Та, благодарение на моята упоритост )) в човъркането и ровенето на истории с интересни и по-редки стари коли, които са били налични в БГ и основно в София в 50-те до 70-те години, и акцентирането да изкопча подробности за тях от постоянните ми контакти с някои от още живите им собственици и/или техни приятели, подробностите около пъзелите свързани с тях, взеха да се нареждат.
Днеска се оформи всъщност доста стройно и подробно историята на първите и години в БГ на най-ценната и енигматична лична кола, попадала у нас в годините на соца- Ферарито 365 ГТ Берлинета/4, известна и сред лаици и сред експерти само като- Дайтона.
За детайлите в историята около тази кола, съм особено благодарен на члена на БАК Ретро- Жоро Бояджиев.
Той, като тогава много млади хора у нас, а и въобще по света в 70-те и 80-те години, си е падал по коли, и по възможност, по по-бързи западни коли.
Всъщност Жоро от над 50 години основно харесва и кара Гогомобили, и все още има едно в хубаво състояние Гого 250 седан.
Но понеже София преди десетилетия беше малък град, и хубавите и умни млади хора
тогава, особено тия с усет към колите, си се познаваха, се оказа, че той е имала нееднократен контакт с Дайтоната, и не само с нея, а и с двама нейни собственици, а и с някои държавни служители, на които е била поверена, преди да бъде подарена от СБА и лично връчена от Ген. Врачев на Й. Топлодолски, като награда за 25 годишната му състезателна дейност.
Та, според Жоро, колата идва в 1973-74 години у нас, където е конфискувана от МВР, вероятно заради пренос на наркотици в нея от някакви турци, така поне е чул той навремето.
Колата обаче далеч не веднага и не лесно я дават на Топлодолски, а има много по-завързано пребиваване преди това у нас.
След конфискуването и от МВР, Дайтоната се появява в наличностите на левов търг на ДСО Мототехника- клон София, за продаване, като по време на търга е била вече леко ударена отпред вдясно, в облостта на десни фар и половинка броня, и десен калник.
Жоро не знае, дали ударена е била конфискувана от МВР, примерно при някакъв опит за гонка с турците собственици, или примерно от МВР са я пробвали и изджаскали, при някое некъдърно каране след конфискацията.
Та, аха да я купи на търга някой от начинаещите тогава част-промаджии или някой среден номенклатурчик с връзки в Мототехника, но я вижда там на плаца на търга един инструктор от СБА- София 4-ти район, който е бил и нещо като хоби Рали състезател- Георги /Жоро/ Тунчев.
Той естествено се захласва по колата, и предвид, че допреди няколко години АСК-то на СБА вече са имали голямо кубикова рали кола- 1960 год. модел С2 Корвет /който аз го помня на живо бял, но оригинално е бил син металик/, решава да тормози шефовете си да придобият техния клон СБА-София, и Дайтоната.
Врънкането е успешно, и с ходатайството на шефа на СБА Ген. Врачев, МВР изтеглят от търга Ферарито, и го предоставят за ползване с едно писмо, на нашето СБА.
След като колата пристига в СБА-София, СБА-инструктора па шофйорски курсове Жоро Тунчев почва да се разпорежда с нея, като е искал да участва с нея на ралита.
Заради удара вдясно обаче тя не е съвсем опрятна, и каросерийните ремонти по нея, извършва на ентусиастка база и без заплащане, един в периода на 70-те год. известен в София и доста престижен майстор, правил тогава само Мерцедеси и западни коли- Симеон Василев.
Дайтоната обаче, доколкото Жоро помни и е разбрал добре, в онези години след спиране на производството и като нова, излиза от хомологация /или пък СБА не са имали пари да я приведат в съответния и вид за Група 4 Спек/.
Заради това колата участва само на едно локално състезание в София Окръг, някакво рали по разни подбалкански маршрути и до Панагюрище и обратно, където обаче отпада, пукайки последователно 2 от 4-те си оригинални 15-ки гуми.
След това неуспешно и мижаво рали участие, Дайтоната дремуца почти 2 години, някъде в средата на 70-те, в гаража на СБА до сегашния КАТ в Дървеница, като не се кара, и не се ползва за нищо.
Тогава обаче в нейния БГ житейски път влиза Топлодолски-старши, и то отн. случайно.
Значи, по онова време, Й. Топлодолски е на върха на състезателната си кариера, макар да се състезава доста отдавна.
И понеже вече е навършил в 1974 год. 50 години, от СБА решават да му направят голям юбилей-тържество по случай 25 годишната му състезателна кариера, и да му подарят кола.
Колата се набелязва и подготвя за подаряване, но това не е Дайтоната, а един чист нов Москвич 412, червен, който СБА заявяват и изтеглят от Мототехника.
