Здравейте,
дойде време да се похваля с вече не толкова новата ми придобивка. Стана година откакто я имам.
Автомобилът е BMW E12, 518 от 1980г. Колата намерих случайно докато обикаляхме да търсим един ретро шосеен бегач за близък приятел.
Автомобилът стоеше в жк. Надежда в София, видимо изоставен от поне 5-6г. След кратък разговор с бираджиите на пейката пред блока разбрах кой е собственика и хората с ентусиазъм ме упътиха към апартамента му, защото много искаха тази стара барака да се разкара от там и да освободи още едно парко място.
Човекът не искаше да продава колата, а искаше да я предаде на скрап. Даже каза, че има уговорка с някакви цветнокожи да я вземат след 2 седмици, в което време той трябвало да намери акумулатор. Защото щели да му дадат 400лв само ако имала акумулатор някакъв вътре.
Казах му, че ще удвоя цената ако ми я даде, но това не го поблазни много. Беше упорит, че няма смисъл да се ремонтира тази кола и, че не му се занимава с нотариуси и т.н. Стана ми леко тъжно и си тръгнах.
След това през месец му звънях да видя какво е станало с колата, при което той ми даваше противоречиви отговори - веднъж ми казва ела я вземи, веднъж ми казва не ти трябва тая кола, по-добре да я дам на скрап...
В крайна сметка след 4 месеца отидох с моята зелена Е12. Мисля, че тя изигра важната роля. Човекът като я видя измита и лъсната явно го прихвана някаква носталгия. И реши да ми я продаде. Оправихме документите и след няколко дена колата беше при мен.
Настоях да прибера тази кола по няколко причини. Първо от последните произведени е, което е ценно. Има изменения и по купето и по ел инсталацията. Второ - има петстепенна скоростна кутия, което е доста рядко при БМВ-тата от тия години. Трето - има шибедах
Четвърто, но не и по важност - колата е права, не е много гнила и има перфектни документи.
И така стигнахме до гаража:
След 15 мин. опити да подкача бензин на стартер видях, че няма да стане тая работа и налапах маркуча. Успях да направя вакуум за да дръпна гориво от резервоара
След 2 завъртания бабата запали. Още в началото моторът заработи сравнително равномерно. Имаше и тяга. Спирачните апарати отпред бяха заяли, но с малко раздвижване се оправиха.
Планът е ясен - цялостна реставрация до фабричен вид. Оригинална боя, нейния си мотор, всичко както трябва. С малки добавки, които ще обясня по-късно.
Преди да отиде на бояджия обаче трябваше да проверя дали купето е така право както изглежда. Затова я закарах на стенд. Всичко е норми, хората дори бяха учудени, че такава стара кола влиза в каталожните норми. Аз се успокоих, че вече мога да я дам за възстановяване на купето.
Ето малко подробни снимки от огледа, който направих след като я подкарах.
Гадна, афтърмаркет антена, заради която някой е продупчил тавана. 100% трябва да бъде махната:
Вестниците не са спасили таблото и беше доста напукано. Имам за щастие здраво, в прилично състояния, което ще влезне тук:
Ей така за късмет:
Тиня и боклуци навсякъде в колата:
Салонът не е отчайващ на външен вид, но всъщност платът е доста изгорял и като седнеш и се цепи навсякъде. Ще ходи на тапицер.
Табло с оборотомер. Така е излезнала от завода, има го кодирано и в табелката с оборудването на купето:
М10Б18, 90 конски сили, най-малкия мотор за модела. Агрегатът е лек, колата е евтина, затова няма дори и хидравлика.
Здрави бомбета:
Флората по автомобила:
Изгнила предна лява врата около пантата:
Разпробити стопове закрепени с шпилки, уплътнени с болкит:
НЕзатварящ се повреден шибедах:
Щети от градушка
Сложена на 15ки джанти, минала преглед, запътила се към стенда :
Ще продължа историята в идните дни, че се изморих вече.