След дълги години чакане, в понеделник сбъднах дългогодишната ми мечта да имам "Волга". Изборът ми падна върху ранна 3-та генерация от 1964г. М-21М е експортната версия на първите трети серии (1962-1964г.)
Волгата е комплектна, на оригинална боя, дори ламповото радио работи. По пода няма нито една дупчица или кърпено, праговете частично са правени и има тук там чукнато и мацнато по боята. Върви и спира отлично, няма скърцане и тропане, нито луфт във волана. Скоростите и диференциала не вият, превключва мазно. Има да се почисти основно, заводските 52 годишни мокети са здрави и налични, седалките са с калъфи и също изглеждат запазени отдолу. Колата е със сравнително редкия за модела син цвят. Пробег по километраж - 79500 км, като я гледам, вероятно са реални.
Тука е рано сутрин, покрита от скреж. Хубаво нещо е хромът!
Колата е купена нова от човек, роден през 1929г. През 2005г. е карана за последно, от тогава има винетки по стъклото. Преди около месец я купува собственик на автокъща и директно я пусна на обява. По едно време намали цената. Свързах се с него. Прати ми снимки. Разбрахме се да я направи годна за каране и да я пусне в движение. Той постави нови помпи на спирачките и съединителя (на М-21 те са в общ чугунен корпус заедно с казанчето и вървят в магазините по 120-150 лева). Обезвъдушена и регулирана, Волгата спира прекрасно. След нови китайски кабели и свещи двигателят работи добре. Върнат е на място оригиналният карбуратор К-124Д заедно с инерционно-масленият филтър.
Минава КАТ, пусната е в движение.
Вдигаме се с един приятел. Колата е това, което е и на снимките. Оригинална и с отлична база за възстановяване.
Беше сюрреалистично, когато двигателят запали от четвърт и след секунди в купето се разнесе музика. В главата ми веднага изскочи асоциацията с Кристин и злия чичо Льобей. Нещата се оказаха прозаични. Оригиналното радио работи и в Силистра хваща някакви станции.
Попазарихме се малко, свалих леко цената заради следите от масло във водата. Като отидеш на другия край на България с платформа, няма как да се пазариш успешно. Не падам от небето и не съм имал илюзии. Стиснахме си ръцете. Без никакви проблеми я прехвърлихме. Край, моя е!
Докарахме си я до София. Повозих се из квартала. Супер е, но още й е рано за активно каране. Има да оправя разни дреболии - например зареждането. Сложен е алтернатор от ВАЗ 2101, който май не работи... Имам около 8 такива. Ще почна от бушоните де...
Има да се свали глава и да се направи. Леко влиза масло във водата. Нищо страшно. Новите гарнитури за навсякъде вече ги купих. Големият Жоро от Обеля обеща да ми я направи. Мисля да я резна с 3,5-4мм и да й сложа повдигателни пръти от двигател ЗМЗ 24Д. Реално ще получа едни 8-10 коня и ще й сваля разхода с 1-1,5 литра.
Има газова и я взех с пълна до горе бутилка. Бензиновият резервоар изглежда здрав.
В крайна сметка източих водата и в събота я почвам...
Получих и книги към нея, включително оригиналната инструкция за екслоатация.
Другото, което мисля да направя, е да сложа маслена помпа от УМЗ 414 или 417 (УАЗ) със редукционен клапан, както и преходник от УМЗ 451М (УАЗ 469 от 78-9г.)
Помпа ще си купя нова.
Търся ей този преходник - горният на тая снимка. Руснаците му викат китара. Слаган е на джип УАЗ 469 в края на 70-те.
Идеята е да мина на пълнопоточен маслен филтър и да разкарам безумната концепция с двата филтъра. Пробвал съм, със съвременните масла двата филтъра не работят. И Варшавата ми вече е с пълнопоточен...
Има да се чисти и то яко. Продадоха ми я без да е измита и подготвена за продаване. Чудесно е, че вътре са се запазили всичките мокети, плюс върху тях комплект гумени стелки за М-21.
Купето ще бъде консервирано. Ще поизправим най-фрапантно кривите ламарини и след полиране на боята ще видим какво следва.
Все едно, Волгата е на 52 години и до няколко седмици ще лети по шосето.
А как возиии!!!
Много съм доволен!
Тема: ГАЗ М-21М Волга 1964 г. (Прочетена 125697 пъти)