Радвам се, че има някакъв интерес към тази кола все пак. Значи, ще дам яснота по въпроса.
Колата от Съдийски квартал е точно ТАЗИ, която аз купих. Същата, да. Колата взех с изключителен, невероятен ентусиазъм и човешко желание. Имам неоправдани сантименти. Със такава кола си изпросих скандал. Във 2-ри клас, имахме такава във моята махала. И понеже ние хлапаци, ама на мен ми беше интересна. Имаше чистачки на фаровете, които аз все вдигах,изкривявах, огъвах. Имаше лепенка ,,ТУРБО" на багажника, на която всички се пукахме от смях и подигравки. Това да е било 95-та година. Един път, собственикът - костелив, злобен и действително ЛУД чичо ни ХВАНА ! Хвана ме и мен на място. Изкара пистолет и стреля във въздуха. Излезоха госпожи, директорки, чистачки, охрани, работи...........чудесии. Скандалът стана де. По-интересна беше развръзката. Чичото вика:
- Знаеш ли аз кой съм, бе, дребен ?
- Аз казвам - ми, чичо Скрудж !
- Той ми вика, ела моето момченце да ти кажа, кой съм аз.
- Аз замръзнах.
- Разбута властно с жилестите си ръце другите ученици и учитлеки и ме хвана за ръка.
- Какво толкова ми пипаш колата, бе, не си ли виждал кола, бе ?
- Ми, не, не съм виждал, отговарям инато.
- Хайде, ела сега да ти покажа, каква кола имам аз - с перфектна, мазна, долна, зла усмивка и зелени очи, като на пепелянка.
Хвана ме, отключи колата и ме качи вътре! Е, аз влезнах без уплаха и седнах....в чуждата кола. Наоколо писъци, крясъци, викове, ОТВЛИЧАТ МЕ !
Качи ме на практика на предна седалка, влезе и зключи колата. Запали. Не се учваше нищо. Аз, обаче, будала - седя и кефя. Светят разни лампички - зелени, сини, жълти, шарена работа. Излезе на булеварда и го натисна. Усещането беше странно. Тоя го напъна, здраво. Чуваше се едно глухо и заглушено ,, МЪЪЪЪЪЪММММ" придружено със ,, ХЪЪЪССССССС". Сменяше скорости, а тая ми ти сива кола, набираше още повече. Седя и се густя. Не се усещаше, как стъпва, а тоя идиот от светофар-до сфетофар цедеше до край поне 3 скорости. Бях прекалено замаян от начина, по който ,,рязко" излита напред. Е, като малък са ме дундуркали в Лада 1600, Алфа Ромео Алфета 2000- 4 порти, Е 23, Е 32, Е 28, W 123 280, W 115 250, та имах някакво усещане нали за хубава, сравнително мощна кола. Но, нито една нямаше такъв изненадващ ,,ряз" , като тоя, сивия Лъв. И онзи дивее, нещо ,, СЪСКА", аз си се радвам.
И ме връща пред даскалото. Там, майка ми, баща ми.......потни вода пият всички.
Идваме ние с Пежото и всички притихнали от страх. Аз, обаче слизам си, ама с ей-такава усмивка
, майка ми вика ,, А, бе, комшоооу, къде го мъкнеш, бе, умряхме от страх, бе, идиот, откачалник, да вдигнеш цялото училище в тревога, полиция извикахме......а, ти, Георге - хилиш се, като разплетен дамаджан.........." .
Та, от тогава, с тоя чичо се заимахме. Престанах да му ровя по колата, той пък ме возеше от училище-до нас. И понякога ме возеше из Пловдив. С позволението на мама и татко, де.
Бащата вика : ,,Комши, ти, жената уплаши, ама от тоя малкия, няма да можеш да се оттървеш от него сега".
Ех, хубави времена бяха. Както и да е. Минаха години, вече имах доста по-смислени спомени от колата. Но, чичото остаря. И все по-рядко караше Пежото. Седеше под платнище завита. Минаха все пак години - чичото се беше разболял, доста продължително. И колата почти не мърдаше. След една година, чичото почина.
