Переодично и според пътните условия се опитвахме да събудим Чарлик от дълбокият му сън, вкарвайки му принудително нужната му доза, с високо октаново число (вкл.на предавка).Оглушавахме всяка уличка и булевард, с издаваните от Чарлик(москвича)
охкания и гърмежи, с които почти създавахме илюзията за настъпление на танков батальон от Руска армия.Но Чарлик, така и не давше и каквито и да е симптоми за живот.Първата ни цел бе да заредим гориво, и спряхме на една бензиностанция.
Там опреснихме с млада и свежа кръв, надявайки се нашият "байпасен" план да сработи, и най после да чуем силно биещото сърце на Чарлик.Мисля, че тук е подходящият момент да Ви предупредя за поредната особеност в Украйна.Във голяма част от бензиностанциите в Украйна, има "спицифична" последователност за получаване на услугата.Особеното е, че първо е нужно да заплатите "депозит" за зарежданото от Вас гориво, след което получавате остатъка от Вашата сума.Спомням си, че на много места четох тази немаловажна подробност (в пътеписите на наши сънародници), и на живо се уверих във правдоподобността на техните писания.
И така..Заредени със високооктанова "кръв", и със неизчерпаем ентусиазъм, отново тръгнахме към оживеният път.
За съжаление Чарлик, продължаваше да се дърпа, показвайки своят инатливият нрав.
Не след дълго, на едно голямо кръстовище, Чарлик подсещайки ни за буйният си нрав, реши да скъса въжето.Озовах се по средата на възловото кръстовище, чакайки спасение от Павел.Автомобилите със разбиране заобикаляха извънредно струпаната купчина желязо , и в един момент покрай мен се появи полицейска патрулка.
Преминавайки покрай мен, полицаите ме гледаха със огромна доза на съжаление.
Вероятно сме били много
весёлые картинки, защото патрулката реши да ни подмине.Вече Павел ми беше хвърлил спасителният пояс, измъквайки ме от този огромен океан, гъмжащ от хишници. Вече въжето беше "украсено" с поредният си възел, критчно намаляващ моята дистанция.
Не след дълго, Чарлик(москвича), показвайки своето своенравие взе, че запали.Виждах как Павел вече управляваше своят автомобил със видимо облекчение.Москвича поддържаше свободни обороти, но при натоварване на предавка , губеше мощност и гаснеше.Павел реши да промени маршрута, и дърпайки ме не поведе към друг сервиз.Аз вече бях малко по-спокоен.
Все пак вече имах някаква индикация и на спирачки.През целият ни преход с москвича, преминахме покрай няколко полицейски патрула.
Бях изумен, че ни пропуснаха, чувствайки неимоверно облекчение.Ето, че вече пристигнахме във първият сервиз.Павел разкачи теглителното въже и подкара москвича, опитвайки се да го вкара в стенда за реглаж на предницата.
Не успя.Москвича отново прояваше своят инат, и при превключване на предавка гаснеше.С бутане успяхме да го преместим на нужното място, като след манипулацията го върнахме на изходящо място.
За голям наш късмет се появи възрастен майстор от другият сервиз(гараж), и по слух веднага уточни проблема.Изкара делкото, след което поставяйки го на правилното зацепване и нужна позиция.
И най-после, Чарлик(москвича) вече беше жив!Вече имах възможност да усетя неговата сила и буен нрав, следвайки автомобила на Павел.Минахме през още няколко сервиза, след което успешно го прибрахме във неговият дом-гаража.
Следва продължение...