Игралният филм за историята на Тъкър е интересен, гледайте го ако имате възможност. Много изпреварил времето си автомобил, затова е бил задушен още в зародиш от концерните-гиганти...
Ами реално историята за конспирацията на 3-те големи /тогава още 4 или 5-те големи всъщност/, е малко попресилена.
Филма също по отн. на такива задкулисни игри преекспонира нещшта, а и не представя ясно явната вина на Престън Тъкър в случая, просто защото режисйора Колопа му е бил фен, а и все пак печеливш филм по-лесно се прави с трагичен, но някак си положителен герой.
Всъщност Престън Тъкър не е бил някакъв авторитетен и с голям опит автомениджър, или поне сериозен автоинженер, преди да се хване да прави компания за коли.
Той основно си е бил така да го кажем, свободен предприемач, и най-вече, нещо като плейбой.
Просто в един момент /или го е обмислял по-дълго де/ му идва тая брилянтна идея да почне да събира пари за да започне производство на такъв тип този сериозно авангарден автомобил.
Всъщност по онова време и преди след 2-та световна война, много хора, вкл. и добри инженери, че и архитекти, са се пробвали да лансират, и да започнат производство на сериозно авангардни револуционни коли.
Така че Тъкър в това отношение не е първоапостола на бъдещето.
Достатъчно е да споменем автомобила Димаксион /които се прави в 3 бройки през 30-те години, и е проектиран от един ексцентричен архитект/, за да се види, че подобни яко радикални идеи ги е имало тогава и преди.
Просто обаче Тъкър все пак успява да стигне по онова време най-близо до производство въобще, което го отличава от плеядата други такива изобретатели преди него, като Бъкминстър Фулър например /автора на споменатия по-горе Димаксион/.
Но, общо взето, от няколкото милиона Долара, които той публично и отн. лесно събира за да пусне в производство колата, болшинството пари от тях, не са изхарчени за конструиране на колата и за строеж на фабрика, а за многобройни репрезентации, воайажи, пътувания за събиране на още пари, и въобще за издържане на неговия на Тъкър доста луксозен в течение на няколкото години преди фалита, лайфстайл.
Така че дали е автовизионер или е просто опортунист, подлежи на интерпретации и дискусии, но като предприемач определено е завлякъл парите на акционерите и инвеститорите.
Но, близо 40 години по-късно, историята иронично се повтаря.
Много подобен принципно е случая с Джон Закари де Лориан и неговата неръждавейка.
Но Дж. З. Делориан, който освен инженер е и истински ексГМ-топавтомениджър, съумява да гепи още повече милиони, и освен всичко друго, завлича с пари и Британското правителство, баш по Тачърово време.
Казусът Делориан е много дълъг и занимателен, но за съжаление няма да имам време сега да ви го преразкажа. Има го обаче по Нета на много места детайлно описан.
Но все пак ДеЛориан успяват да произведат няколко хиляди коли, които остават за нас ретрофеновете, в значима степен по-достъпно техническо наследство, от само в толкова малко бройки правените Тъкъри.