Старите мотоциклети в България
- Thread starter madboy
- Start date
Книга разказва 100-годишната история на българския мотоциклетен спорт
https://www.dnevnik.bg/knigi/2025/01/03/4724352_kniga_razkaza_100-godishnata_istoriia_na_bulgarskiia/?ref=home_NaiNovoto
"100 години български мотоциклетен спорт и Българска федерация по мотоциклетизъм 1924-2024" - под това заглавие излезе илюстрираната история на българския мотоциклетизъм. Тя съдържа документи, свидетелства, снимки, публикации в стари вестници и списания и всякакви материали, събрани и систематизирани грижливо от Албена Трифонова.
Книгата е почти енциклопедия. На 526 страници тя проследява хронологично накратко началото на мотоциклетния спорт в международен мащаб, след това се спира на българската му история, както и тази на федерацията по мотоциклетизъм. В отделни глави е събрано най-интересното за отделните дисциплини и най-известните състезания през годините. В специален раздел са обособени интервюта, разкази и спомени за големите имена в спорта - публикувани са спомени, стари интервюта и очерци за Винцо Цорна, Димитър Соколов, Илия Чубриков, Ангел Евтимов, Йордан Топлодолски, Паца и Петър Манчеви, Димитър Рангелов и още много легендарни спортисти.
Голямото богатство на изданието е снимковият материал, илюстриращ най-интересните моменти от спорта. Издател на книгата е федерацията по мотоциклетизъм.
"Дневник" публикува откъс и снимков материал от книгата, предоставени от съставителя.
Най-важното от историята на българския мотоциклетен спорт
1896 г.
"Цялото население излязло, за да види "дяволското чудо" - автомобила "Де Дион Бутон", докаран с влак на софийската гара през 1896 г. от чеха Август Шедеви". Събитието е описано в книгата "Български автомобилни и мотоциклетни пилоти" на Топлодолски, Марков и Янакиев. Година по-рано в София вече има и велосипед.
1903 г.
В протокол №50 от 27 юли 1903 г. на Русенския колоездачен клуб се вижда, че мотоциклетът е бил използван като средство за спорт за пръв път при устроените състезания на първия велодрум в Русе. От историческата справка на Димитър Млекаров за развитието на спорта в Русе научаваме още, че при състезанието с велосипеди Ханс Вебер предвожда състезателите до последната обиколка с мотоциклета си:
"Точно в часа 6:31:20 бегачите за 20 км. След като се споразумели с Ханс Вебер, щото да ги води с мотора си 59 обиколки, тръгват. На 22-та обиколка О. Шехтер излиза пред мотора, който карал полека, а бегачът Адолф Лехер, като застига при лявото завишение, пада с велосипеда, на който след малко пак се качи и продължи пътя си, обаче биде спрян от Вебер, когото журито поставиха да предвожда бегачите. В това време обаче Шехтер изминал 28-а обиколка и по решение на журито той слезе от велосипеда, като му призна и приза."
1907 г.
На 13 май Първото българско колоездачно дружество от София организира големи шосейни надбягвания с колела - обикновени и с мотори. Пускането на бегачите ще стане в 9 часа сутринта а маршрутът е: старт при Кавалерийските казарми до Горублянските ханове и обратно. Победител в състезанията с мотоциклети излиза Иван Томов с Wanderer.
1911 г.
На 23 август са проведени големи колоездачни състезания на новопостроения колодрум в София. Част от програмата са и състезания с мотоциклети, участват шестима мотоциклетисти, разделени на 3 двойки. Победител е П. Щърбанов, изминал 14 обиколки (10 км) за 7 минути, второто място е за Кирил Ноев, изминал разстоянието за 7 минути и 6 секунди.
Едни от ранните ентусиасти са братята Васил, Кирил и Асен Миладинови. Те са притежатели на печатница и собственици на три мотоциклета - два 4-цилиндрови FN и един едноцилиндров Moto Reve. По празниците те се надпреварват по пътищата около столицата. Тези своеобразни състезания могат да се нарекат първи стъпки на мотоциклетния спорт в България.