Да съм бил 9 или 10 клас. Колата вече не мърдаше от там. Платнището започна да се къса, виждаше се надписът ,, Turbo injection" на вече задния спойлер. А, колата си беше много свежа, а и на малко километри. Все още хубава. Мина се пак време, горе-долу към 11 или 12 клас, Пежото вече не беше същото. Платнището скъсано, гумите спаднали.
Откъртен надписът ,,Турбо", откъртени чистачките на фаровете, счупен въздухозаборникът на шибедахът. Запустяла беше. Много ми стана тъжно, като се сетя, колко читава и вървяща кола беше. Мирешеше на ново, няма какво да се лъжем. Имах навика да ходя да я гледам след училище.....и пипам по намръщения ляв фар и задния спойлер. Изведнъж - колата изчезна ! Ах, какво стана сега, къде отиде, кой я взе. А, това Пежо, исках аз да го купувам. Жената отказваше да го даде. Синът й щял да го кара. Пълен смотаняк - мой набор. А, аз вече горе-долу имах някакви пари.
Историята продължава. Тоя индивид, не беше човек. Беше лиготия пълна. На магарето х*я да хване - ще изсъхне. Нищо общо с баща му - дъртия реално, излезе някакъв инженер, работил дълго по заводи, предприятия, кадърен мъж, имал възможност да пътува на запад и да закупи нова кола. Обаче, не можа да я изкара до край. И сина му, започва да я кара. Кара я има-няма 2 седмици ли я мъчеше, 2 месеца не можа май да я кара. Колата беше овехтяла външно, но много читава, като машина. Та, завърши със челен удар в дърво. Засилил се силно и не успял да вземе завой. Беше ПОМЛЯЛ радиатор, скоростна кутия, греди предни, калници ,фарове, джама предния беше чак потрошен. А, 505 има много МИСЛЕНО, здраво и яко купе. Посукано беше цялото. А, като имаш на предвид, че дъртия го караше с 205 широки гуми, 15 цола и много силни спирачки имаше оригинално. Сина оживя, Пежото замина на вторични суровини. Без ГРАМ РЪЖДА, въпреки избелялата си боя и липсата на гараж.
По едно време, видях това 505 в Съдийски квартал. Понеже смених бая модели Пежо от 80-те, че и от 2000+ година, викам, е, т`ва е.
Беше от Хасково колата. Вкарана е в България 92-94-та година някъде от един чичо. Всички екстри, без кожен салон. Ходих на оглед. Стори ми се добра база за нещо повече от луксозно Турбо. Исках да си я освежа и пооправя. И да си я карам, като всекидневен автомобил, без болни спортивни амбиции. Да, ама. Колата видях. Ръжда тук-там, забележки, все тая. Мотора, обаче, работеше странно. НЕ ! В никакъв случай, не ,,шепти", като някогашното 505 в махалата. Работеше дрезгаво, пушеше синьо, имаше силен дисбаланс, нещо силно громолеше вътре. Сякаш се върти разхлабена, тежка маса. Не можеше и да се форсира, както трябва. Всичко работеше по луксозния интериор, де. Колата карах малко, около 150 километра. 2 дни точно. Мотора изпляска, спря изведнъж, изгуби сила, в последния момент удари блокаж на задните гуми, ама усетих се и натиснах в тоя момент съединителя. Ако не го бях усетил - щях да се търкалям по таван, понеже това стана при 80-90 км/ч. И ...........до там. Няма палене, няма мърдане. Като свалих мотора се оказаха :
- 2 биелни лагера превъртяли, повредили 2 биели
- всички основни завлачени, посиняли
- разпределителният вал интензивно износен, вкопан
- съединителя със счупени демпферни пружини
...........и така-нататък.
