Ниса 522Т 1989 г.

[m_g]

Мислех да я карам по-полека, ама накрая стана както обикновено.
Нисата я купих обута с архаични Видинки. Дори ми подариха още една. Джантите са 4,5 цола широки. Оригиналните гуми са с ретро размер 6.50-16C.
Широчината на протектора е едва 165мм при височина 100%.
По темата има следното полезно четиво на английски, намирането на правилна гума се оказва проблем и за самите поляци.
https://zukowka.wordpress.com/2016/07/04/x-6-50-r16-c-or-20580r16-tyres/

Поразтърсих, получих няколко варианта, обаче аз търся и ниска цена. Отидох да гледам едни гуми без ангажимент. Toyo 6.50R16C. Стар дот, на 7 години и половина, но съхранявани на тъмно и сухо в склада на един център за гуми. Направиха ми цена като за гуми 2-ра ръка и си купих 4 броя. На тия пари разни хора продават нови Видинки от комунизма.
Е, японското Toyo е една идея по-добро си мисля. Ако и да е стар дот.




Адски са високи - както казах, отговарят на 165/100R16C . Имат много ретро шарка и изглеждат според мене перфектно за стар бавноходен бус. Максималната им скорост е 130 км/ч.
Джантите ги чака пясък и би следвало в рамките на няколко седмици да карам Нисата спокойно с правилни гуми.



Има проблем с чистачките- не работят и не е от бушон.
Проблемът си има решение, благодарение на един мой приятел и колега колекционер:
Ново моторче за чистачки Ниса:


Вълшебната кофа. Пратих я да търси работи и се върна с чисто нови рамена комплект, един нов тас и полско мехче за стъкломиещото. Днеска кофата ще ходи за още 3 нови таса. Тя е печена и ги намира.


По отношение на външния вид, много ми се иска да си остане автентична с надписите "товаро-пътнически" и кръгчето "80" отзад. Има доста драскотини, но мисля да ги пипна с четчица фино и внимателно без да се престаравам. При добре тонирана боя ще стане прилично. Мазал съм Жигула, няма да ми е за сефте.
Има и малки дупки на няколко места - ще ги ремонтираме и ще се пръсне леко с преливка. Иначе Нисата няма да оцелее и ще загине безславно както хилядите й сестри, работили из нашата родина.

[krankenstein]

Шом ще я държиш засега на открито наистина няма смисъл да я пребоядисваш... иначе след новя боя надписите пак могат да се възстановят лесно - с картонен шаблон и спей Ако накрая се престраша да взема Шкода 1203 ти ще си виновен!

[Plamen Hinkov]

Поздравление за желанието да се запази още нещо от автомобилният парк на социалистическа България.Гумите изглеждат добре съхранявани,но 10 платова гума идва прекалено тежка за този автомобил.В буквален и в преносен смисъл.Самата гума е с по голямо тегло от същия размер но 6 платова каквато е  препоръчителната за Нисата.Много по твърда е (поради по голямата си товароносимост-1000 кг на гума за 10 платовата) от което страда не само комфорта при управление но се отразява и на ходовата част.Варианта да не се достига предписаното налягане  за конкретния  автомобил помага до някъде, но не може да отстрани проблема с  теглото на самата гума.Ако старите гуми са със същия тегловен индекс (108/107) и най вероятно са монтирани с вътрешни гуми,може да се опита вариант новите да се монтират без вътрешни.Интересно ми би било ако е възможно да претеглиш една от новите гуми ако е възможно.  Успех и поздрави.

[fifobradata]

...но 10 платова гума идва прекалено тежка за този автомобил.

С тези думи съм съгласен, но мисля, че с теглови индекс "С", тези гуми са еквивалентни на шест платови и са си ОК.

[m_g]

Поляците дават за последните жукове следната гума:
6.50R16C 10PR D100l
10-платов Стомил Д100.
Значи гявола не е чак толко черен.

Съвременните радиални 6,50R16C с индекс 108/107l 10 платови гуми са по 12-13кг, поне толкова са Sava, Tigar и Riken . На първо гледане и Toyo тежи толкова.
Всичките поляци слагат на Нисите и Жуковете такива (ако изобщо си намерят).

Руските Я-248, които ги дават за Ниса, Жук и ГАЗ-69, са по 22кг., ако и да са 6 платови.

Една история от миналата седмица...
Преди време размених с мой много добър приятел две нови гуми на нисови джанти 16 за волгови 15ки. По спомен бяха видинки, ама не - оказаха се съветски Я-248. Така и така, моля ти се, трябват ми. Добре, взимай ги. Е взех ги.  22кг гума + 11кг джанта. Грубо по 33кг на колело. Каросерия с мостове не може да ги смачка, оказаха се спаднали (видях вече вкъщи)... Няма такива корави тежки бандури.  Били 6 плата. 6 реда тухли има вътре. Върнах си му ги. .

Та така - за Нисата това, което съм си купил, мисля, че ще стане перфектно.

И в крайна сметка, това са чисто теоритични писаници. Нисата е с ретро размер, който вече никой не купува и не поддържа в наличност от вносителите на гуми.
Аз, дето съм в бранша, едвам намерих няколко оферти за 6.50R16C. Логично няма 6 платови. Има 10 платови. И да искам, няма 6. Няма, няма и да има.

