Привет, господа и дами. Създавам тази тема с надеждата, че ще бъде от полза както на мен (предимно), така и на други индивиди, дръзнали да се захванат с подобно творение на френската автомобилна промишленост. М, не очаквайте от мен, богат снимков мат`риал. Първо ще дам малко суха теория, малко история и повече флууд, а след това лека-полека ще позакичвам със снимки. Поне това, което съм правил. А, то не е много и не съм изпадал в грандомански реставрационни цикли. Тия цикли, аз не ги ща. Въпреки, че обичам крайния резултат, когато е кадърно зипипан. Както и да е. Искам да Ви представя, едно скромно Пежо от среден клас. Дошло на бял свят в един слънчев Майски ден през не много далечната 1972-ра година. Казва се ,,Белинда".
А, бях се зарекъл да купувам BMW E28 турбо-дизел или Мерцедес W123-280. Е, Божа работа и късмет. Не съжалявам. Преди около месец се сдобих с въпросната архаична, самоходна конструкция от френски произход. Случи се напълно случайно, купих го от един доктор. Като цяло е цялостна.
Без липси, с оригинална боя и тапицерия, със запазен хром, за годините си перфектно купе, изрядна ходова част и щаден мотор. Видя ми се добра основа да направя от това немърдало няколко години Пежо, нормален ежедневен автомобил, участващ активно в съвременния трафик. Е, вече минахме около 2000 км., имахме досадни проблеми (от застоя), но като цяло твърдя, че определено има класна возия, изключително леко управление, дълги скорости и неподозирано добра динамика, съчетана с нетипична за такава ДВГ технология, икономия на гориво. В следващите редове ще разкажа по-подробно.
Някога, в средата на месец Май през 1972-ра година, от завода излиза въпросният автомобил, цвят ,,слонова кост", със кафяв кожен салон, редови 4-цилиндров бензинов двигател, 2000 куб.см., 94-96 к.с. (някъде там). Което за по-запознатите ще подсети за най-хубавото в тази кола - механичният карбуратор марка ,,Солекс", контактната запалителна система и мембранната горивна помпа. Никакви механични инжекциони, никакви електроники и прочие Капитализми. Колата не е нищо особено, като оборудване. Няма климатик, няма ел.стъкла, няма шибидах, няма ляти джанти, няма хидравличен усилвател на волана. С две думи- някакъв базов модел с приятен мотор. За негово си време.
Същата година, през месец Декември, сравнително млад доктор купува въпросната кола. Чисто нова от Кореком в град София. Има голяма страст към чудото ,,автомобил" и не искал да притежава Соц. ,,недомислица", както той ги нарича. Понеже излиза многократно извън границите на Народна република България, успява да види бял свят. Обикаля половината планета, работи и специализира из множество държави. Там, той усетил, каква е разликата между предлаганите масово коли в родината си и другите, които са извън предела на Съюзът. Твърдо решил, каква кола иска да кара. Изборът бил ясен - Мерцедес 220 Дизел. Това става в края на 60-те и началото на 70-те години. Връща се в България от чужбина и веднага записва за Мерцедес от Кореком. Няколко човека преди него, Държавно учреждение с връзки и наглост му отмъкват возилото - маслено зелено, кожен салон, множество хром, екстри, бе чисто нова кола, внос. Тогава му остава последен избор, 2 вариянта. Волво и Пежо. Вслушвайки се в гласове и съвети на хора от ,,Бял свят", той решава да закупи Пежо 504. Още в денят на купуването - щастлив и внимателен, докарва на ход лъскавата платноходка до град Пловдив, където живее. Следват радостни възгласи от семейството, радост, щастие, завист от недобронамерени съседи и голям кеф на доктора. Събрали се 2 махали да гледат ,,к`во туй нещу". Следва цялостно, яко, дебело, богато намазване на колата със корабен грунд отдолу - под, калници, подкалници ,прагове, пружини, носачи, чак картера на мотора е богато намазан....и напукан вече, в сегашно време. След това, колата веднага бива съхранявана в отоплен, проветрив гараж. Идва период, когато докторът и жена му работят в чужбина. А, колата (Белинда) - и тя със тях. Няколко пъти ходят до Либия, Куба и други чужди страни, пак се връщат в България. От чужбина се закупуват множество филтри, хубави масла, части, семеринги, уплътнения и прочие дефицитни радости. За нещастие, обаче, Докторът почива и колата прекратява своя път. Остава съхранена в нейния гараж. Тогава, през 1988-1989-та година, неговият син, също лекар (Доктор 2)- започва да кара отново колата, оставена му като наследство от баща му. В този момент, пробегът на автомобила съставлява 43 000 км. Така, Доктор-2 ползва возилото до 2008-ма година, когато под силен натиск от жена си, решава да купи други нова кола, а сегашната заветна - да продаде. По този начин, архаичната ценност става излишна и остава в застой от 2008-ма година до 2010. Тоест - до преди месец.
