Здравейте, на Волгата и дойде време за един ремонт, който с баща ми обсъждахме още от както колата е при нас, а именно предното окачване. След като миналата година обновихме предното окачване на черната Волга и предвид видимо отворената предница на тази, беше въпрос на време да се заемем и с нея. Първоначално идеята беше да осъществим ремонта през студените месеци - в края на предходната и началото на тази година, за да има с какво да се забавляваме в свободното време. Съответно набавих нужните части още в началото на декември 2021 година, но до започване на същинскта работа се стигна чак на 6-ти август.
Започнах рано сутринта с качването на Волгата на рампи и сваляне на контрите на болтовете на долните носачи. Последва нагряване, с читава газова горелка, на втулките, в които се навиват въпросните болтове и съответно напъни в около метър тръба. С този подход набързо разхлабих 4-те болта и свалих колата от рампите. В останалото разглобяване нямаше нищо особено интересно – спекли болтове и гайки, зацапани резби и останалите нормални екстри за 40+ годишни железа. Състоянието на окачването беше следното – всички тампони по носачите категорично бяха за смяна, долните резбови втулки и от двете страни бяха спукани (да, външната резбова втулка беше спукана и аз се учудих), горните бяха просто износени, болтовете на кормилните щанги бяха тотално спекли(с изключение на един - сменен миналата година), тампоните на стабилизиращата щанга и биалетките бяха напукани, но сигурно така щяха да изкарат още доста години, а амортисьорите бяха здрави. Ето една снимка от края на деня – останала е само стабилизиращата щанга и щитовете на спирачките, но скоро и те се разделиха от колата.
През следващите дни се заех с разоборудване на кормилните щанги и шенкелите. Горните иглени лагери бяха здрави и на двата шенкела, но долните бяха приключили отдавна. Интересното беше, че и 4-те иглени лагера нямаха отвори в „черупкте“ си за гресиране, което на практика означава, че не са гресирани никога от както са поставени. Автоматично липсата на възможност за гресиране се отнася и за долните резбови втулки и упорните лагери, тъй като те се обслужват съответно от гресьорките на долния иглен лагер и горния иглен лагер - греста минава първо през лагерите, за да достигне до резбовата втулка и упорния лагер. След тези операции последва старателно миене на всички части и крепежи с обезмаслител и водоструйка. Част от крежите почистих и с телена четка и ги закарах за поцинковане.
И се започна великото чистене на всички железа от ръжда.
След това мининах всичко с ръждопреобразувател на Wurth, след 24 часа матирах повърхностите с шкурка и дойде време за опъването на простора:
Грунд:
Боя:
Както се вижда на последната снимка, преди грундирането на моста свалих предните спирачни щитове заедно с маркучите. Без много чудене разхвърлях и тях. Спирачните маркучи се оказаха произведени 78-ма година, по всичко изглежда оригиналните на колата:
С баща ми разглобихме и почистихем спирачните цилиндри с водна шкурка и поставихме нови о-пръстени. Последва почистване на щитовете и цилиндърчетата отвън и повтаряне на упражнението с простора.
Събирахме в обратен ред с нови спирачни маркучи, медни дифтунги и накладки:
Междувременно взех готовите крепежи – такива кашони са ми любими:
Върнахме се на тема „окачване“ с поставянето на нови тампони в горните и долните носачи, а след това и с асемблиране на шенкелите с нови резбови втулки,иглени лагери, упорни лагери, шенкелни болтове, шплентове, капачки и уплътнителни пръстени. Стабилизиращата щанга също получи нови тампони.
Лека полека пъзелът се събра заедно с нови биалетки комплект, семеринги за колесните лагери и обновен паразитен хебел. Отново заложихме на синя грес на Q8, която изби отвсякъде, както се очаква. Разбира се, обезвъздушиме спирачките.
След стъпване на колелата затегнах, с посочените в книгата за модела Нютон-метри, болтовете и гайките на тампоните и биалетките и поставих контрите на болтовете на долните носачи. Бях маркирал пластините за регулиране и ги върнах на места им, а също бях измерил регулирането на муфите на кормилните щанги и тях също върнах максимално близо до състоянието им от преди разглобяването. Отворената предница остана в миналото и колата се придвижи спокойно до стенда за регулиране на преден мост, където предницата беше регулирана прецизно.
След целия труд не се сдържах и направих една победоносна разходка около града както Волгата си беше прашна и неизмита.
И тъй като апетита идва с яденето не спрях до тук. Промих охладителната система за пореден път и този път я напълних с качествен антифриз Swag G11 разреден с дейонизирана вода.
За фианл на този пост поствям снимка на двигателния отсек с подменено реле на клаксоните с правилното за модела – с три извода, и поставени капачетата, които закриват отворите за поставяне на реглажни пластини за предният мост.