- предното окачване, е било с отдавна изтървали амортисьори, карано е десетки хиляди изобщо без амортисьор, помляни бяха шокови тампони, амортисьори, чашата на пружината беше изгнила, къртена, заварявана и пак изгнила, едва се държаха пружините на Макферсона
Като направих една сметка, само за частите, без труд, понеже всичко сам си правя по тия бангии. Ами, само за мотора, при това НЕ цял ремонт - трябваха 1500 лв.
Направо ново турбо, нови датчици, разпределителен вал, кобилици, ГАРНИТУРИ (НЯМА), сегменти, възстановяване на колянов вал, биелни лагери, основни лагери...........................сметнах, че не си заслужава. Имаше и работа по външността на каросерията.
Взех да търся донор, да му изкормя мотора и да го монтирам временно във 505. Намерих случайно, Пежо 504 от Пловдив. Редовни документи, 1 собственик на 78 000 км., гаражна. Отидох да го гледам.........запознах се с Докрор 2, жена му.....после и Белиндата. Ами, очаквах, щом е на 40 години да е леш и с радост да го нарежа за вторични суровини. Да, ама донорът се оказа, кола купена нова, с хубав мотор, скорости, непокътнато окачване, редовни документи, прегледи, глупости ааа......уууууу. И си я взех. И започнах да си я карам. И реших да си я оставя, бялата кола. Която вече ни-капак съм отвалял-нито проблеми ми е създалала. Сивата разглобих тотално с много тъга, купето замина на хубаво място.
Имам останали доста чаркове от 505 Турбо, фаза 1. Даже мислех да ги пусна тук за продажба. Не ми тряват. Аз, Пежо повече няма да си купя вече. Не искам. 504-ката ми е последния автомобил от този произход. И ми писна от такива технологични мастурбации. И е крайно време да се обърна към друг вариянт. Вариянт от Германия, там от Щутгарт. И да не се занимавам повече с простотии.
Имам останали-
- клавиатурата на бордовото компче
- таблото, тъмно синьо, много ЗАПАЗЕНО
- всички кори на врати, двупластови, двуматериални, запазени
- предни фарове
- компютри за инжекцион
- делка с разни капаци
- стопове, стари, нови
- мигачи
- релета
- преден мост с носачи, шарнири и хидравлична помпа със рейка от ТУРБО, която е най-БЪРЗАТА рейка от всички задноприводни Пежа
- всички копчета, врътки, натискалки от нитериора
- 4 машинки за ел.стъкла
- работещ ел. люк
- разни щу-кадар релета с бушониери
- полуоси
- разширителен съд
- още разни компютри има вътре на БОШ
- дръжки на врати
- барчета
-отоплителни радиатори поне 4 броя с работещи вакууми
- вакуумно резервоарче
- бутала с биели
- спирачни апарати
- спирачна помпа, ама тя е негодна
- картер с датчик, той е негоден, ама го има......
- странични огледала
- средно огледало
- волан с кормилен прът, НЕ разбит
- оригинални ляти джанти от 1 фаза 505 Турбо, които са разработвани пък специално за 504 Coupe
- оффф......и още много работи, за които не се сещам в момента
- инетриор нямам, той изчезна за нула време, беше прекрасен, мек тъмно син плюш
- диференциал LSD, също го продадох веднага, заедно със скоростната кутия
- 4 инжектора със рейката, с регулатор, с кабели не рязани...........
- почти цялата инсталация на колата съм изкорубил
- стъкла тонирани продадох
- амортисьори БИЛЩАЙН - задни, продадох ги отдавна
- кардан един с кожух и вал имам, но той е от 504, бе имам глупости почти всякакви за 505 базов и 505 Турбо, събирал съм, ама ще ги махам тия части, не ми трябват.....
Като цяло, НЯМА 505 Турбо, което да е със здрав двигател. В България. 99,9% са с брутално изхабени мотори. А, това е агрегат със
- ковани бутала
- ковани биели
- кован колянов вал
- здрав маховик
- и държи на тежък тунинг, може да се кара и на 1,5 бара, без да се отваря, само с друга електроника и настройки
Управлението е BOSH LU-Jetronic. Барутарен електронен инжекцион, който управлява 4 цилиндрови ТУРБО мотори СЪС 8 калапана. Мога да ти дам разни литератури и графики за него, но аз тях съм ги дал във разделът ,, Техническа информация". Нямам против да ги напиша и тук, де, щом има интерес към тях.