[m_g]

В събота бойна група от фенове на старите автомобили отидохме при Драго в болницата, за да докараме Нисата до София.
Първо сменихме колелата от Нисовите 16-ки на Варшавови 15-ки. За целта преди това сложих на Варшавата каквито колела имах под ръка и взех нейните. Колкото и да ми е неприятно, трябваше да го направя, защото нямах под ръка пътна помощ, годна да превози Ниса зимата, а на ход да я карам с Видинки не е разумно.
За половин час сменихме колелата. Сложих зареден акумулатор (пак от Варшавата).
Нисата запали от раз и с малко боксуване изпълзя от преспите пред гаража. В същия гараж някога е живеела друга Ниса - линейка.
Смених гривните на фаровета, че старите ме дразнеха, а старите стопани ми подариха две нови.
Оправихме чистачките, или по-скоро пуснахме кабели и ги вързахме на едно копче, което вече беше сложено на щатното място за допълнителни копчета  вдясно от уредите. На линейките и милиционерските коли там е управленитео на всякакви допълнителни фарове, сирени и т.н.
Готови бяхме за път!


Иначе огромните 195/80R15 изглеждат миниатюрни, монтирани на Ниса. Естествено, сложих 4 чисто нови хромирани таса.


Уверено потеглихме за София. Нисата спокойно държи 60-70км/ч. Забелязах, че температурата се вдига. Навихме нагоре калъфа пред решетката - парче балатум, закрепено със зелени котешки очета и тел. Веднага температурата падна до нормалните 70 градуса и си остана така през целия път.
Спряхме на Скравена да изядем по една чорба.


Нисата безпроблемно стигна до София. Витиня я изкачи на директна предавка с 55км/ч в най-горната точка. Иначе по равното вдигнах дори 80 на места. Има добра тяга.
Ето я в компанията на Волгата.


В неделя станах рано и се заех с Нисата. Стъкломиещото устройство не работеше. Оказа се, че заводското мехче - резервоарче се е пробило. Тръгнах да слагам ново полско. Надух го с уста и то взе, че се спраска. Ето ги двете калпави мехчета.


Взех едно чисто ново за ВАЗ-2103 от ранните. Пасва на кукичките (Нисовото е от Полски ФИАТ 125п). Сложих чисто нова нисова помпичка и маркуче с цедчица. Заработи от раз.

Махнах окончателно калъфа пред решетката.


Отидох до кварталната гумаджийница и размонтирахме колелата. На момчетата им се взе малко здравето, ама се справиха със залепналите видинки.

Тази сутрин рано-рано излизам. Вънка е -11. Нисата пали от раз. Почиствам стъклата със стъргалката. Много стъкла, много нещо има тоя рейс.
Отидох в КАТ, където предизвиках много усмивки и спомени за миналото.
Нисата се сдоби с нови софийски номера.


Покарах я из София, работи без проблем. Забавно е да се кара подобен звяр.
Много ми се зарадваха двама хамали на старата пиаца за товарни таксита на бул. Христо Ботев. Ухилиха се до уши и направиха недвуслислени жестове, че харесват Нисата. Не малко Ниси работеха като товарни таксита и хората все още явно ги помнят с добро.

По темата за гумите. Свалих си от сайта
http://oldpolbus.com/viewforum.php?f=44

Оригиналното ремонтно ръководство за 522. Ето какво дават за гумите:




Нисата е била оборудвана или с диагонални 6-платови гуми, или с радиални 10-платови.

[galaxie]

Забавен бус е Нисата, още веднъж поздравления!

[vasko4]

още 1 се продава https://www.olx.bg/ad/nisa-522-ID3oWmN.html#42aa8eebd2

 Явно някой е прочел темата и се е вдъхновил ,бързо да отваря и той нова тема тук .
Снощи към 18.00 видях въпросната тъмносиня Ниса която се продаваше в OLX, натоварена на пътна помощ на ул. Цар Симеон в София.

[qwerty95]

Да. Именно. Аз се вдъхнових. Също като m_g, от години си мечтая за Ниса. Аз на синята Ниса й бях хвърлил око още от преди. И след като попаднах от Гугъл на поста в този форум за Ниса на m_g, така се вдъхнових, че отидох и купих въпросната синя Ниса. И се регистрирах тук, за да благодаря за вдъхновението :-). Знам, че се вкарвам в приключения, но смятам, че абсолютно си заслужава. То се е видяло, че след толкова години, няма да ме отпусне манията, така че най-добре да се действа по въпроса. :-).

[m_g]

Радвам се, че имам принос за това да бъде спасена още една Ниса. Тя беше в нелошо състояние и ходих да я гледам преди няколко години, като се появи да се продава. Версия микробус, с 10 места и без преграда между шофьорското и пътническото отделение.

Яко съм се надъхал на тема Ниса. Сега следва да правя купето на Волгата, обаче ме сърбят ръцете и бусът да стане лъскав и без ръжди.
Като механика и сега си става, ще го пипнем да тръгне по-добре и това ще му е. Най-гадните за правене неща по механиката, които на Варшавата са ми взели не малко здраве и пари - преден и заден мост, мотора и кардана, както и спирачките, изглеждат относително наред. По токовете има да се оправят малко вериги. Разбит е страничния капак на скоростите и трябва да ги търся с карта и компас, като на Икарус, ама иначе включват и не вият.
Интериорът е здрав на 100%, само предните седалки са се поразпарцальосали (явно я е карал някой като мене 120 кила). Остава очуканата и поръждясала каросерия. Има на 5 места изгнило и много драскотини. Ем не ми се дават пари, ем ми е мерак. Как се гаси мерака знам.
Мааму стара, не е лесно това хоби.