Да, сега се сещам било откраднато и заровено под някакво поле ако не се лъжа. Затварят границите за да не могат да избягат с него и започват да го търсят. Намират го ударено и заровено, но все пак подготвено за износ. Връщат го на човека, той отново го оправя, но решава че не може да го опази тук и го заменя за Коунтача. Това също са само легенди и слухове, които се носят. Все пак отново подканям хората, които знаят какво се случва в момента с колата нека кажат, дали е все още в България и т.н. 
Да, историята със заравянето и откриването на Дайтоната е вярна.
Това се случи някъде в края на 80-те.
Не беше заровено ударено, то военния /не е бил зам. министър, а шеф на един отдел, после дирекция- Културна дейност и военни клубове, в Мин. на отбраната/ с име Ст. Стоянов го бе купил така или иначе със щети отпред от старо джаскане.
То и колата си бе, освен със спукано предно стъкло, и без предни брони и мигачи стояща още от 80-те, и така и си я караха старите и двама собственици в София преди Стоянчо.
Та, някъде в края на 1989 са го откраднали от още тогава майора Стоянов /после стана подп. и полк/, а откриването и отриването стана случайно някъде през пролетта на 1990 година.
365 ГТБ-то беше заровено в една оранжерия с мицел в село Чешнигирово, Пловдивско, ако добре помня.
Тогава бях втора год. в казармата, в поделение в едно село Катуница /селото на цар Киро/, което бе наблизо до гроба на Ферарито. Служих тогава като старшина-школник в медицинския склад на 2-ра армия в това село, и наши войници ги бяха викали да го отриват.
Ако знаех за какво става дума, щях и аз да се замъкна там,
все пак бях началник на Автом. служба на това складче.
Ама мислех, че това ще е поредната задача-чанч за войниците, да се гърбят за частпрома на някой военен офицер.
А нашите войници тогава ги тормозеха яко да правят мицел за гъби, и да садят домати в частните имоти на офицерите военни в района, и мислех, че пак за това става въпрос.
Но колата преди това заравяне, след като Стоенчо я купи мисля през 1987 или 88 год, от дългогодишния и собственик през 80-те /един Софийски майстор жицаджия, мой добър познат, Роко му викаха/, той я бе изреставрирал общо-взето само козметично и то, разбираемо, джаста-праста.
Та не е била реално щетата голяма от стоенето под земята.
Разбира се, съответно наново е трябвало да се пребоядисва и тапицира де.
А някъде през есента на 1991 год, ако пак добре помня, Стоенчо я изнесе и трампи за /по неговите думи/- Каунтача 5000 еС, един тесна лайстна 250 Д в124, и цели 50000 долара в брой.
Иначе по въпроса, Индита в София поне имаше не 1, а цели 2 броя през 80-те.
Гибли-то си е отделно, на него му има доста снимки по Нета в сегашния му изкорубен вид.
И двете Индита ги познавам добре, а на едното даже ме е возил собственика му тогава през 80-те.
Не помня обаче какви мотори бяха , дали 4,2 или 4,7 литрови, поне нямаха надписи за куб. им по тях.
Това на което съм се возил, някъде през 1985-86 е било, беше сребристо с бяла кожа, и в много добро външно състояние, но с вече чукащ леко мотор.
Беше Масера на един пълняч на запалки в София /да не ви учудва професията, по соц. време тия частници правеха сума пари на ден
/, който бе познат на баща ми.
Той поне пълняча ми казваше, ако добре помня и ако е било така, че някъде през 1983 или 84 год го купува /пак от майор Стоенчо/ за принцовата сума от 23 или 24000 тогавашни лева.
Преди още да го купи първо Стоенчо в началото на 80-те /той тогава помня имаше един готин син седан БМВ 3.0с или 3.0сИ/, някъде още от средата на 70-те-те Маси-то е било конфискувано на Митницата в Русе, като почти ново.
Тогава през 70-те известно време е било там лична кола на някакъв милиционерски началник.
Такъв произход на колата обясняваше пълняча, както и други хора познаващи колата тогава.
А другото Софийско Инди, едно кафеникаво-лайнян мет. с кафяв салон, беше мисля на вратаря на Славия Г. Гугалов в през 1987-88 година /преди това той караше бяло Камаро 1 Ген. СС купе/.
Това лайняния металик бе по-бито на вид, но си вървеше добре и се караше, седеше на 5-те кюшета на улицата, където по едно време живееше Гугалов.
Това пък сребристото седеше на подземен гараж в х-л Родина, и много рядко се вадеше, осн. заради проблемите с мотора.
Това на Гугалов го изнесоха едни джамбази още през 1990 в Австрия, като мисля му размениха за него едно Рено 18 дизел.
А къде отиде сребристото, не знам. От пълняча на запалки го беше купил един гъзар в 1989 год, дето ходеше при чейнчаджиите на Магура с него, вече горе-долу с оправен мотор.
След 1990 год. предполагам и то е изнесено.
Тема: Ретро Колите в България - Снимки (Прочетена 2177816 пъти)