Люси, свали си файла в пълна резолюция от пикхоста /има линк в полето Еmbed codes/, после го обърни вертикално в имидж вюъра, за да четеш нормално Общо взето по-голямата част от статията е отделена за историята на самия модел. Накратко в началото пише за някакъв уж пряк свидетел на цялата история, който се бил обадил на автора и чието име не се споменава. Та според него след като било конфискувано за трафик на дрога и решили да го подарят на Топлодолски, последният го породава за цената на 2 нови лади на някакъв човек, чието име също не е споменато. Същият поръчвал оригинални части за реставрацията на Дайтоната директно от завода в Маранело, от което италианците били много поласкани и горди, че тяхна кола се обгрижва така отвъд "желязната завеса" . Човекът опитвал да си избие част от разходите с даване под наем за снимки в киностудия Бояна, но там щетите по колата често надвишавали приходите. В крайна сметка се отказва и го продава на някой си Стунци /предполагам това е въпросният военен, макар че ми звучи малко като етно джаз дръмъра Стунджи /, който пък го заменя за Каунтач и така колата напуска страната... това в общи линии е есенцията от статията, поне за мен нищо ново не научавам от нея.
Аха, мерси за съвета, ще го Ембедвам да го прочета.
И аз предположих че ще пише глупости в нея, като напр. поръчването от части от Маранело.
Роко жицаджията, дето е 2-рия и собственик по соц време, за нашите мащаби тогава имаше яко пари, но не чак за по западните мащаби, хеле пък да я кара и с нови части от завода.
А пък за даването пад наем е още по голям смях.
Тая кола в нито един, поне на мен известен клип или филм, не се е снимала.
Още повече, че какво ще избиваш на кола примерно платена 15000 лв, с приходи от снимки.
Че те тогава от студията в Бояна по годишния им план за снимане /да не забравяме, говорим за социалистическо стопанство, където и изкуството беше планирано
/ само 2-3 пъти в годината наемаха коли за разни модерни филми, като напр. сериите за Емил Боев, и то даваха по 5 до 15 лв на ден за кола.
Помня цените добре, защото като ученик често се снимах като статист, да бягам от училище, а и по 5 лв на ден на човек ни даваха. Помня и колко даваха на собствениците на Волва, Голф 1, Таунуси и Гранади да ги снимат, общо взето за слава само се снимаха.
Всъщност не знам как е била на състояние и оптика по времето на Топлодолски от средата до края на 70-те, но след него Роко винаги я караше разхлопана и захабена, за отн. не много стара само 10-15 годишна кола.
Той всъщност жицаджията не е и правил опити да я реставрира, дори не и козметично.
Колата си беше с поизгоряла боя, спукан вертикално баш по средата преден джам, и попрекъсващ и сецащ 12-так.
Но о боже, в редките моменти, когато вървеше на всички цилиндри и всички карбове, въртеше гуми по 200 м, и пищеше неистово.
Освен липсващите брони и кривите корпуси на фаровете, ГТБ-то беше и със счупени единия или даже и двата предни мигача.
Ха, сещам се, че вече като го продаде, Роко ми каза, че го видял година след продаването и, вече реставрирано от тогава още майора Стоянов, дето го изнесе.
Та военния така го изреставрирал, че замазал с кит изцяло големите подобни на Ровър СД1 странични мигачи, да не ги купува нови.
Всъщност Роко твърдеше, че проверил в завода за мигачите, ама били луди пари, както и разни други части, за това не ги поръчал.
Така че приказките за контакт със завода може да имат нещо реално, но само по отн на контакта, не на поръчването.
Е всъщност дребни части като примерно филтри или неща по запалването може и да е поръчвал Роко, все пак колата си я караше активно, поне допреди за влезе за известно време в затвора за разни валутни спекулации.
След като излезе от затвора през 1987 май, много и не я е карал, и после я продаде на военния.
Стуци /хах, прав си, почти като Стунджи/ му е прякора на майора, с която той си се самолансира.
По соц. време през 80те, сред средите на някои по информирани автофенове и тогавашни автопрекупвачи в София, той беше известен като Стоенчо военния от Шоумен /тоест Шумен/. Будалкаха се с диалектния му мекичък говор на военния.
Та така с Дайтоната.
Друго което помня, е че тая кола сигурно харчеше неистово много, също и предвид перманентно прекъсващия и мотор.
Колкото пъти съм я виждал да ръмжи и да бучи по София, два пъти повече съм я виждал спряла със свършено гориво.
И Роко, въпреки флуидността му с кинти, да тича нанякъде за бензин.
И то винаги въоръжен, не с 1, ами с 2 туби по 10 литра в ръцете.