Братята имат техническите умения и нужните инструменти за поддръжката и ремонта на мотоциклети. Поради липсата на гаражи за поддръжка в този период малкото собственици на мотоциклети започват да посещават двора на печатницата на Миладинови, където мотоциклетите им биват обслужвани или ремонтирани. Така около братята естествено започва да се заформя общество на хората с интерес към мотоциклетизма.
Първата световна война спира това, но след нея в страната остават трофейни мотоциклети. Те бързо са разпродадени и възстановени от предприемчиви техници, което позволява да се ползват за туристически излети в околностите на София, Панчарево, Горубляне и за надпревари.
1924 г.
През есента е проведено първото неофициално мотоциклетно състезание по маршрут София-Горубляне-София с дължина 16 км. В него участват осем смелчаци, а надпреварата им предизвиква огромен интерес. Вестникарските хроники разказват за голямо множество софиянци, които пеша и с файтони се изнасят извън София, за станат съпричастни на първото надбягване с мотоциклети.
Състезателите е трябвало да внимават при управлението, да се съобразяват с неподходящия терен, нямащ нищо общо с днешния макадам, с масльонките за смазване на двигателите, с качествата и стратегията на своите съперници и с неусъвършенстваните още пневматични гуми. Състезателите управляват мотори "Триумф", "Вандерер" и "БСА", всички от клас 500сс. Първо място печели Димитър Соколов - легенда в българския мотоциклетен и автомобилен спорт, втори е Христо Стоянов, а трети - Васил Тошков.
През декември 1924 г. е основан първият Български мотоциклетен клуб (БМК). Това се случва 20 години след създаването на Международната федерация на мотоциклетните клубове (FICM) през 1904 г. в Париж, една година след основаването на Германската федерация за моторни спортове (Deutscher Motorsport Verband - DMV) и в същата година, когато е основана Американската мотоциклетна асоциация (АМА).
Девизът на АМА е: "Едно организирано малцинство винаги може да победи неорганизираното мнозинство". Девизът на БМК е изписан на знамето на клуба и гласи: "Чрез спорт за опознаване на родната страна". Има сходство между гербовете на някои от българските клубове и DMV.
Учредяването на БМК става по предложение на Христо Ненов и е отпразнувано на 25 декември 1924 г. с банкет в ресторант "Батенберг" в София.
В ръководството на клуба са избрани: председател - инж. Йордан Данаилов, секретар - Иван Бояджиев, и членове - архитектите Момов и Радев, инж. Костов, капитан Димов, Константин Атанасов, Христо Ненов и Димитър Василев.
На това учредително тържество е приет първият "спортен календар", като са определени състезанията:
- За "Знамето на клуба" - с постоянен маршрут София - Перник - Радомир - Дупница -Самоков - София, с приблизителна дължина около 210 км
- За "Купа Балкан" - с постоянен маршрут София - Ботевград - Враца - Лом -Берковица -София, с дължина около 420 км.
Създаването на БМК води до внос на нови мотоциклети. Предпочитани са марките БСА, "Триумф", "Саролея", "Сънбийм". След навлизането им в България техните притежатели се разделят условно на БСА-систи и Триумфисти. Към първите се причисляват Христо Стоянов, Васил Тошков, Димитър Соколов и др. а към вторите - Иван Георгиев, Любен Чачаров, инж. Костов. Съществува и трета група: "Кошисти", образувана от инж. Данаилов, архитектите Лилов и Костов, Димитър Василев и др. всички с мотоциклети "Индиана" - 1200сс.
Голямото богатство на изданието е снимковият материал, илюстриращ най-интересните моменти от спорта.
Голямото богатство на изданието е снимковият материал, илюстриращ най-интересните моменти от спорта.
1925 г.
