В последно време съм се хвърлил да правя два проекта едновременно - Волгата и Нисата. Нисата ми трябва, за да возя железа за Волгата. А Волгата - тя трябва да стане това лято.
Времето никак не ми достига и зарязах ходенето по мероприятия. Тоя уикенд изтървах един път ретро рали "България", втори път Класиккар срещата и трети път събора на клуб "Москвич". Сега пък в събота е Китен. Гласих се, гласих се и пак жената не може да дойде. Ще си ремонтирам таратайки, пък да видим какво ще излезе.
В съботата поне ходихме и ядохме пастърви под Рилския манастир. Оттам се покатерихме на Стобските пирамиди.
Прибираме се, жената е уморена. Аз обаче паля Нисата и отивам при един приятел да промиваме охладителната система и резервоара.
Ето ни преди да се почне цялата дейност.
Ползвах препарата "Антикалц". Резервоарът го бях напълнил от вторник, охладителната система я варих на място. Бълбука, смърди, обаче почисти котления камък и ръждата. Първо хубаво промих с маркуча в радиатора и отворени кранове. Термостатът е свален. Сипах 2л препарат и останалото вода. Оставих час половина на загрял двигател. Текна бяла гадост, а радиаторът отвътре изглежда като нов.
Като купих Нисата, имаше допълнителна перка с копче. Аз я разкарах, обаче в задръстване вдигаше температура.
Сега не успява да вдигне над 85 градуса по уред, тоест ще живее.
Резервоарът си беше сух. И от него излезе гадост. Не съм го пробвал, че му се е нацепил маркуча за вентилация и оттам текна вода, докато го промивах.
В неделя подхванах скоростната кутия.
Още като е била зарязана в завода, някой си е свалил страничния капак от кутията. Бившият собственик я купува, слага какъвто капак намери и така я кара. Скоростите трябваше да ги търсиш с карта и компас. Плюс, че втора изключваше. Човекът ми даде още една кутия за части.
Ето я значи свалена кутията от Нисата:
Свалих й страничния капак. Свалих и този от кутията за части.
И двата - кой от кой с по-мандахерцащ се избирач.
Вчера отивам при Жоро Григоров в Обеля. От двата капака харесахме повече оня от резервната кутия. Щифтът, който държи избирача, върху който се нахлузва лоста, да не се мести из пространството, и на двата капак беше заминал. Жоро направи нов от 6мм стебло на клапан. Стана стабилно.
После фиксирахме избирача във вертикално направление посредством втулки. Стана добре.
Оказа се, че лостът за скоростите влиза с голяма хлабина върху избирача. Жоро запали оксижена, и го нагря до червено.
С чук и дорник намали диаметъра.
Стана много добре - лостът вече не се клати, или айде така да кажа - поне се клати минимално...
Бях купил 2013г. една нова кутия от Победа ГАЗМ20.
Реших да я сложа на Нисата. Разликата е само страничния капак и липсата на датчик за заден ход. Ще караме и без светлини за заден ход, още повече, че на тая ниса (нали е от последните) фарчето е едно такова никакво и виси под бронята като чужд елемент.
Ето карантиите на новата кутия. Нова нова. Всичко неизносено.
Слагам снощи кутията.
Бръм Нисата - скоростите влизат мазно мазно, нищо общо с предната фуражомелка.
Първа даже не хърка, ако и да е правозъба.
Покарах, всичко работи супер. Тръгнах да спускам "Черни връх" от Кръста надолу. На втора.
Лостът - цък и в неутрално положение. @№$%@!
Пак изключва втора!
Е, не е като на предната кутия лостът да не се удържа и да издава предсмъртни хрипове, но все едно - малко му трябва да бутнеш ръкохватката назад и втора излиза. (на нисата втора е напред, а първа и трета са назад).
Абе, като цяло, вече може да се кара. Днеска един приятел вика - направи по-лек лост. Тоя тежи кило и нещо с голяма топка отгоре - представлява 1м криво желязо. Изглежда все едно е правен в час по трудово. Два имам - и двата са отвратителни. Но не ми се вярва чак пък толкова да натяга, че чак да изключва зъб. В страничния капак сачмата, задържаща вилката, изглежда ок.
Ще покарам така, пък то ще си покаже.
Довечера почвам волгата...
Тема: Ниса 522Т 1989 г. (Прочетена 58362 пъти)