Ярмомелка мюзик представя:
Звукът на тишинатаТака приключи животът на един стар боец, който се възражда бавно, но славно
Накратко за състоянието на мотора - нямаше нито една движеща се част, която да не е износена, подбита или надрана. Буталата и цилиндрите безкрайно износени, лагерите също, луфт по оста 2+мм, блокирала кобилица, счупена втулка на бутален болт, разпределителният вал с гърбици изтрити в рамките на 1-2мм и заострени, спукано между клапаните и на двата цилиндъра, веригата... снимките говорят сами, щом е маала по капака чак... Луфт между разпределителния и делкото, палецът също мърдаше...
И все пак след като оправих кобилицата и го регулирах що-годе, палеше чакмак, дори и след седмица престой, за което помага разбира се и върховото произведение на пловдивската електроника т.нар. "пловдивско електронно запалване"... Има доста мото-часове на място и 100-ина километра с тоя баталясал мотор. Движеше, но не вървеше, вдигаше много шум и плашеше народа
Целта беше да мине КАТ и я постигна... блестящо
Така се премина към ново вдигане на трупчета:
След премеждията с ръзбитото сърце на Фичо пристъпих към прехвърляне на почти всичко от Панда Трийсковия двигател, който беше купен само и единствено заради главата. Оказа се, че всичко вътре е перфектно - бутала, цилиндри, колянов вал, лагери. Всичко бе почистено както подобава, главата пилната, а клапаните паснати. Тъй като двигателят върти в обратна посока, размених местата на цилиндрите, обръщайки ги същевременно, понеже буталният болт е изместен в другата посока. Както се вижда на снимката, за по-доброто охлаждане спомага дефлектор.
Абе друго си е като на частите пише FIAT, а не FSM
С главата беше занимателно. Първо изпилих една стандартна глава -1,8мм. Този вал изисква шлайфане от 1,8мм до 2,5мм, но разбира се братята поляци не са се сетили да напишат колко е за стандартна глава и колко за 650Е, която е с форма на камерата и ст.сг. като на Панда 30. Това щеше да ми спести малко разиграване и стотинки.
Измерих обема на камерата по този начин. Течността е нафта. И малко гесчица по диска и клапаните, за да не бяга нафтата.
Неправилната форма я финтирах с шев и кройка.
Архимед се оказа прав. А тенекията дебела 0,7мм излезе точно половината от нужния ми обем за отнемане.
Така главата се сбогува с 1,4мм.
Моменти от сглобяването:
Сравнението за износване в случая не е съвсем уместно, защото вляво е харното бегачково валче.
Магнетизиране и уплътняване на пробка... макаронаджийска им работа...
Това е единствената папагалщина, която допуснах. Голям компромис! Отначало не мислех да олекотявам маховика, защото уж за временно ползване сглобявам Ево 1, но не се сдържах... Направих го, след като двигателят беше събран. Това всява нотка на неудовлетвореност от свършената работа, но така ще е засега, дано няма вибрации, че го изтърбушвам одма...
Накрая придоби вид...
А ето това ще мери пулса
После ладата не била ФИАТ...
И за финал, един съществен момент от тунинга
с изключителното съдействие на половинката
, която достави по заявка точната боя:
Дано скоро последва продължението!