Ниса 522Т 1989 г.

[m_g]

Този уикенд беше ползотворен за Нисата.
С много мъки и търсене къде ли не намерих удовлетворителен вариант по темата "огледала". Оригиналните са специфични, с централна шпилка М6 или М8 и са или черни, или боядисани със сив хамершлак. Оказва се, че са доста некачествени и за 30-40 години изгниват или се трошат. Съответно всеки слага каквито огледала намери, в общия случай руски от ГАЗ, ЗиЛ, КамАЗ и т.н.
Намерих си чисто нови стойки с резба М6 (оригиналните бяха на М8). Купих си и две огледала ново производство за Жук - Ниса. Пластмасови, с полусферично стъкло. Като че ли последните Ниси и Жукове са точно с таива. Ето ги:


Вярно, разваля се идеята всичко по буса да е метално и хромирано, но в крайна сметка и уплътненията на стъклата са изцяло черни и някак си се връзва. Винаги мога да ги боядисам сребристи, но и така не е лошо ми се струва.
Видимостта назад стана в пъти по-добра, отколкото беше.


В неделя свърших и едно много досадно и мърляво, но за сметка на което полезно дело. Гресирах Нисата. Както е известно, тя има много точки за гресиране и цялата предница е метал в метал - на резбови болтове и втулки. Нито един шарнир не е капсулован. Типична конструкция от 40-те години - все пак е модифициран мост от М-20 "Победа".
Та хванах се, постлах един найлон, въоръжих се с кутия грес и три текаламита (голям, малък и такъв с накрайник за трансмисионно масло). За самостоятелна употреба ми е най-удобен малкия (тип Москвич или Волга) текаламит. Наблъсках навсякъде грес, стана добре.
Един от предните уикенди успях да отвия пробката на кормилната кутия (замазан квадрат 10, един приятел помогна с ключ). Напълних я с масло EP90.
Регулирах луфта на червяка, че беше голям и се налагаше "да ловя" пътя повече, отколкото е нормално. Сега е минимален - при кормилна кутия винаги трябва да има малък луфт. Смених и волана със здрав (сложих от много тъмносивите волани за Варшава - имам Нисов черен, ама тъмносивия е по-приятен на пипане).
Довечера съм решил да изпробвам как е Нисата с вече смазана предница и регулирано кормилно управление.
Планирам да намажа и ресорите с графитна грес, че са сухи на барут.

[desistanev]

С такава сладка носталгия ти чета темата!Девет години карах служебна Ниса–бяла линейка.Не към болница,карах храна с нея.Такива спомении...Веднъж ми падна карбуратора на един светофар
Развили се дветe гайки(еднокамерен JIKOV),обаче си се държи на щангата и продължава да си върви-кюфка-пуфка,но ме измъкна от кръстовището..Това винаги ми е много смешно,като се сетя...Да ти падне карборатора
Само с Ниса е възможно
Веднъж,по малките часове с една мома–къде да се заврем,къде?–аайде отзад в Нисата,щот имах ключ за двора на предприятието.Ама нали казах,че карах храна с Нисата и винаги отзад беше омазано,блажно..Оная като си видя после дънките на лампа...хаха
...Бачках си и частно с Нисата,бях хванал 10-15 магазинчета да ги снабдявам с минерална вода,по между-другото.И като се отвори веднъж страничната врата(не плъзгаща,обикновена) на едно кръгово–десетки шишенца  с вода на платното....ужас
Много ти се кефя,че си спасил Нисата.
Помня,че я боядисвах през две години на двора с компресора.Ставаше като пуканка.Ако я боядисаш-няма да съжаляваш!Ей така,неангажиращо,с обикновена боя.Става много красива...
Сега се сещам,че имаше период ,когато втора ми изключваше като подам газ,а трета като отнема газта
Ей тва си е висш пилотаж.
Поздрави и много да и се радваш!

[qwerty95]

За гресирането, имало дупка на шайбата на водната помпа, през която да завреш такламита и да гресираш помпата. Това направил ли си го?

[m_g]

