В продължение на своят разказ ще Ви припомня, че бях на около 20-30км. от Украинската граница, и ми предстоеше транзитно преминаване през Молдова, на път за Румъния.
Докато преминавах този кратък и ужасен за шофиране участък, не спирах да си мисля и безпокоя за предстоящата ми среща със "местните" митнически власти.
Разбира се не спирах да се оглеждам в огледалата за задно виждане, и за буса за който Ви споделих в предната част.Залепих се зад два молдовски ТИР-а, и с бавна но сигурна скорост достигнахме граничната бразда.
Там отново ни посрещнаха въоръжените до зъби украински войничета.Спряха ме на един от изградените им с бронирани машини чекпоинти, като с усмивка на лицата учтиво ме пропуснаха, като не пропуснаха да си направят фотосесия с преминаващата покрай тях антика.
Това топло отношение от тяхна страна ме обнадежди, и до някаква степен намали моето безпокойствие.Вече бях навлезнал във буферната зона на граничният пункт.Там също ме посрещна едно от войничетата, като ме насочи на мястото на което е нужно да спра.Намирах се пред едноетажна дървена сграда, която се оказа, че е съвместен украино-молдовски граничен пункт.Сградата имаше интересна конструкция.
Разполагаше с един тесен коридор (около 1-1,20м.) във външната част, през който едва се разминавахме със останалите хора.А във вътрешната част бяха канцелариите на украинските и молдовски инспектори, където се налагаше да влизаме по единично.А в дъното на коридора имаше каса, на която задължително се заплащаше молдовската винетка.След известно време настъпи и моят ред, да влезна при украинският инспектор.Той ме посрещна много топло и усмихнато, и говорещ много добре български език.Излезе с мен навън, и с помоща на едно от войничетата започнаха да оглеждат москвича.Накараха ме да изпраня купето, за да видят абсолютно всичко което се помещаваше вътре.Може да се каже, че освен моят личен багаж, всичко останало в купето на москвича бяха резервни части които си бях закупил от Украйна.Имаше и една резервна, 5-степенна скоростна кутия, която Павел ми беше подарил, както и много дреболийки.
Може да се каже, че всеки куб.см. в купето на автомобила, беше изчислен за да побере всичкият багаж.Павел искаше да качи още много ценни артефакти, но в последствие се наложи да избирам преоритетните подаръци, поради ограниченото свободно място.
Вече бях подредил абсолютно всичко извън москвича, и вероятно пред погледите на преминаващите хора, приличах на
пазарска сергия, с толкова много положени на земята авточасти.Съвместно със молдовският си колега огледаха обстойно всичко, след което ме приканиха да прибирам всичко и да се върна в украинската канцеларийка.Въодушевен, че всичко е минало безпроблемно, аз набързо си върнах своят разнороден багаж, като го подреждах възможно най старателно за да успея да го събера.
Върнах се при украинският инспектор и...въпреки, че всички документи ми бяха редовни, осигуряващи ми законно преминаване през граничният им пункт.Украинският инспектор каза, че все пак той е закона тук, и той решава дали ще премина, или не.Разглеждайки ми документите се обади на няколко свои колеги за справка за автомобила, и законността на извърлената сделка.
Всичко беше наред, но инспектора не спираше да намеква, че има някакъв проблем който трябва да решим.След дълго време на дебати той явно усети, че не смея да предложа да почерпя "бонбони" за успешната ми покупка, и сам си поиска.
Признавам си, че с облекчение чаках този момент, и да се приключва с това чакане.
Като на криминален филм, избрах метода за да почерпя инспектора с вкусните "бонбонки".
След като ги опита, той с разочарование на лицето си, извика от ужасният им вкус.
Все пак трябва да допаднат и на молдовският им колега.Опитах отново и отново, да задоволя вкусовите рецептори на украинският инспектор, след което ме освободи.След мен влезе молдовският му колега, след което излезна ядосан, вероятно от вкуса на "почерпката" и яростно взе да ми нарежда на български език да изкарвам всичко от москвича.
За пореден път изкарах абсолютно всичко.Под негово ръководство, още трима негови молдовски колеги започнаха обстойно да оглеждат всяка една възможна кухина на превозното средство.Със телена четка и подръчни средства се опитаха да манипулират фабрично набитите номера, които се виждаха идеално в тъмнината, въпреки преклонната възраст на москвето.Провериха личният ми багаж, като демонстративно го разхвърляха пред погледите на преминаващите хора.Тази процедура продължи около 2 часа, след което ми наредиха за пореден път да прибирам разпиляният около москвича багаж.
Молдовският инспектор ми каза, че не може да ме пусне.
Проблема е скоростната кутия, че не е "нова" резервна част.
Заяви ми, че ако искам да премина е нужно да се върна на украинска земя и да я изхвърля там, след което да се върна, с обещанието да ме пропуснат.
За мен тази скоростна кутия беше много ценна, и се опитвах да направя всичко възможно за да я задържа.
Молдовският инспектор не искаше и да чуе за нова "почерпка".Може би, благодарение на моята настоятелност, накрая той склони да изчакам инспектора от новата им смяна.Вече второ денонощие аз не бях и мигнал, но това не ме сломи да стоя още 3 часа в тесният коридор пред неговата канцелария.
Кой знае какво са си казали?
Вероятно, че съм много тъп, но за сметка на това и упорит.При появата на новият инспектор, човека явно разбрал ситуацията, ми нареди да си вървя по живо и здраво към България.
Не чаках и втора подкана, платих си винетката за преминаването през Молдова, и по най-бързият начин се качих на москвето.
Вероятно от близо 6-часовият ми престой, москвича много трудно запали.Странно за мен, но центровката за пореден път беше разстроена.
Преминавайки през така кратката и къса отсечка в Молдова, успях неумишлено да се отклоня.
В един момент усетих, че съм поел към вътрешността на Молдова...
Следва продължение...