Понеже сред чиновниците на СБА върви отдавна подготовката за тържеството, естествено за него научава и Данчо, както научава и за наградата- нов Мускал.
Отива да види Москвича, и естествено не е много възхитен /би било редно да му подарят на спортист с неговия ранг, поне Лада 1500 или Волга 24-ка, които сигурно по би приел/.
Вследствие на това възразява на шефа на СБА Ген. Врачев, че не желае такъм подарък точно. Врачев му казва, че държат все пак да го почетат с кола, и пита ами каква точно би искал.
Топлодолски му отговаря, че айде, по би му харесала онази Дайтона, дето прашасва във ведомствените им гаражи, и така и не я карат.
Такава поне история за предлагането на Москвича за подарък и отказа от него, му е казал на нашия колега Жоро другия Жоро, СБА-инструктора, дето е бил инициатор на придобиването на Ферарито от СБА.
И, оттук вече историята е известна.
СБА и БФАС официално и тържествено връчват на нашия шампион Дайтоната, не знам дали в 1975 или 76 год. е това честване, някъде там вв времето е било.
Аз като по-любопитен, питах Жоро какво пък е станало с този хубав кармазъ цвят 412, вероятно съветска сглобка, и тогава със сигурност със силния мотор.
Жоро каза, че пък, доста иронично като ситуация, след като взимат от под разпореждането на Инструктора и начинаещ ралиджия Жоро Тунчев Дайтоната, точно на него връщат и върнатия от Данчо Москвич, да го ползва като нова учебна кола при шофйорските му курсове.
По нататък във времето нашия Жоро има и по-близки срещания с Дайтоната, вкл. и давания яко на газ по София, вече като я купува неговия приятел и мой малко по-късен познат- Хари Жицаджията, майстор по телевизори, хай-фи уредби, и подобни техники.
Всъщност Жоро казва, че той изврънкал Хари да я купи, след като сина на Данчо- Топлодолски младши, му казал, това някъде в края на 70-те години, че ще продават Ферарито.
А тогава точно Хари Жицаджията бил събрал 10 бона в лева за западна кола, и се оглеждал така за нещо по-секси.
Топлододски пък продавал Дайтоната за 12000 лв, или нещо подобно, и затова Жоро ги свързал.
Жоро и убедил Роко да посъбере малко повече пари, и Роко събрал с труд 11 бона, които и оферирал на Данчо за колата.
За тази конкретна сума за купуването на колата нашия колега Жоро е сигурен, понеже така да се каже, почти заради него е станала продажбата, и точно за 11000 лева, в 1979 или 1980 година, там някъде.
Питах го Жоро колко е вдигал най-много с тая секси Берлинетка по улиците на София, като я взимал по редовно да я кара от Роко.
Той каза, че от ъгъл на квартална пряка до ъгъл на квартална пряка си вдигала лесно 80-100 кмч, и мотора и работил чисто, поне в нач. на 80-те работила още добре.
А на макс. и е правил най-много 180 по Цариградското, тогава току що-направено.
Като обаче тая скорост вдигал за много къс отрязък от пътя, на старт от светофара на Орлов Мост, и вече на баира на Феята и Ропотамо, бил с с над 180 по километраж.
Иначе не смеел да я кара по-бързо, понеже е била, като я получил Роко от Топлодолски, с временно монтирани някакви високи съветски високопрофилни ми 15-ки, които вибрирали зловещо над 160 кмч, и не рискувал повече да я натиска.
Вече в нач. на 80-те год. Роко успял да и купи от чужбина 4 броя оригинални Мишелин ХЗХ 205-70-15 гуми, с които Дайтоната се поуспокоила на по-високи скорости.
Жалко, че аз тогава като дете не съм я снимал, макар редовно да я виждах по София, а и Роко ме вози на нея някъде в средата на 80-те, преди да я удари той пак леко отзад вляво.
Жоро обаче казва, че тенекеджията Мони Василев, дето бил негов приятел, като и оправил калника и предницата тогава при придобиването и от СБА, и направил хубави снимки, и неговото семейство сигурно пази тези снимки.
Мони за съжаление е починал, но семейството на този каросериен майстор и сега живеело в с. Горни Лозен.
Та, Жоро даде идея, да ходим някой уикенд там да ги потърсим, и той да ги помоли ако може да намерят стари снимки от Ферарито, да ги видим и евентуално снимаме-сканираме.
Ако това въобще се реализира, ще накача тия стари прекопирани снимки тук в форума.
Всъщност Дайтоната има снимки в хубав вид, и те са качени в статията в бълг. Автобилд от Илиян, сина на Данчо.
На тях Дайтоната е снимана пред техния тогавашен блок в жк. Дружба-1.
http://www.bgnrc.info/%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5/novinite-pista/item/95-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F-%D0%B9%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD-%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8.html