Аз, дълго си търсех донор за едно друго Пежо - 505. И случайно открих тази. Директно го набелязах за донор на двигател, окачване и прочие карантия. Дреме ми на оная работа - разкоствам го веднага с оксижена. Звъннах, чухме се, видяхме се с Доктор-2. Заведе ме при колата. А, тя стоеше. Стоеше и чакаше. Цели 2 години под слънце, жега, дъжд, сняг и студ. Вече не беше същата лъскава, кремава лодка, която дълго почива в гаража, старателно обгрижвана от Докторът. Сега представлява, избеляла, овехтяла с множество следи от времето безжизнена купчина, 1300 кила желязо. Но, все още не беше тотален брак. Под избелялата боя, под леко ръждясалите местенца и под тоновете мръсотия се криеше истината. За почти 40 години, общият пробег съставлява 77 000 км. Невероятно право, стегнато и здраво купе с досадни забележки. Перфектно запазена ходова част, непокътната спирачна система, напълно годна и читава механика. Двигателят - много щаден, архаичен мъртвец, чакащ мирисът на прясен бензин и стотин Ампера, които да го размърдат. Тук приказката свършва.
Сега реалността. Отидохме при колата, а тя стоеше там. Беше се окопала до джантите в почвата. Спаднали гуми, мръсна до припадък, гледайки ме обещаващо с 2-та си жълти фара и лъскав хром. Метлата, изринах снегът, отворих я и седнах. Големия тънък волан, нежния скоростен лост, никелирани джаджи по таблото, красивите уредчета със мързеливи стрелкички. Педалите далече, удобни, ергономични....човешки. Не ми се занимаваше с глупости. Поисках да я подкарам. Налях веднага вода, сложих акумулатор, подкачих 5 годишен бензин със скапаната помпа, чукнах педала на газта 4 пъти, дръпнах леко смукача, завъртях директно ключа и запалих. Двигателя заработи почти веднага и не беше трудно. Много тих, безшумен и балансиран. Не, нещо не беше наред. Чудих се, как ДВГ с долен разпредвал, тижи и прочие схема на газоразпределение, може да работи толкова плътно, неусетно - СТУДЕН. Което се оказа действително ненормално. Проблем, който отстраних в последствие. Ще го описвам по-нататък.
Понеже, Пежото има АГУ, с която е минала към 5000 км. за няколко години, някой се беше опитвал да я пали на бензин. Обаче, маркучът вместо през бензиновото клапанче - беше навряно директно в помпата. И аз, понеже отмерак да я подкарам - тръгнах едновременно на газ и бензин. Докато беше студена, ОК. Но, започвайки да позагрява - започваше все повече да не иска да върви. Когато загря явно достатъчно, изобщо изгуби ниски обороти. И угаснах на светофар. Не щя да запали и това е. Ядосах се и изпочупих ( толкова бяха вкоравени) всички бензинови маркучи и останах само на газ. Пак не запалих - имаше все още бензин в карбуратора. За щастие, мярнах пробка за източване - източих го. Завъртях и запалих след няколко опита и потеглям. След малко спирам и отново угасвам. Отново няма палене. Отново отварям капакът, отново се цапам и измръзвам. Гледам има гориво, има ток на свещи, но не пали. След малко - пали от раз. Работи 1 минута и сама веднага гасне. И.....няма палене, НЯМА. Не беше времето и мястото да правя ремонти и тепърва да търся нередности. Усетих, че акумулатора се поизтощи, а стартерът от толкова чести пускания започна да загрява и понамирисва на изолация. Какъв дерт - да закъсам с толкова елементарна кола. Пушейки 30-тата цигара, забелязвам, че кабелът на бобината свързан за чукчето не е сам. Еврика! Някой е прекарвал защита и тя дава бобината на МАСА. Но, тази защита се оказа толкова клеясала и разложена, че прави каквото си поиска. Откъснах я тая проклета жица, влезнах вътре, врътнах.....и акумулаторът беше дотук. Това преля границите на всичко днес. За 5 километра - 6 пъти буквално закъсвам. Край. Пуших още 1 цигара и реших, че така освен да изгори читав стартер -друго просто няма начин да стане. Няма да тръгна, няма да потегля, няма да я карам така, не може и не бива в крайна сметка. На помощ веднага се притекоха колеги с Лада и Ситроен. Мина ми ядът и реших да си я дотегля до гаража. Закачихме Белинда на въже и кротко запъплихме към нас. Там я откачихме и я вкарах в гаража на топло. Взех горещ душ, вечерях и изпаднах в размисъл....колко съм ПРОСТ. В интерес на истината, мисля, че цялата тая история беше напълно нормална и все нещо трябваше да се случи. Същата вечер:
- изпорязах гадните защити
- промих силно радиатора и цялата охладителна уредба няколко пъти
- регулирах чукче
- разглобих, почистих, подмазах стартерът, след това се тряснах в кревата.
Ден 2-ри.
Намерих и закупих маркуч за долния извод на радиатора, монтирах го.
- подмених всички гумени съединения
- подмених горивни маркучи
- ремонтирах помпа от Лада с нова мембранка, клапанчета и глупости, стана чудесно
- разглобих, изчистих гняста във водната риза на изпарителя и с друга помощ после го настроихме
- почистих известна част от електрическата инсталация
- измих, почистих и намазах елементите на интериорът..... оси, пчели, клони, стари вестници, прах и паяжини
- смени се масло на двигател+ филтър
- смени се масло на трансмисия
И.....двигателя заработи още по-добре. Вече работеше сигурно, стабилно, не гасне, не придърпва. М, приятно изненадан бях - върви леко, силно и тяговито в почти целия диапазон от обороти. Много малко газ трябва, за да върви колата. А, тя се оказа много, много пъргава и .....динамична. Има ряз. Минах към 200 км. в града.
Тема: Peugeot 504 1972 г. (Прочетена 17881 пъти)