В каталог на мотоциклетите BSA от 1926 г., показващ спортните успехи на марката в България през 1925 г., се вижда наситен със състезания първи сезон на БМК. Първото състезание е на 4 април по шосето София - Горубляне - София. През тази първа година се правят няколко надбягвания на хиподрума, колодрумно надбягване, както и изкачване по стръмен баир без път по трева София-Банкя.
Същата година към колоездачното дружество в Пловдив е основана Първа българска мотоциклетна секция.
На 12 юли се провежда голямо мотоциклетно състезание за купата "Негел" в Румъния по маршрут от 443 км. Сред 28-те участници са българите Иван Георгиев, Димитър Торбов, Никола Василев с BSA и инж. Данаилов с Indian.
Въпреки че е пуснат 24-ти по ред, до третия тур Иван Георгиев успява да завоюва първа позиция, но в предпоследния етап - между Търговище и Букурещ, се сблъсква с друг мотоциклет и счупва ребро. Макар и с тежка контузия, той продължава и 14 км преди финала в Букурещ губи съзнание и пада.
Ето какво пише за него букурещкият вестник "Gazeta Sporticuloriul": "На моторното надбягване на 12-и този месец, на което бяха поканени и нашите съседи българи, голяма изненада ни донесе техният състезател Иван Георгиев. Неустрашимост, хладнокръвие и издръжливост са качествата, с които ни учуди. Имаше падания, когато мислехме, че нито той, нито машината му ще могат да продължат състезанието, особено при падането му между Търговище и Букурещ. Но и там, както и при другите инциденти, макар, че вече беше силно контузен и със счупено ребро, той не се отказа и продължи състезанието и след като премина в едно такова състояние повече от 60 км, бива принуден да се откаже, понеже силите го съвършено напущат. Ние с право можем да кажем, че най-опасният конкурент от всички участвующи беше българинът Иван Георгиев и само един нещастен случай можа да му отнеме сигурната победа."
Журито оценява качествата на Георгиев и го награждава с масивна сребърна табакера и сребърен вензел с надпис: "На безстрашния и най-опасен конкурент на мотоциклетните надбягвания в Букурещ на 12. VII. 1925 г."
https://www.dnevnik.bg/knigi/2025/01/03/4724352_kniga_razkaza_100-godishnata_istoriia_na_bulgarskiia/?ref=home_NaiNovoto
"100 години български мотоциклетен спорт и Българска федерация по мотоциклетизъм 1924-2024" - под това заглавие излезе илюстрираната история на българския мотоциклетизъм. Тя съдържа документи, свидетелства, снимки, публикации в стари вестници и списания и всякакви материали, събрани и систематизирани грижливо от Албена Трифонова.
Книгата е почти енциклопедия. На 526 страници тя проследява хронологично накратко началото на мотоциклетния спорт в международен мащаб, след това се спира на българската му история, както и тази на федерацията по мотоциклетизъм. В отделни глави е събрано най-интересното за отделните дисциплини и най-известните състезания през годините. В специален раздел са обособени интервюта, разкази и спомени за големите имена в спорта - публикувани са спомени, стари интервюта и очерци за Винцо Цорна, Димитър Соколов, Илия Чубриков, Ангел Евтимов, Йордан Топлодолски, Паца и Петър Манчеви, Димитър Рангелов и още много легендарни спортисти.
Голямото богатство на изданието е снимковият материал, илюстриращ най-интересните моменти от спорта. Издател на книгата е федерацията по мотоциклетизъм.
"Дневник" публикува откъс и снимков материал от книгата, предоставени от съставителя.
Най-важното от историята на българския мотоциклетен спорт
1896 г.
"Цялото население излязло, за да види "дяволското чудо" - автомобила "Де Дион Бутон", докаран с влак на софийската гара през 1896 г. от чеха Август Шедеви". Събитието е описано в книгата "Български автомобилни и мотоциклетни пилоти" на Топлодолски, Марков и Янакиев. Година по-рано в София вече има и велосипед.
1903 г.
