Принципно следя темата, но може и аз да съм пропуснал или забравил... Гледам как си сменил веждата на "новия" калник и се чудя как не е "свил" при такъв цял шев. Аз съм сменял задни вежди и то на точкови заварки със залягане...и калника пак сви... Грозна картинка. Аз ли някъде бъркам, сплавта ли е нещо по-специално. Заварявам с телоподаващо Кра Кра, проста тел и въглероден двуокис
Стана ми интересно и реших да проверя какво съм писал. Оказа се доста отдавна. Работата по калника е на 9-та страница. За да не се повтарям ще спомена неща които ги няма там.
Заварките са с обикновенна тел - стоманена с медно покритие. Газта е микс между Аргон и СО2, но става и само с въглероден двуокис. Когато заваряваш добре е да редуваш срещуположни
страни (стига да имаш достъп). Така "дърпането" от едната заварка се компенсира от задната. В този случай, ако загледаш резултата ще видиш, че шевът е леко вдлъбнат на вътре.
Това не е проблем защото е симетрично по дължина на веждата и предоставя място за китване или калайдисване. Ако беше издуто щеше да е проблем.
Разпространено е мнението, че добрата заварка няма да деформира детайла, но при челно заваряване на ламарина без берт или презастъпване това е много трудно.
Един от начините е като използваш месингова подложка под "точката" която да отнеме от температурата. Ако се ползва МИГ брейзинг с медна тел подложката трябва да е алуминий.
А и колкото по-близо си до някакъв ръб или края на детайла - по-добре. Ако заваряваш през средата на калника измятането е най-голямо.