 правена, а не на 24. Тоест, става въпрос за модела ГАЗ-23.
Пиша легенда, понеже въпреки многократните ми посещения на гости при собственика, и неговите хвалби какво точно има, не ми отвори нито веднъж конкретния гараж дето уж държи 23-ката, да я видя.
По описания на собственика /това е известния поне сред нас софийските ретрофенове, съпруг на председателката на БАК Ретро- иначе добър професионалист бояджия и реставратор- Сашо Брадата/, той някъде преди или след 2000 година, купува от някой, дето е купил от УБО през 90-те, именно такава оригинална 23-ка с Чайков мотор.
Та, като всички ретрофенове, докато си се надлъгвахме )) със Сашо в течение на годините на трапези и у него и другаде, кой какви коли има или знае, той все ме тушираше с тезата, само да ми покажел каква 23-ка има в гаража.
Но всеки път като стигахме у тях и физически до въпросната врата /а той на къщата си има няколко независими един от друг гаража като постройки и входове/, Сашо даваше заден ход, и викаше- Абе днеска не е добър ден да я ровиме Волгата, айде друг път, като дойдеш.
И така, кой знае, може и да е докопал някога такава оригинална догонялка кола, но понеже не съм я виждал на живо, нито някой друг я е виждал, мисля, че или се е забавлявал Сашо да будалка феновете като мен, или пък я е имал, но заради ценността и, бързичко я е изнесъл и хързулнал навън.
Предвид, че преди 20 години Сашо имаше за кратко 1-2 броя хубави Чайки, дето купи от гаража на УбО, и ги препродаде после, може нещо подобно да е станало и с ГАЗ-23-ката, ако въобще е имал такава кола.
За този модел не се бях сетил. Интересно е дали той е имал брониран вариант, както VOS...
Пратих сега ММС-и със снимките на следвоенни Суперби и на ВОС-а на моя познат от гаража на УБО.
Той казва, че доколкото ги помни, защото не даже една година, ами само 5-6 месеца са били в България тия коли, бронираните Шкоди били според него подобни на снимката на ВОС-а.
Категорично каза, че не приличали на бабешката форма като Супербите с изпъкнали калници, ами били по модерни на форма.
Та сигурно са били ВОС-и, но пък той екс-служителя намери махна на многото на брой хоризонтални лайстни на ВОС-а.
Каза, че доколкото помнил, нямали такива толкоз но брой дебели лайстни хоризонтални.
Пет пъти го питах, ама не, нямали таквиз лайстни, казва...
Може и той да не помни де, все пак говорим за събития отпреди почти 60 години.
Дали пък ако не са дошли вече няколко годишни тия ВОС-и, предните им лайстни не са били свалени за нещо си, или пък на някои от бронираните бройки тия лайстни са липсвали по принцип, кой би могъл да знае...
А за Татрата на Гошо, може и да е била доста карана, ама па колко да е била карана, от единия до другия край на София,
в периода 1950-1960, или пък веднъж-дваж годишно да е ходила и някъде в провинцията.
Примерно сина на Гошо като номенклатурчик, може да са му се полагали почивки в Правителствените станции, и той примерно лятото е разхождал Татрата до Евксиноград, а зимата- до екс-царската резиденция в Банска Бистрица.
Така или иначе, музейните служители ми казаха, че някъде през 1961 или 62 год. е предоставена на къщата-музей, значи оттогава поне вече не е била карана.
Но като я гледах през 2013, дори и след детайлно вглеждане по всички повърхности на каросерията, не открих видими или големи драскотини и подбивания, а и таблото си бе комплектно с всичките уреди, седалките също не бяха нацепени, иначе колата вътре бе ужасяващо прашна.
Затова и седнах само на задната седалка, предната поне на момента тогава ми се виждаше по-прашна от задната.
Ама като цяло прахта вътре в нея бе не лек слой, ами килограми, такова нещо никога не бях виждал при кола, или пък по каквато и да е мебел.
То и Кадито на Гошо тогава като го гледах бе същата работа.
Отзад червения му плюш, и отпред кожата на шоф. седалка /абе не помня всъщност отпред кожа или плюш беше/, бяха и те с по 2 сантима прах.
И Татрата и Кадито имах чувството, съдейки по праха вътре, че не са им отваряни и чистени салоните от над 20 години време, още от момента примерно, когато може и да са ги оглеждали по обстойно преди или след кражбата на Пакарда.
Абе, наистина все едно мумифицирани.
Добре, че поне в тоя гараж подземния на музея, не ми се стори да има много влага.
Прахта над и във колите определено не беше влажна.
Това поне си е късмет, не че в музея имат някакъв климатик или обезвлажнителна система за мазето-хранилница и гаража.
Как да е, е вижте едно видео на една визуално и акустично доста добре реставрирана Т87, и то налична чак в САЩ.
А на тая угледна Т87, и тя в САЩ, сега и искат 300000 Долара на цена.
http://www.carandclassic.co.uk/car/C874570