В протокол №50 от 27 юли 1903 г. на Русенския колоездачен клуб се вижда, че мотоциклетът е бил използван като средство за спорт за пръв път при устроените състезания на първия велодрум в Русе. От историческата справка на Димитър Млекаров за развитието на спорта в Русе научаваме още, че при състезанието с велосипеди Ханс Вебер предвожда състезателите до последната обиколка с мотоциклета си:
"Точно в часа 6:31:20 бегачите за 20 км. След като се споразумели с Ханс Вебер, щото да ги води с мотора си 59 обиколки, тръгват. На 22-та обиколка О. Шехтер излиза пред мотора, който карал полека, а бегачът Адолф Лехер, като застига при лявото завишение, пада с велосипеда, на който след малко пак се качи и продължи пътя си, обаче биде спрян от Вебер, когото журито поставиха да предвожда бегачите. В това време обаче Шехтер изминал 28-а обиколка и по решение на журито той слезе от велосипеда, като му призна и приза."
1907 г.
На 13 май Първото българско колоездачно дружество от София организира големи шосейни надбягвания с колела - обикновени и с мотори. Пускането на бегачите ще стане в 9 часа сутринта а маршрутът е: старт при Кавалерийските казарми до Горублянските ханове и обратно. Победител в състезанията с мотоциклети излиза Иван Томов с Wanderer.
1911 г.
На 23 август са проведени големи колоездачни състезания на новопостроения колодрум в София. Част от програмата са и състезания с мотоциклети, участват шестима мотоциклетисти, разделени на 3 двойки. Победител е П. Щърбанов, изминал 14 обиколки (10 км) за 7 минути, второто място е за Кирил Ноев, изминал разстоянието за 7 минути и 6 секунди.
Едни от ранните ентусиасти са братята Васил, Кирил и Асен Миладинови. Те са притежатели на печатница и собственици на три мотоциклета - два 4-цилиндрови FN и един едноцилиндров Moto Reve. По празниците те се надпреварват по пътищата около столицата. Тези своеобразни състезания могат да се нарекат първи стъпки на мотоциклетния спорт в България.
Братята имат техническите умения и нужните инструменти за поддръжката и ремонта на мотоциклети. Поради липсата на гаражи за поддръжка в този период малкото собственици на мотоциклети започват да посещават двора на печатницата на Миладинови, където мотоциклетите им биват обслужвани или ремонтирани. Така около братята естествено започва да се заформя общество на хората с интерес към мотоциклетизма.
Първата световна война спира това, но след нея в страната остават трофейни мотоциклети. Те бързо са разпродадени и възстановени от предприемчиви техници, което позволява да се ползват за туристически излети в околностите на София, Панчарево, Горубляне и за надпревари.
1924 г.
През есента е проведено първото неофициално мотоциклетно състезание по маршрут София-Горубляне-София с дължина 16 км. В него участват осем смелчаци, а надпреварата им предизвиква огромен интерес. Вестникарските хроники разказват за голямо множество софиянци, които пеша и с файтони се изнасят извън София, за станат съпричастни на първото надбягване с мотоциклети.
Състезателите е трябвало да внимават при управлението, да се съобразяват с неподходящия терен, нямащ нищо общо с днешния макадам, с масльонките за смазване на двигателите, с качествата и стратегията на своите съперници и с неусъвършенстваните още пневматични гуми. Състезателите управляват мотори "Триумф", "Вандерер" и "БСА", всички от клас 500сс. Първо място печели Димитър Соколов - легенда в българския мотоциклетен и автомобилен спорт, втори е Христо Стоянов, а трети - Васил Тошков.
През декември 1924 г. е основан първият Български мотоциклетен клуб (БМК). Това се случва 20 години след създаването на Международната федерация на мотоциклетните клубове (FICM) през 1904 г. в Париж, една година след основаването на Германската федерация за моторни спортове (Deutscher Motorsport Verband - DMV) и в същата година, когато е основана Американската мотоциклетна асоциация (АМА).
