В събота реших да сефтосам Волгата за сезон 2020. Вместо да отида на парад обаче, отидох на сватба в Перник. Оженихме един мой колега, който ми е помагал по Волгата (той сваля и слага двигател последния път преди ралито в Гурция и Турция). Та реши да се жени, попита ме и с кеф ги повозих с булката и кумовете.
Досега на колкото сватби в Перник съм бил и возил младоженци, винаги е било супер. И този път всичко се получи перфектно, много се изкефих. Няма да качвам снимки на сватбарите, макар че изглеждат супер - това си е лично пространство, не съм ги питал и не е редно според мен.
В неделя пък се заех с едно важно занимание, което отдавна замислях. Исках да мога да монтирам детското столче на сина ми отзад вдясно, за да можем да си пътуваме законно и безопасно.
ГАЗ М-21 е пусната в производство през далечната 1956г. Съответно няма фабрично предвидени места за монтаж на предпазни колани нито отпре, нито отзад.
Демонтирах възглавницата и облегалката, хванах акумулаторния винтоверт и бързо пробих три 10мм отвора. Усилките зад седалката са от дебела съветска стомана. Спокойно ще издържат не столче, а слон. Коланът, който използвах е нов, немонтиран от 70-те години модел на съветската марка Норма, която и днес, в независима Естония, продължава да бъде крупно предприятие. Купих три якостни болта, нови гайки и шайби. Всичко стана много солидно, както се и полага,
Така съм направил колана, че за 10 секунди мога да го скрия и съвсем да не пречи, ако следва да возя хора на задната седалка. Примерно на сватба возиш малдоженци и кумове и отзад сядат трима.
Та ето как изглежда моето творение без столче:
Бая зор видях докато монтирам обратно седалката. Тя си е и бая масивна. Свърших пъкленото дело и реших да си седна на задната седалка за кратка почивка. Е много е удобна старата Волга - кой каквото ще да казва. Изкефих се на гледката - таблото винаги ми е харесвало.
Ето го и главния шофьор: