За Янгтаймери, може да се говори много. И В България ги има, при това доста запазени експонати. Като се замисля, по-голямата част от автопаркът у нас е Янгтаймерски.
Но, животът е гаден и реалността, обаче не е толкова впечатляваща, като общ поглед върху тези неща. По-голямата част от тези екземпляри са на края на експлоатационния си ресурс, на безброй стотици хиляди километри, с безброй ремонти и майсторлъци и като цяло - с много следи от време и стопанисване, които допринасят за често неузнаваемата форма на тези самоходни машини-убиици. Това е положението. Обаче, понеже тук сме се събрали все лирични, мазохистични и нереалистични хора, все МЕЧТАТЕЛИ, предпочитам да наблегна на реално съществуващи, годни, правилно експлоатирани и поддържани автомобили. Ама, ще наблегна и на другата крайност - скрап.
И ще отговоря първи в темата с един, НАИСТИНА РЯДЪК за нашите географски ширини автомобил.
Не много стар, по свое му чаровен и изключително рядък автомобил. Тоест, моделът е световно известен и най-вече в Арабският свят със своята надеждност, качество и изключителна здравина. Е, не говоря за всеизвестният КОЛОС на всички векове,Mercedes W 123 diesel . А, за скромна машина от Франция, която въпреки действителната си консервативна поза,притежава не по-лоши качества от тези на Мерцедес. Peugeot 505 - наследникът на легендарната 504. Автомобил, който има слаба популярност в България и редица други страни, но достатъчно добре завладял страни, като Либия, Египет, Аляска, Норвегия, Австрия и други. Няма да показвам рекламни брошури от минали времена, няма смисъл. Въпросът е, че от всички негови модификаций най-рядка се явява една - 505 Turbo Injection. Самият модел 505 се заражда през 1979-та година и се произвежда наред със 504. И още същата година е зароден и първия вариянт на ,,Турбото". През 1982 година се правят изменения по ходова част и главно предаване, серийно се монтира интеркулер на този модел вече. Като цяло, представлява дълъг, широк и сравнително лек седан със чудесни за времето си характеристики. Оборудването е на високо ниво - 2,2 литров мотор с 8 клапана, 1 разпределителен вал, но 300 градуса, 160 к.с. при 5200 об/мин. на 0,3-0,4 бар. Следващата ,,фаза" от 1987-ма година, разполага и с по-модерна електроника и електронен бууст контролер, като мощността достига 180 к.с. при 0,6 бара, ел. стъкла, ел. огледала, ел. подгряващи седалки, хидр. волан, eл. люк, говорящ бордови компютър с функция за 6 езика и избор на глас - мъжки/женски, трип- компютър, еър- бег, LSD, климатик, а по-късно и климатроник и така-нататък. Много вълнуващ автомобил и въпреки спортния си нрав, това е далече от всякакви дисциплини. С фабрични амортисьори Билщайн, притежава онази характерна плавност на ход, типична за френска кола, много леко и прецизно управление, съчетано с голям запас от якост, сила и комфорт. Ето, едни снимки от бужбина, на които съм сгащил прелестни експонати. И едни от Бъгария на други експонати, които ......както и да е.
Тема: Youngtimer-ите в България (Прочетена 1356945 пъти)