Отплеснахме се от тая тема, така че някой от модераторите, ако иска, да премести тия няколко поста със снимки, в темата с екзотиките /ако приемем един нов СЛЦ за екзотика тогава за БГ/, или в темата с ретроколите.
Четете,колега четете ... "кореком,МВР,УБО,ДС,служебни коли,валута ... " ... Франк Лойд Райт-разузнавачът
Пак нещо се размечта.
Намери нещо друго у фонотеката, тая плоча вече се изтърка с тия лафове за връзки.
Така по-творческо там препиши от политфорумите, айде стига с това УБО.
30 години след промените, още ли Соца ти е виновен, или личните професионални, и финансови съответно, успехи на разни други хора, станали повече от половин век назад.
Собственика на Форума, изрично специално на теб ти уточни в една друга тема, че тук не се търпят политизации, и излишните спамове се махат.
Така че пиши още глупости за комунизъм и прочее драми, и най-вероятно пак ще ти бъдат изтрити заяжданията от модераторите.
Редно и пак да отнесеш един едномесечен БАН, че тук редовно си транзит от нормалното ниво на лична дисциплина в общуването, точно в този прилично цивилизован и специализиран извън политики форум. Романтика, тръпнеш за редките моменти, когато косвено се спомене някой аспект на Соца, че да може да пуснеш поредната порция любов за ДС, бай Тошо, и прочее.
А Батето, той си беше изявен Бенц фен, то си се забелязваше тогава в епохата.
Иначе, най-интересната негова лична кола, която Батето имаше по Соца, помня я добре в 80-те /когато я караше рядко, понеже имаше други служебни коли/, беше резеда зелено 1977 с123 280 СЕ Купе, която след 1993 год, пък я купи един приятел.
Е тая на снимките зелената /на другите снимки се виждат тогава моите първи Мерцедеси, един 1969 250 СЕ купе и един 1978 280 С купе/, Батето я караше от 1980 някъде, тоест, от почти нова. Преди зелената му японка Купе, Батето имаше хубав Сом, и той на частни номера, но не помня мотора му какъв беше.
Иначе, служебната кола на Батето, от като стана председател на БОК, беше жестока Пура, чисто нов сребрист в126 500 СЕЛ, с тъмносиня кожа салон. Някъде в 1982-83 години го подкара, като стана председател на БОК, и го караше и до нач. на 90-те като служебна кола.
А дядо ми беше педагог по професия, дълги години беше преподавател в различни европейски университети и висши училища, в периода от нач. на 50-те, до средата на 70-те години.
Като спря да преподава, и се върна в България за постоянно, стана Директор на гореописания Висш Институт за усъвършенстване на учителите, носещ името на Вела Благоева.
Малкото останали ми снимки с предишния му Бенц, един 1965 или 66 год. модел 300 СЕб, конска глава Купе, съм ги качил в лоша резолюция обаче, в темата с бившите ми немски коли.
Иначе освен нашия СЛЦ, в БГ в 70-те год, освен всякакви други скъпи тогава Бенцове, имаше още и поне 2 броя нови или почти нови, частни 107-ци, но Роадстери версии.
Единия беше р107 350 СЛ, на оперната певица Гена Димитрова, тъмнозелен металик, който с абс. доза сигурност може да се предположи, че тя си го е купила чисто нов.
Другия беше р107 280 СЛ, на известния европейски шампион по мотокрос Димитър Рангелов, който по скоро той може не нов, но почти нов да го е купил.
Имаше и други малцина българи, които си купуваха в 60-те и 70-те години еС-класи, и в повечето случаи, това въобще не бяха номенклатури или връзкари, или па милиционери, защото тия категории естествено, нямаха такива големи валутни сметки, че да си платят редовен еС-клас на нова цена.
Тия наши БГ купувачи обикновено си бяха изявени професионалисти в своите си области, и то разбираемо, в такива области, че да получават или придобиват сериозни пари за успеха си.
Имаше разбира се, у нас и нови Бенцове, купени от хора, дето имаха богати роднини в чужбина.
Например много добре помня, една Перка /наричат ги навън и- Трапец/ 220 еС, с фабрично инсталиран Бер климатик, и естествена кожа салон, която беше на приятел на дядо ми, също учен, ръководител на Катедрата по география в Софийския университет през 50-те и 60-те години.
Предполагаемо, също чел лекции в чужбина, за да има сериозна валутна сметка.
Неговата Перка си я поръчва и купува в края на 50-те години още, веднага след като Бенц откриват официално отново след войната, представителство в БГ.
