Тези дни боксерчето претърпя сериозна профилактика. Причината - съмнения в главите и по-точно изпускателните клапани.
Свалихме го, главите долу и съмненията се оправдаха. Причинете за проблемите с клапаните бяха две. Първо, един стар майстор (да е жив и здрав) определено не беше направил леглата на клапаните както трябва (ако изобщо ги е правил) и явно не беше препаснал и клапаните. Поне не беше и ги окепазил леглата на иначе новите глави с все новите клапани. И втората причина за проблема с клапаните беше комбинацията от (явно прекалено) твърдите спортни пружини и стоковите клапани (с качество очевидно далеч от немското от 60те и 70те години). При два от изпускателните клапани, там където се "закопчават" беше подбито и между каналите останало толкова малко "месо", че още 3-4-5хил. километра и щеше да има изтървали/изплющели клапани.
Та, нови клапани (дойдоха италиански същите, с които карах още 2011та на същите твърди пружини и би трябвало да са ОК), нови стокови пружини (до 5400 .. 5500 оборота няма проблеми и с тях) и нови "закопчалки" + главите на майстори, които напоследък направиха доста въздухарски глави и всъщност са едно от 2те най-добри места за правене на глави във Варна и нещата се получиха. За да се оправдае транспорта при така и така свален мотор поръчах и комплект ризи и бутала на МАЛЕ (моя Колбеншмит е ОК и ще отиде бартер при приятел за две глави от 1300 за ъпгрейд на малкия ми 1200 мотор) и МАЛЕТО и то в мотора. Нови кавали и комплект гарнитури/гумички и т.н. (във въздухара е силно казано, че има много гарнитури - по-скоро Перматекс му е майката).
Междувременно съвсем леко „разредих“ мотора – увеличих обема на горивните камери с 1 кубик (дрелка, една шепа подходящи „борчета“, мерене и няколко часа работа трябват за това) и за късмет МАЛЕТО дава малко по-голям недоход на буталата (с 0.25 милиметра) и като резултат сега мога спокойно да карам и с 95 октана, а сгъстяването все още е повече от ОК за разпределителния вал (беше 8.6:1 сега е 8.2:1). Върнах и Три Мил/хот-дог гърнето, беше напаснато перфектно към изпускателните колектори, колекторите към главите и …. в четвъртък мотора беше качен и запален!
Не на последно място огромни благодарности на Добо (върл ФВ фен) за помощта, търпението и качествената работа по въздухара (и не само по него), а резултатът от всичко това е на клипа. Току що запаления и още студен мотор, без смукачи и с грубо настроени карбове (те няма как и да се настроят фино на студен мотор!). Изключително равномерен, отчетлив, плътен/"стегнат" боксерски саунд, който на живо докарва колкото на нахъсан четирицилиндров боксер на Порше, толкова и на нахъсано … Субару.
Буквално часове преди да качим и палим мотора успях да възстановя и оргиналния термостат на Кефера. Тези термостати, ако не се сцепи "хармониката", са възстановими, но е малко пипкава работа. Рецептата е следната. Намира се откъде изпуска. При оригиналния термостат на Кефера най-често се разкапсулова основата на втулката, там където термостата се навива в "пръчката", която отваря и затваря клапите в кожуха на турбината (стрелката на симката ). Намира се високотемпературен припой (аз имам в запаса такъв от тошово време на 300 градуса), "здрав" поялник и газоава горелка и се "налива" здраво по периферията за да уплътни. След това се пробива около 1мм отвор (пак е показано на снимката), с две малки менгеменца термостата се свива от двете страни максимално, пълни се с метилов спирт или денатураран спирт (и двата вършат работа, като метиловия се изпарява при малко по-ниска температура) около 2.5 кубика и се нагрява от 10на сантиметра за около 1 минута със сешоар. Идеята е да излезе въздуха, но пък да не се изпари спирта! Веднага се запоява този 1мм отвор и ...готово. Аз го правих 2 пъти в разстояние на 3-4 минути. При първия опит явно въздуха не излезе и ...като махнах менгеметата термостата се ... разпъна отново щото е останял въздух. При втория опит сипах още съвсем малко спирт, нагрях малко по-дълго време, запоих отвора и готово. Полуиздухалия ми термостат имаше дължина в изстинало положение около 42мм, а след като беше възстановен се "сви" до 33 мм и в свито положение е "твърд" и не се разпъва (вследствие на вакуума).
И на финала, днес се сдобих и с четвърто комплектно и префектно делко от Алфа 33 (бе то много 33ки е имало навремето
.