С Методи се познавам покрай СПД-то. Въпросното лице живее в отсрещния блок. Било е някъде 2011 или 2012г, Жигулата стоеше като паметник пред нас. В резултат освен, че изгни, й блокираха спирачки. И един прекрасен ден решавам да видя какво се случва и съм я разглобил. Идват двама хлапаци - така и така, ние обичаме старите коли. СПД и един негов съученик. Та с въпросния СПД ходихме на Козлодуй 2 да купувам цилиндърчета (колата още е с тях - предните главини са едно от малкото неща, които са си от нея).
Та от тогава заформихме приятелство с въпросния човек и в последствие покрай него се запознах и с автора на настоящата тема. Така стана, че години наред се събирахме вкъщи да кроим пъклени планове с едно твърдо ядро на съветското автомобилостроене от квартала. По едно време всеки уикенд Методи и СПД ходеха да купуват отнякъде поредния Москвич.
За първата кола и колко е хубаво да си я имаш, мога да напиша книга. Понеже темата е за любовта към Москвичите, ще направя едно лирично отклонение.
Както много пъти съм разказвал, моята съдба е подобна, само че с хепиенд, или почти. Така се случи, че и до ден днешен имам двете ми първи коли.
Семейната Шкода 120Л от 1986г, която още помня как баща ми докара от Мототехника, и до ден днешен стои зарязана в един двор с хипотезата някога пак да тръгне. Та след като през 1995-та баща ми загина, Шкодата остана за мен - беше на 32000км. През 2000г. оправихме документите и оттогава е на мое име. Като хлапак дядо ми ми даваше да я карам на село. И естествено, мераците ми бяха като взема книжка, да карам Шкода. Представях си я без брони и с лети джанти... Е, не се получи.
Другата кола, която и до ден днешен карам, беше на другите баба и дядо. Дядо ми почина 1997г и баба ми ми връчи ключовете да си играя с Жигулито, което стоеше пред блока. Като съм бил станел пълнолетен, да съм я бил махнел и да съм си бил купил нормална кола. И аз се захванах с джобните ми пари да я поддържам. Между впрочем, баба ми ми даваше пари за бензин да си карам из квартала. Да е жива и здрава, тя допринесе много и до ден днешен да се занимавам с автомобили.
И вече 2002г. на 17 и 9 месеца почвам курсовете, а паралено закарах Жигулата в сервиза при един семеен приятел, чичо Любо (лека му пръст на човека). Та на 31.07.2002г. в един ден бяха 5 г. на дядо ми, взех книжка и си взех от сервиза вече пребоядисаната и с 4 нови калника Жигула. Стана перфектно по тогавашните ми разбирания. След един месец я смазах челно. Пак 3 месеца ремонт - отгладувах я и така - та до ден днешен.
Та по темата за Москвичите. Една от първите книги за коли, които още като съвсем малък, беше Учебник за любителя шофьор - изрових го в библиотеката на въпросните ми баба и дядо с Жигулата. Той е писан за Москвич 407. След доста години вече гимназист, при другите баба и дядо, попаднах ма Детска енциклопедия, съветско издание от началото на 60-те, със страхотни цветни картинки. Темите за автомобили бяха написани супер увлекателно и пак за Москвич 407.
Съответно аз исках да си купя именно Москвич 407. В ония години обикалях из София с колелото и разглеждах де що има стара кола. В комбинация с нямането на достатъчно пари, мераците ми се насочиха към най-достъпните варианти. Мечтаех за Волга М21, за Варшава, за Ниса, за Шкода 1000МБ, за Октавия, за Рено Дофин, за Опел Рекорд П1 и П2, за гърбав ЗАЗ, за Вартбург 311. И естествено, за Москвич - 407 двуцветен, или 403, или 408 с 4 фара. Тогава в Лозенец имаше много, ама много стари Москвичи. Бях се влюбил в един тъмно жълт 407, който си стоеше със спаднали гуми на 50м от блока на жена ми. Тогава не я познавах, ама колко съм висял по паркингите - до тях имаше няколко стари Шкоди - 100, 105 и 120, една блъсната челно 100 една Волга 24.
Та оная жълта седмица ей така си стоеше, та чак до 2004-5, когато най накрая замина за скрап. Трябваха ми 250 лева , за да я купя, ама аз знаех, че ми трябват пари за ремонт и поддръжка после. И така и не се реших. Каквото изкарах, отиваше за по-наложителни неща, а и карах Жигулата ежедневно и тя си искаше и гориво, и нови гуми, и акумулатор. Та се реших чак 2008г. и пак размишлявах за Москвич, ама на - намерих Варшавата и историята е ясна.
Между впрочем, в края на 90-те пред блока на СПД имаше един червен 403 (на дядо му), и 407 синьо-бял, а пред другия - 403 син. Караха стока на пазара с 403 сив много запазен, Волгите М21 също бяха много - една на Геле кръчмара сива, една сива на пазара. две Варшави имаше в радиус 100м от вкъщи. Четирифарите осмици не съм ги броил - даже кварталния караше такъв и ме е предупреждавал да внимавам със Жигулата - всички знаеха, че я карам...