Вижте сега, аз от електроники много не разбирам. И няма да си кривя душата, разбирам го малко, общо на теория, някои елементарни неща, мога сам да си оправя, но като цяло - гледам да не барам там, където не ми е работата по тях. Не ми е в компетенцията.
Едно момче от Варна си купи от Пловдив, същия фаза 1 Пежо 505 Турбо с интеркулер, преди 1 или 2 години. Пежото се оказа с износен разпределителен вал. Човека още го кара, възстановил вала и останалите разни консумативи. Много овехтяло на външен вид и с перфектното купе, като състояние. Същото, като моето. И си го кара, без грешка. То и много хубаво вози 505 . Има много, много специални предни амортисьори. Заради тях идва и легендарната возия на Пежо 505. Когато ги смениш някога с ,,някакви" - тази возия изчезва и не става по-стабилна. Но, пък, започва да вози, като.......БМВ. Усещането при возене във 505, мога да го сравня с това, като във БМВ 7-ма серия. Колата е ЛЕКА, като имаш на предвид, а вози тежко и плавно. Определено е просторна, широка семейна бангия. Не е стартов автомобил, силата му е в доускорението при високи скорости. И като цяло, силата му е умерена, дори е слаба кола. Но, интересна.
В прочем, хората, които карат такива мотори N9T, трябва да знаят, че същите двигатели ги има във Талбот Тагора, Матра Мурена, Симка една такава скромна............и че маслата им се сменят на всеки 6, максимум 7000 км. И самата кола си е пренетциозна, няма да крия това. То, 504 е претенциозна, та 505 не е по-различна. Чувствителни са към температурен режим, силно са претенциозни за баланс на гуми, качество на съединител, тампони да диференциал и двигател. Най- са капризни по отношение на маслата. Старите им, долновалови двигатели от времето на 404,през 504, до 505:
- лятно време, като се кара по-динамично с чести, продължителни пътувания - задължително 10W60
- зимно време 5W30, иначе започва да разрушава стартера, силно товари акумулатор, бавно го качва и първите секунди, направо чука, трака, тропа, докато го развърти и намаже
** 15/50 полусинтетика, също много обичат, но само лятно време и при крайна липса на средства за 10/60
Скоростната кутия 504/505, без значение 4 или 5 степенна:
- 10W40 при човешко каране и използване +задължително често следене на нивото, `щото им течат кутиите още от чертожната дъска
- 15W50 при продължителни пътувания на дълъг път със високи скорости на движение и въобще натоварвания
Диференциал :
75W90, като му се следи най-най-често нивото. ЕР 90,въобще не трябва да докосва този редуктор. Ще кара, но започва да шуми, при над 110 загрява, започва да вие, износва се интензивно и прочие.
Това е, ако искаш да имаш и караш такова Пежо, дълги години и безброй километри, без генерални ремонти. Няма, не търпи мърлящина и не държи на занемаряване.
В края на краищата, аз си бях виновен за цялата одисея. Ама така, когато страстта надделее над разума - така става. Това е кола, фрашкана със макар архаична, все пак истинска, оригинална, качествена електроника и материали. Повечето части са скъпи и дефицитни. Двигателя е с бутикови части, хем рядки-хем скъпи и като цяло, има 2-3 човека в България, които знаят и могат да ги правят, както трябва. `Щото, това не е БМВ или Мерцедес, да го събереш едно- на три и да кара още 303.
Пежо, с който мотор да вземеш особено по-луксозните от онези времена, трябва да си на ясно, че това не е машина за бичене/рязане на асфалт. Не, не е за дръвници и трактористи. То е интелигентна, комфортна и култивирана бегачка, елегантно скрита под визията на луксозен, семеен седан.
Тема: Peugeot 505 Turbo injection 1984 (Прочетена 9865 пъти)