Винаги съм имал слабост към микробусите Ниса. Харесва ми специфичната им тумбеста форма и характерната къса муцуна с ухилено изражение.
Някога Нисите бяха изключително масово превозно средство. Базирани на механиката на Варшава, тези примитивни микробуси сновяха по пътищата с характерния си дрезгав звук и задължителната миризма на бензин. Срещаха се навсякъде, където имаше нужда от доставка на стоки. Зареждаха магазини и столове, возеха работници и служители. Срещаха се и в селското стопанство.
Ниса 522, както и Жук имаше и в моето училище - работеха активно до 1996-97г, след това ги зарязаха пред гаражите и така си стояха там до преди 15-тина години.
Минаха години, и Ниса днес изчезна напълно от трафика.
В началото на декември виждам в olx обява.
Товаро-пътническа Ниса в Оряхово. Спомних си, че тази Ниса беше показана през 2009та в темата ми в offroad-bulgaria за моята Варшава 223. Още тогава ми хареса и тайничко си я пожелах. Гледах обявата всеки ден. Нисата беше видимо в отлично състояние, със запазен оригиналния интериор, на оригинална боя. Сам се навивам - не ми трябва Ниса, стига толкова коли.
Но сърцето ми казва - такава Ниса никога повече няма да намериш! Хмм, микробусът е реално Варшава 223 с друго купе. Всичко по механиката е 1:1, с изключение на спирачките (уж модернизирани - двукръгови със серво). Фаровете и стоповете са същите. Замислих се, че имам не малко части, дори и специфични за Ниса.
Надух главата на всички около мене за Нисата. Много ми се ще, ама не бива.
Изчезна обявата в olx!
Ужас! Викам си по белослатински - "Айдее, продаде се! Пу д**ба, изтървах ги таа Ниса"
Жена ми вика - обади се на човека и разбери какво става - ти що още не си се обадил?!. Имаше валидна обява в мобилето. Миналата сряда вечерта звъня на собственика. Собственикът - Цецо от Оряхово честно ми разказа какво е правил по Нисата. Веднага усетих, че е мераклия и си е поддържал колата както трябва.
И ми падна пердето. Студ, мраз - отивам в Оряхово! Обаждам се в четвъртък на моя приятел Драго от Бяла Слатина. Вика - хубава е Нисата. Предложи да дойде с мене като ходя.
В петък рано рано паля колата и отивам на Бяла Слатина. Взимам Драго, отиваме в Оряхово!
Дойде колегата по форум Милен, който е син на собственика, и с който сме си писали навремето в офроуда за Ниси и Варшави. Отиваме на място и там е тя.
Нисата!
Веднага я харесах!
Заговорихме се със стопаните на Нисата.
Произведена е 1989г. и е работила в МЗ Дунав - Оряхово. Возила е счетоводителките на работа.
Разгледахме буса. Оказа се наистина много запазен. Минал е едва 45000км и още си е във вида, в който е излязъл от завода.
Запалихме двигателя. С Драго веднага се ухилихме - двигателчето направо мърка. Ауспухът е чисто нов оригинален полски и звукът е точно оня, който трябва да бъде.
Не го мислих много, стиснахме си ръцете и станах щастлив собственик на Ниса 522!
Тръгнахме на нотариус. Оказа се, че нотариусът в Оряхово е във ваканция. Вдигнахме се и отидохме в Козлодуй. И там след не малко висене и перипетии подписахме договора.
Върнахме се в Оряхово при Нисата.
Ето ни двамата й стопани - стария и новия:
Нисата излиза от двора:
Ето я отзад. Веднага ще получи нови стопове...
Отляво има малко очегъртано от времето, когато е работила в завода, ама не е фатално. Много ме кефи типичния за соца надпис "Товаро-пътнически" (да, така се пише, гледах в речника).
Старите стопани на Нисата ми дадоха куп полезни неща, за да си я поддържам и аз винаги в изправност.
Още една скоростна кутия, две пружини, оригиналния еднокамерен карбуратор с колектора + въздушния филтър. Една нова "Видинка". Нови гривни за фарове. Нови задни спирачки комплект (имам и две нови предни за Ниса, останали като сменях предния мост на Варшавата). Метнахме всичко отзад.
Пробвах сгъваемите седалки, стават за къси пътувания (и за пиене на бира и приказки в добра компания)
Отидохме на газостанцията да напълним бутилката.
Драго е карал Ниси линейки навремето в белослатинската болница. Много хареса новата ми придобивка и веднага седна зад волана. Отправихме се към Бяла Слатина през заснежените полета.
На Алтимир спряхме да се сменим.
Ето ме как се качвам на Нисата за първо каране:
Как потеглям с Нисата...
Оказа се, че на Ниса 522 клаксонът се включва от лостчето за чистачките, и е така фабрично. Драго ми показа после, а пък аз после си изрових вкъщи инструкцията за експлоатация и да, там си е и по книга.
На волана (който е същия като на Варшава) има тапа там, където иначе е клаксона.
Нисата е обута с Видинки, а те никак не са подходящи за заледено шосе. Нищо, с 40км/ч си мина без проблем.
Парното на Нисата е с два радиатора - един пред шофьора и един под седалката на помощника му - за отопление на задното отделение. Оказа се, че всичко е в изправност и въпреки студа навън, в Нисата е относително топло, въпреки, че не е кой знае колко уплътнена.
Маншонът на скоростния лост го няма (Нисата е била пообрана в завода преди да я пуснат на търг и са й взели страничния капак на скоростите, спирачната помпа и още някакви неща). Сега има маншон от Москвич, ама той не пасва много - много и от дупката в пода си вее. Чистачките не работят, както и контролната лампа на зареждането - може би бушонът (те са на един) е изгорял. Но това са бели кахъри.
Ходовата част е супер - нищо не тропа, нищо не скърца. Моторът работи добре. Има спирачки. Нисата безпроблемно мина разстоянието от Оряхово до Бяла Слатина и вече по тъмно стигна до болницата където я прибрахме на сухо в гаража на Драго.
Плановете за Нисата са ми да си я запазя в оригинален вид и да си я карам за личен кеф. Винаги съм искал кола, в която може да се товарят едрогабаритни неща - някакво комби или фургон. Ето, имам си цяла Ниса!
Тема: Ниса 522Т 1989 г. (Прочетена 58233 пъти)