Здравейте колеги.
Най-после реших и аз да пусна тема за новата ми придобивка. Макар да има подобна тема вече и да прочетох в нея, че като цяло не я одобрявате, това не ме отказва от желанието ми да имам волга, в която да присъстват много детайли от всички серии на 24, които на мен лично ми допадат.
Най-вече комбинацията от удобството на салона, дизайна а таблото, подобренията в конструкцията на 2410 с изискания външен вид с много хром и строгост на 24. Аз нямам големи технически познания, нито цел да се придържам строго към оригинала. Желанието ми е в завършен вид да имам волга, която да ми носи радост лично на мен и да е във вида, в който по мое мнение би изглеждала перфектната ГАЗ 24.
С две думи ще разкажа откъде ми е увлечението по соц-автомобилите. И двамата ми дядовци имаха рядки дори за онова време модели и едни от най-красивите според мен в соц-парка коли. Единият притежаваше шкода 1000 MB с вертикалните стопове, а другият- москвич 408 с четирите фара. Като дете прекарвах по цели дни в тях през летата като им ходех на гости и на тях се научих да карам. Мислех си, как след време ще ги реставрирам и ще им се радвам, но уви. И двете отидоха на вторични, за което още ме е яд. Разпитвах ги защо са купили точно такива, колко са стрували останалите и ми правеше голямо впечатление с какво страхопочитание говореха за волгите. Още тогава ми се възбуди интереса към тази марка. Звучеше ми някак митична. Още повече, че по онова време не е било само до парите да я купиш, както е сега със скъпите модели, а освен тях е трябвало връзки, положение, чакане и какво ли не. Всеки с волга тогава не е бил случаен човек събрал някакви пари. Била е символ на статуса и благополучието в едно затворено до някъде за външния свят общество. И така още тогава знаех, че рано или късно ще си купя. Разбира се след време животът ме завъртя и ми оставаше все по-малко възможности времеви и финансови да мисля за това.
Така до преди 2 години, когато случайно попаднах на една запазена волга, която човекът вече беше започнал да я дава на части. Дожаля ми, още повече, че беше от култовия модел 3102. Този модел пък е бил съвсем недостъпен за простосмъртните до 89та. Без много да му мисля му се обадих, оказа се, че на другия ден е уговорил двигателя. Убедил го да не го сваля, да си откупи продадените в селото дреболии и да я взема цяла. Мислех, че това е най-компромисният вариант хем да сбъдна мечтата си, хем да нямам трета кола в движение, на която да плащам какво ли не. Така намерих с негова помощ платформа и я взех. Започвам да купувам разни неща и да я потягам поне да е в приличен външен и вътрешен вид с подръчни средства и малкото ми технически възможности до момента в който един приятел ми каза, защо даваш пари и си губиш времето с кола, която дори не можеш да караш (тя беше бракувана). По-добре плащай още, но поне се вози. Не ми се занимаваше с технотестове и реших най-после да взема друга, в движение, та дори да плащам на още една кола граждански, прегледи, данъци, винетки, ремонти и какво ли не.
Тъй като вероятността да намеря 3102 в движение клонеше към 0, се насочих към 2410. Харесваше ми салона, подобен на чайка 14, но не и външния вид, където са обрани плафоните на колонките, отразителите отзад, габаритите под фара и хрома. Държах да е черна, а черна волга си отива с много хром. Решението беше взето и започна чакане да излезе подходяща черна 2410 на прилична цена. За 2 години излязоха няколко обяви, но все около и над 5000 лева. Само една имаше за 2600, но я изпуснах и я купиха преди мен.
Така попаднах на настоящата преди няколко месеца.
Ще продължа с разказа, защото стана много за 1 път