Както и обещах на хубавата шведка,
че ще има дом при мен, след известно стоене навън, поразместих разни коли в основния ми гараж, и я прибрах и нея вътре.
Разбираемо първостенната ми задача, преди всякакви разглобявания и ремонти /мисля тия дни да сменя и спирачната течност, като преди това флъшвам системата/, бе да съхраня добрата обща субстанция на колата.
И, след два дена основно чистене вътре и отвън, и последващо пастиране, ето го резултата.
Оригиналната боя засия, и съм много доволен от състоянието и, както това на каросерията, така и общото на колата.
Та, драскотини или подбитости няма никъде /с изкл. на 1-2 едномилиметрови кръгли вдлъбнатинки отстрани по вратите/, няма и петна или деколоризация на черния цвят.
Салона е супер, а таблото, чудо невиждано за стар Сааб, няма нито една цепка от слънце и остаряване.
Специално по отн. на боята, както знаят колеги и фенове, а и професионалисти, по черния цвят всякакви бояджииски дефекти или повреди и зацапвания, моментално си личат.
Разбира се, покрай лошото осветление в гаража, и неползването на светкавица сега при снимането, даже не може да се добие представа за наистина реалната свежест на отенъка, който си е чисто черен неметалик, в така нар. Посолствено черен цвят /Ембаси блек/.
Другия най-огромен плюс на колата, освен хубавата боя, е разбира се, това под нея.
След като я вдигнах на крик и я огледах детайлно и отдолу, е че с изкл. на споменатите преди повърхностни ръжди около няколко пробити дупчици в моторния кош за алармата и печката, и под двете най-задни отточни тръби на шибидаха /тия места ги изшкурих и обработих сега с един останал ми Фертан/, колата няма ама абс. никаква корозия никъде другаде.
Целия под отвътре и отвън, праговете, коша на мотора, и рисковите при Сааб 900 1-ва Ген, дъна на врати, греди на коша, и предни вежди, всичко е абс. свежо, и все едно чисто ново, на антикорозионно заводско покритие.
Даже и гнездото на акумулатора, е абс. свободно от ръжди.
За 31 годишна кола, във екстремно важното каросериино отношение, тая кола е почти безупречна.
Не че нямам в момента и други над или почти 30 годишни коли, които са ми абс. свободни от ръжди, за мой късмет.
Такива неръждавейки /нормално повечето са били целия им живот сезонни летни коли/, са ми изцяло поцинкованите Ауди купе и Порше 924 еС, също и Голфа 1 кабрио, както и американките ми с дебели ламарини- Мустанг Фокси кабрио, Понтиак ТрансАм, и Олдсмобил Калаис Суприм.
Но тоя Сааб за 1-ва Ген. 900, която по принцип си гние, си е наистина запазена кола.
Визуално Голфа, Аудито и Олдса са видими тук на снимките.
А зад синята разчапрастена ) гаражна врата, се крие Мустанга ми 5.0 ГТ кабрио.
Ето и малко снимки от след пастирането на Сааба.
Домързя ме накрая само, да намажа и гумените елементи и уплътнения и броните с парафин, или някоя защитна паста.
Ама така или иначе, колата слънце няма да види поне до след ремонта на мотора, така че това няма да е проблем засега.
Да, в това помещение, Сааба е в приятелската компания на негови връстници.
Може пък, падне ли нощта, да си обсъждат истории от техните младини, кой знае. ))
Тематиката тук в основния ми гараж, както се вижда, а и при повечето ми коли, вкл. и другаде съхраняваните, твърдо се придържа към любимите ми спортни или двуврати модели от моята младост, които ги гледах като гимназист по морето, или пък по видеоклипове, а по късно и в чужбина, и за тогава ми бяха непостижими като за лисицата гроздето.
Е, тематичността тук размиват леко само 1-2 броя по-нови 90-ски модели, дето карам за ежедневки, и държа в тоя гараж също /по-нови е условно казано, и Джага и Миатата са 1999 модели, догодина ще станат и те поне формално янгтаймери/, останалите коли са като пред дискотека в 80-те.
Иначе, наблизо в едни други гаражи имам още няколко 80-ски модела, които също съм ги посъбрал групово по години на произход и каросерийни конструкции /всички от тях са спортни купета, а 2 специално са с тарги покриви/.
От виждащите се тук, Голфа 1 и Сааба с тия им лифтове, дебютират в 1987.
Олдса Калаис идва в 1985, а скрития Мустанг 3 Ген с 5.0 мотор Фокси боди, е 1987 модел.
В гаража без вратата пък се вижда Аудито яйце купе. Тази купе версията на яйцето 80, дебютира в 1988 година.
Как да е, ето малко снимки от разни и всякакви ракурси на този Фастбек 900.
Дойде ли Юли месец, а може би и чак Септември, зависи от времето ми, се хващам да отварям мотора, и да видим какво ще излезе.
Тема: Шведските ми купета... (Прочетена 52086 пъти)