Хич не е немска работа. Изобщо нищо общо с немския мотоциклет BMW. Повече общо има със Запорожец. :)Ако искаш да разбереш, що за машина са тези боксери- погледни един ЗАЗ. Същия хал двигател. Сравнение със немската работа, не може да има. Нито по качество на материалите- нито по точност, нито по сглобка. Най-малко по ресурс. Та, тези руските боксери, като нови едва изкарват по 20 000 км. пробег. Хайде, Урал е по-добра машина от Днепр. Всичките са много сходни по конструкция, но и имат конструктивни разлики при различните марки. Дължина на биелите, ход на буталото, диаметри на бутални болтове, повдигателни пръти за клапаните, водачите са различни, привода на газоразпределителния механизъм е различен и прочие разлики. Като най-удачен е ангренажната предавка на BMW-то, с ангренажна верига, ролкова, едноредова.
Съветското двуколесно творение, не подлежи на нищо. Нито на подобрение-нито на ремонт, понякога. При Урал, биелите, лагеруват на търкалящи лагери, коляновия вал- лагерува на търкалящи лагери. Заводски, не винаги са балансирани добре. Маслената помпа му е нещо ужасно и като цяло, самата мазилна система е самовредна за себе си. Като на камион от 50-те години. Съветски, 4-тактов мотоциклет, чийто приоритет е да бъде произвеждан в грандиозен тираж, като последните години, преди рухването на СССР, производството ги произвежда, само заради самото произвеждане. Понеже, Съюза е набълвал стотици хиляди блокове, комплекти цилиндри/бутала/бутални болтове/сегменти, биелни лагери, колянови валове. Дори, в мноооого по-късен етап, 1981-ва година вече, виж кое време е, още произвеждат ,,Днепр". А, двигателя на този мотоциклет е с плъзгащи биелни лагери. Можеш ли да познаеш защо ? Ами, за да могат да реализират продукция със произведените и нереализирани части от Москвич 407. Да, биелните лагери на Днепр са Москвичови от М407. Нищо не е случайно, а е умишлено и нарочно. Само и само да не се изхвърли готовата продукция лагери за претопяване. О, колко номера имат тези хора в тези производства. Това нещо е много тромаво, с висок разход на бензин и масло, съчетано със не голяма надеждност. И скъпи, често изпортени резервни части. Негодни за употреба в много случаи. Като автомобил ,,Москвич" е. Която част в завода е негодна за монтаж в продукцията - пуска се за резервна част. Но не се бракува, за да се претопи и произведе отново нова част. Добре е за теб, като собственик и мотоциклетист да бъдеш наясно с тези реалности. И в случай, че започнеш по-големи ремонти, да ги имаш на предвид. За да ти стане двигателя добре, то, трябва да го смениш целия. Ама, дори да го ремонтираш и целеустремено да спазиш всички допуски, провала идва от ужасните части. И най-вече от некачествения материал, който е използван.
Какво можеш да направиш, въпреки всичко ? Можеш да поддържаш ребрата на цилиндрите чисти.
Така, осигуряваш, оптимален топлообмен между цилиндъра и околната среда. Не използвай излишно скъпи термоустойчиви бои. Които могат да предизвикат големи проблеми при двигател, чийто цилиндри разчитат само на обдухването от насрещната въздушна струя. Е, при 4-тактови, такива двигатели, имаш един помощник, който е много полезно допълнение, спомагащо охлаждането на цилиндрите- моторното масло. Може да използваш масла:
- 5W30, при езда в зимни условия. При пускане с крачна манивела, двигателя се превърта с лекота и се стартира значително лесно. А, когато мотоциклета се движи с ниска скорост, но често във средни и високи об/мин, двигателя има осигурено добро охлаждане и от маслото.
- 15W50, при езда в летни горещини.
Тези масла са стабилни при резки промени в температурния режим и големи натоварвания при продължителна езда с високи об/мин. . Което е много важно за 4-Т боксер с въздушно охлаждане от насрещната въздушна струя. И е особено важно при ниска скорост на движение и ниски/средни об/мин., когато насрещната въздушна струя е недостатъчна за доброто охлаждане на цилиндрите. Тогава, на помощ се оказва двигателното масло. И манометъра за налягане. Единственият индикатор за състоянието на двигателя. Ако гледаш на този мотоциклет, като на Класика, която се възстановява с приоритет ретро мероприятия, да. Струва си да се възстанови и ще бъде чудесно допълнение към авто-мото-ретро парка в България. Съвсем по друг начин стоят нещата, когато приоритета е шофиране в днешно време. За шосеен мотоциклет, става. Ако те устройват 60-70-80 км/ч. и неспособността на двигателя да работи продължително време при ниска скорост на движение, например, градска езда в топло време и задръствания. Понеже с тези стърчащи цилиндри, в наши дни и трудно се минава между автомобилите. Особено, когато има защитни тръби около тях. И когато навлезеш в завой твърде бързо, не можеш да се наклониш достатъчно и с добро равновесие. И не спира добре. Да знаеш. Виж, със чехословашката Jawa 350, оригинална, добра, можеш да се наклониш така, че ауспусите да се тръкнат в асфалта, но седи и не мърда. Буквално. Лека, мощна, бърза и икономична моторетка. На шосе е много по-добре от MZ ETZ 250. С барабанните спирачки на предно и задно колело, тя също не спира добре. Но, на ход, като започнеш да спираш и дори вътре в завоя, седи много добре. Нещо, което не може да се каже за прехваленото ETZ. Особено, когато го засилиш повече. Това са поводи за други теми. Е, Урал има вече тук. Собственика има желание, чудесно. Дано имаш търпението да го завършиш.
Митко, има способ за правата посока. Има геометрия, между мотоциклета и коша. Коша се регулира така, че да се получи сходимост между неговото колето и задното колело на мотоциклета. По този начин се избягва страничното ,,теглене" в посока към страната от която е коша. Избягва е пресилено, защото като го караш, коша винаги се усеща. Важното е да бъде така нагласен, че мотоциклета да не се отклонява самоволно от праволинейно движение. Има и такива с карданна предавка към колелото на коша. Като нагазиш в кал, сняг и като навиеш газта - ,,кучето в коша и то буксува".
И, да. Задната федерация на М66 е по-добра. Тя е с люлеещо се рамо. Което, като конструкция е много по-добре и надеждно. Окачването посреща неравностите на пътя под ъгъл и ги поглъща много по-добре от старият модел с вертикално федериране. При което, неравностите биват посрещани перпендикулярно на пътя и реакцията на окачването, прави хода да мотоциклета груб, твърд, некомфортен и заслужено отхвърлен от тази техника. За това се сетих, като си спомних ездата на Балкан 250 С1. Той е с такава задна федерация, стария модел. И сравнен с Балкан 250 С2, който е с новият модел задна федерация- с люлеещо се рамо. Много по-добро, по-меко, по-стабилно и много по-надеждно окачване е това.
Тема: Мнения за Урал М-66 (Прочетена 8086 пъти)