Много години по късно, някъде в 1992 год, като си купих първия ми Бенц- 1969 табакерата 250 СЕ Купе, този учен запродава неговата карбураторна 220 еС Перка.
Питах го за подробности, каза че като я поръчал нова в 1959-60 год, е имала базова цена 220 еС перката, от 4000 долара.
Но той е доплатил към 400 долара за кожен салон, и почти 1000 долара за климатика Бер. Съответно, някъде общо от тези суми, и докарването и митото, му е излязла сериозните за тогава над 6000 долара крайна цена. Неговата перка с 6 цил. мотор, черна отвън, с двойните брони, и сива кожа, а не МБ-текс вътре, и както си беше чисто нова на кондиция винаги, много ми харесваше.
Та, над 30 години по късно след купуването и, в 1992, географа-учен приятел на дядо ми, я запродава. Обади ми се, и си беше наумил точно 10000 долара, или 16-17000 марки цена за него.
На мен ми се видяха много пари за все пак само 220 седан модел /ако и да беше винаги гаражен, малко каран, и с някои скъпи екстри/, а и по принцип, така че го подминах.
А и тогава и сега, повече предпочитам купета Бенцове, от спрямо седани.
Същата кола я купи няколко години по-късно колекционера и автотърговец И. Мутафчиев от БАК Ретро, но след пазене няколко години, след 2000 год. я изнесе и продаде навън.
Та, разните тия категории наши граждани по Соца, които имаха желание и възможности да си купят нови Мерцедеси, както писах по-горе, обикновено си поръчваха Бенцовете, есента на всяка нова моделна година, на щанда на фирмата на Пловдивския панаир, или в офиса им в Интерпред, или през Кореком, но имаше и индивидуални вносове, като нашето СЛЦ.
Неговия първи Бенц Купе, конската глава, дядо ми също го купува, изложен на Панаира в средата на 60-те год, донякъде спонтанно, а и в остра конкуренция с някои държавни ведомства, въпреки че е бил кола само с 2 врати.
Е тука още ретро снимки от 90-те, което са всъщност кадри от едно мое лошо сканирано видео.
Зеления с123 е екс- на Батето, а двата кралско сини с123 и в114, са моите тогавашните първи Бенцове. След тях имах хубав лифтов сребрист със синя кожа 1987 420 СЕК, който се чудя дали още е в БГ. Ако се намира у нас, и не е много скрофен сега, много бих искал да си го придобия обратно точно него.
Ака се доотплеснем в интерес на подробностите, към моите екс-моите Бенцове, тия двата сини Бенца купе си ги бях поръчал на прохождащи тогава автотърговци вносители на коли на старо, в приблизително такива върхови версии само с 6 цил. им мотори /всъщност при Табакерите и Конски глави купе, базовите моторизации са само 6 цилиндрови/, за докарване от чужбина.
Тоест бяха нов внос в БГ след падането на митата.
Съответно, табакерата ми бе докарана в есента на 1992 година, а японката, през пролетта на 1993 година. Тогава обаче точно дойде и акциза на кубици, който и двете коли излизаше по няколко хиляди марки на кола само той, отделно тогавашния данък оборот от 15 % върху всичко.
Така че беше голяма драма с обмитяването, ама и двата сини Бенца си ги оправих документално, и ги регистрирах успешно в Соф. КАТ, както се вижда и по номерата им.
След края на 90-те, като ги продадох, и двете коли сега са в отн. добро външно здраве.
Както знаят някои от форума, табакерата ми пребивава сега във Варна, и ходи по паради, пребоядисана веднъж в ориг. и Кионигсблау 903 код боя.
Японката ми остана в София, и е пребоядисана в тъмносинйо 904 код боя.
Тогава в 90-те, бях яко Бенц фен, и успях да си купя последователно, а някой път и по с 2 бройки успоредно, почти всички модели с 2 врати на Бенц от 70-те и 80-те год. производство, обикновено версии с по-големите им налични мотори.
От тях най-хубав на състояние, а и най ценна сега версия, която съм имал, беше един от последния лифт на р107, европейски 500 СЛ, производство 1986, която е първата година на последния лифт на барока СЛ, и който беше на нашия известен футболист Андрей Желязков.
А за да не е ептен спам поста, може да уточним, че виждащите се тук двойни предни брони на моята 250 табакера, и двойните отпред и отзад на еС-класите конски глави, не са брони на амер. версии, а брони само на 6 цил. табакери в114, и на еС-класите оттогава.
Докато например при Фолцовете от 50-те и 60-те, двойните брони са слагани основно на експортните и американски версии.