Девизът на АМА е: "Едно организирано малцинство винаги може да победи неорганизираното мнозинство". Девизът на БМК е изписан на знамето на клуба и гласи: "Чрез спорт за опознаване на родната страна". Има сходство между гербовете на някои от българските клубове и DMV.
Учредяването на БМК става по предложение на Христо Ненов и е отпразнувано на 25 декември 1924 г. с банкет в ресторант "Батенберг" в София.
В ръководството на клуба са избрани: председател - инж. Йордан Данаилов, секретар - Иван Бояджиев, и членове - архитектите Момов и Радев, инж. Костов, капитан Димов, Константин Атанасов, Христо Ненов и Димитър Василев.
На това учредително тържество е приет първият "спортен календар", като са определени състезанията:
- За "Знамето на клуба" - с постоянен маршрут София - Перник - Радомир - Дупница -Самоков - София, с приблизителна дължина около 210 км
- За "Купа Балкан" - с постоянен маршрут София - Ботевград - Враца - Лом -Берковица -София, с дължина около 420 км.
Създаването на БМК води до внос на нови мотоциклети. Предпочитани са марките БСА, "Триумф", "Саролея", "Сънбийм". След навлизането им в България техните притежатели се разделят условно на БСА-систи и Триумфисти. Към първите се причисляват Христо Стоянов, Васил Тошков, Димитър Соколов и др. а към вторите - Иван Георгиев, Любен Чачаров, инж. Костов. Съществува и трета група: "Кошисти", образувана от инж. Данаилов, архитектите Лилов и Костов, Димитър Василев и др. всички с мотоциклети "Индиана" - 1200сс.
Голямото богатство на изданието е снимковият материал, илюстриращ най-интересните моменти от спорта.
Голямото богатство на изданието е снимковият материал, илюстриращ най-интересните моменти от спорта.
1925 г.
В каталог на мотоциклетите BSA от 1926 г., показващ спортните успехи на марката в България през 1925 г., се вижда наситен със състезания първи сезон на БМК. Първото състезание е на 4 април по шосето София - Горубляне - София. През тази първа година се правят няколко надбягвания на хиподрума, колодрумно надбягване, както и изкачване по стръмен баир без път по трева София-Банкя.
Същата година към колоездачното дружество в Пловдив е основана Първа българска мотоциклетна секция.
На 12 юли се провежда голямо мотоциклетно състезание за купата "Негел" в Румъния по маршрут от 443 км. Сред 28-те участници са българите Иван Георгиев, Димитър Торбов, Никола Василев с BSA и инж. Данаилов с Indian.
Въпреки че е пуснат 24-ти по ред, до третия тур Иван Георгиев успява да завоюва първа позиция, но в предпоследния етап - между Търговище и Букурещ, се сблъсква с друг мотоциклет и счупва ребро. Макар и с тежка контузия, той продължава и 14 км преди финала в Букурещ губи съзнание и пада.
Ето какво пише за него букурещкият вестник "Gazeta Sporticuloriul": "На моторното надбягване на 12-и този месец, на което бяха поканени и нашите съседи българи, голяма изненада ни донесе техният състезател Иван Георгиев. Неустрашимост, хладнокръвие и издръжливост са качествата, с които ни учуди. Имаше падания, когато мислехме, че нито той, нито машината му ще могат да продължат състезанието, особено при падането му между Търговище и Букурещ. Но и там, както и при другите инциденти, макар, че вече беше силно контузен и със счупено ребро, той не се отказа и продължи състезанието и след като премина в едно такова състояние повече от 60 км, бива принуден да се откаже, понеже силите го съвършено напущат. Ние с право можем да кажем, че най-опасният конкурент от всички участвующи беше българинът Иван Георгиев и само един нещастен случай можа да му отнеме сигурната победа."
Журито оценява качествата на Георгиев и го награждава с масивна сребърна табакера и сребърен вензел с надпис: "На безстрашния и най-опасен конкурент на мотоциклетните надбягвания в Букурещ на 12. VII. 1925 г."
