За цвета имах известни съмнения. По каталозите от 70-те са показани различни варианти на двуцветна Ниса и понеже имам големите мигачи тип Варшава, ми се въртеше в главата да състаря буса визуално, тоест да отговаря на спецификацията от 60-те и 70-те и да го направя в два цвята. Примерно тавана зелен, покрай стъклата до лайсната бял и надолу пак зелен. Някога в квартал Хиподрума имаше такава Ниса микробус и то частна. Беше отключена, та съм влизал вътре и беше много запазена. В един момент й разбиха стъклата, буквално цялата я потрошиха за една вечер. Скоро след това изчезна. В средата на 90-те - 94-5г цареше беззаконие, то и ние като деца колко поразии сме направили по изоставени коли. Желязото беше евтино и пред всеки блок имаше по няколко трошки без стъкла и гуми.
Та в крайна сметка клоня да си остане ментово зелена с надпис и ограничение 80 с боя, както си е и в момента.
За консервирането - ако не стои навън и не се кара, нищо няма да й стане още 100 години. На мене обаче тоя боклучарски вид не ми допада съвсем. Още повече всички уплътнения са се вкокалили и вътре тече при дъжд. Боята буквално е изтекла от годините - тавана е на гола тенекия. От завода е боядисана с някаъв елементарен емайл лак, който по идея е трябвало да кара до първия ремонт на купето след 5-6 години. Сега е на 33г опечен, изгорял и с хиляди драскотини.
Идеята е да се изкърпи, боядиса и да й се сложат нови уплътнения навсякъде. Едни неща ми дойдоха от Полша, още имам да поръчам и ще стане.
Ще я залея яко с консервант отвътре, за да не гние толкова.