На полските помпи няма гресорка - говорим за тези от 80-те. Вече са с капсуловани лагери като на нормалните коли. В ония години само Шкодите имат гресорка, ама то и там двигателят е супер допотопен - с нищо не е по-модерен от Ниса примерно. На българските помпи обаче има гресорка. Не съм се заглеждал Нисата ми с каква помпа е. На Варшавата съм с българска (сложих нова полска и за зла беда се спука главинката при осигурителния щифт и перката се изниза напред в Скравена на път за София. Айде сваляй радиатор на шосето, айде набивай шайбата с главината обратно. Налях вода от едно крайпътно заведение и така се прибрах. Минус на българските е, че са чугунени, фабрично боядисани с червен грунд и изглеждат грозни. Но ето, вече 7-8 години карам с такава и нищо й няма. На българските помпи няма проклетия щифт, може да си слагаш квито искаш перки без да го вадиш (щифта).
Има 3 вида перки. Варшавова - с 4 лопатки. Тя не стига и на Варшавата в български условия и лятото двигателят грее. Нисова - с 6 лопатки. Ясно, охлажда повече - сложих и на Варшавата такава, получава се супер, малко вие, ама нищо. И вече тежката артилерия - 8-лопатна от ГАЗ-53А.  Чудовищен 8-лопатен метален вентилатор, който е и с по-голям диаметър от 4 и 6- лопатните.
По принцип Варшавови водни помпи по-трудно се намират (нямат допълнителна тръбичка за парното - там тя е на метална тръба под помпата към радиатора). За Ниса с тръбичка на корпуса има по магазините.
Всъщност, с моето каране и тази ще кара следващите 150 години със и без гресиране. За 4 месеца съм минал под 300км.
Въобще ако някога се хвана да правя охладителната система, може директно да взема да сложа нов радиатор - имам, и нова водна помпа. Старият собственик е вградил термостат от ИФА В50, за да изведе от него захранване за изпарителя с вода. Получило се е доста хитро и изглежда не лошо. Може накрая изобщо да разкарам газта и да си върна фабричната конструкция на буса. При тия мои пробези май няма никакъв смисъл от бутилката. А и на бензин върви доста добре. Дори със скопения озонов карбуратор прави над 100 км/ч с лекота.
Трябва да пробвам нейния си резервоар дали и колко е изгнил, че на Ниса това е голям проблем, а вече няма откъде да се купи нов. Като се сетя какви перипетии имах с варшавовия резервоар и как намерих чисто нов 2010 година... Може и да си остане и с газ...

[qwerty95]

Това за газовото на Нисата - ако не се вземе топла вода от чашката на термостата, наистина няма от къде другаде да се вземе, ако не искаш винаги да трябва да е пуснато парното, когато караш на газ. При мен газовото още не е сложено, но пробихме чашката на термостата и монирахме тръбичка. Така видяхме, че и термостатът не работи, но намерих чисто нов оригинален за 28 лв. Един познат ми го поръча от някъде. Мисълта ми е, че може да се направи да си работи с оригинален термостат и пак да е взета топла вода от там. Поне теоретично. Още не е готово, но като стане, ще дойдеш да видиш. 

[m_g]

Правилният термостат е TS-3 от старите, с месингово мехче. Отваря на ниски градуси - 72-82 и държи двигателя около 82-85.
На оригиналния корпус можеш да поставиш и руски термостат от Москвич 408, с него ще ти грее - държи около и над 90 градуса. Пробвал съм.
Имам някъде съвременен полски вариант - купувах го някога нов, полски, с парафинов пълнител. Е, и с него държи 90+ градуса, което е потенциално смъртоносно за двигател S-21. То си му и пишеше, че отваря напълно на 87 или 92 градуса, не помня. Все едно, много е. При прегряване S-21 криви главата и не е забавно.
По принцип едно време като се прецака термостата масово са карали и без него.
Хубаво е обаче да си има термостат. Ако всичко е изправно, загрява за няколко стотин метра, което е супер.
За газова уредба може да се вземе вода и от задния капак на главата, понеже е права плоча, без да се дупчи корпуса на термостата. С термостат от ИФА нищо не се преправя - само се реже горния маркуч на радиатора при изваден оригинален термостат. И Ифовия термостат е студен, Нисата не грее с него.
И въобще S-21 обича ниска работна температура - под 90 градуса, най добре му е на 82-3. Защо обаче умните конструктори на Жук и Ниса минават от огромен триредов радиатор при старите модели и при Варшава на по-малък двуредов, е загадка. Поне има тлъсти радиатори за парно и лятото ако стане напечено може да включиш адската жега вътре и да я охладиш.

[dragon_hifi]

Браво човече!!! Много ми харесва това което правиш!Много добре се получават нещата.Трябва да вземем да направим един събор на товаро-пътническите машини.

[qwerty95]

Между другото това с огледалата - прекрасно решение! Браво!

[m_g]

Намерих си някои полезни дреболии за Нисата.
Купих я със скъсан и липсващ маншон на скоростния лост. Съответно си имах голяма кръгла дупка в пода, през която можеше да мине малко куче. На лоста беше нахлузен маншон от Алеко - правоъгълен, който не вършеше никаква работа.
Реших, че нов полски маншон няма откъде да си намеря. Взех един от Шкода Мадара - пак кръгъл, ама с малко по-голям диаметър. Мислех да го префасонирам и така си се мандахерцаше с лоста. Тъпото е, че при включване на заден ход успявах с маншона да изключа ключ масата. 
И от ония дни - хоп - и се намери чисто нов маншон за Ниса 522.
Вчера го сложих. Новото си е ново.


Наумил съм да подкарам оригиналния резервоар за бензин. Оригиналната капачка беше ръждясала, a и не се заключва.
Намерих чисто нова полска за Жук - Ниса с комплект ключове "Spes". Била е допълнителна "екстра" навремето. Не че ако някой иска, не може да отвие пробката, ама както и да е.
Сложих я и й се радвам.


Намерих си и нисов контактен ключ, че сегашния е руски и ме дразни.
В близко време мисля да разкарам газовата и допълнителния резервоар за бензин отвътре. Трябва да оправя скоростната кутия. Да сложа друг стартер (най-вероятно ще е бившия на Варшавата ми, който през 2009г. свалихме с Драго от друга Варшава в с. Търнак, белослатинско). Друг карбуратор, полския въздушен филтър и само газ.

Сега ме е хванала амбицията пак да сменя чистачките и да сложа черни с черни рамена. Гони ме някакво колебание дали да бъде във вида от началото, или от края на 80-те.

[m_g]

От няколко дни се захванах с горивната уредба на Нисата. Купих я с газова уредба, двукамерен карбуратор ВАЗ 2105 с долна плочка за газ и тенджера за въздушен филтър ВАЗ. Тази конфигурация не ме задоволяваше. Първоначално реших да поставя двукамерния карбуратор Weber 28/35S2A1 от резервния ми нов двигател. Свалих и шпилките оттам - при Ладов карбуратор шпилките трябва да са дълги, при Нисов - къси.
Покрай между другото поставих чисто новия стартер от новия мотор.
И тръгвам да слагам Вебера, и виждам, че му няма електромагнитния клапан с жигльор за празен ход... От Лада не става, от Шкода Jikov 32SEDR не става... А сега де?!
Старият собственик ми беше дал оригиналния колектор комплект с еднокамерния Jikov 40SOP, както и оригиналния въздушен филтър, който се монтира в преден десен калник. Въпросният Иков си е разработен 1962 за двигателят S21 (Варшава, Жук и Ниса с висящи клапани). На Варшавата ми дава много добро вървене при нисък разход (под 10 не 100).
Пък и бях си нямерил оригиналния метален въздуховод, който се нахлупва на еднокамерен карбуратор.
Викам си - Иков ще е!
Вчера първо се захванах с газовата. За един час я оскубах (демонтирах културно всъщност) цялата. Беше сложена мераклийски, културно, ама мене ме дразнеха тия тръби и изпарители, както и бидона отзад. Айде вънка!
Кеф! Кошът се опразни!
Хванах колекторите, с малко зор и тях смъкнах долу.


Разглобих и регулирах системата за подгрев на смукателния колектор. Състои се от клапа и биметална пружина с тежест.

Сложих Иковия, добре, че стария стопанин беше запазил лостчето към него, та не съм се чудил как да го сглобявам. Стана смея да кажа перфектно.


Паралелно подмених едно водно съединение на парното, както и горното на радиатора. Старите бяха модифицирани за газовата, като в горното беше поставен термостат от камион ИФА.

Ето го и въздушния филтър:


От 1986г. Ниса е със сух филтриращ елемент, идентичен с този на Вартбург 353В. Оказа се, че става и за Ферари 456 (поне според програмата за резервни части). Много се смяхме на този факт.

Маркучът от филтъра до карбуратора се появи по съвсем чудодеен начин. Дойде един приятел, каза, че има път към единствения магазин за руски авточасти, който работи в неделя вечер (ул. Козлодуй 2). Разровили се там и се намери подходящ маркуч - някаква единчина бройка е така стояла в склада. Веднага го нахлузих!

Още без свързан филтър, Нисата запали от раз! Врътнах празния ход на Иковия, работи супер! Изфорсира се много по-живо, отколкото с ладов карбуратор. Тука и дифузор, и жигльори са смятани за 2120 куб.см. 

Какво предстои?!
Нисата е греела, имаше и допълнителен ел. вентилатор отпред, който също разкарах. Класика. Охладителната течност пълна с ръжда, а тия двигатели обичат да греят, и искат чиста течност.
Та следва яка промивка. Освен това ще поставя чисто нов радиатор, който си го бях купувал преди време е така да има за Варшавата. Евентуално и една нова водна помпа. С това ще забравя да пипам нещо по мотора.
Трябва да подкарам нейния си резервоар, че този допълнителния в товарния отсек не е много красив, а и нямам работещ бензиномер на таблото. Там естествено ме очаква нова порция ръжда и мизерии.
Остава да се направи и скоростната кутия.
Купето остава за по-натам в светлото бъдеще.

Ето домашния ретро парк.