Така,
Дойде време да разкажа и още малко неща за колата. На последните снимки беше със SEH мотор(сгъстено до 130 коня NE).
Вървеше добре, но нали си монтирах газова уредба, викам дай ще видя колко ще изгори до Варна. И така в една септемврийска нощ една раница, шалте, газ до горе и по магистралата. Викам ще я карам истимаро, да видим дали ще изгори по- малко. Съответно бях и поразместил настройката(която беше направена на ухо) на газовата уредба. Икономията е майка на мизерията - казват. Друго си е да ти го кажат, друго си е от личен опит.
Отидох до Варна, покъпах се на плажа и на връщане пак през баба и дядо барабар с двама приятели от там, които взех от Варна/Шумен. Както се изрази единия- "цъкаш си я както си искаш."- имаше предвид, че умея да я карам. На Търново напълних гориво- отново до горе и продължих. Караше ми се, връщах предавки, изпреварвах, чат пат цъках и на бензин- чаровна работа. Има си тръпка в това да изпревариш S Класа с 33 годишния си ОПЕЛ. Да, обаче по едно време мотора започна да работи неравномерно и да се тресе, та асконата зае мястото си в една отбивка. Вдигнах капака и съответно бях освиркан от всички, които бях изпреварил преди това. Ще я правя, викам си- работи на малко цилиндри, извадих инструментите и заръчках. Оказа се, че една от свещите се беше счупила. Левия ми тампон е от Ауди и е по- мек. Съответно като и дам цялата газ мотора се мести към торпедната стена, а между нея и свеща растоянието е много малко. Еми добре, стигнах до една бензиностанция- на 170 км от София. Купих ключ за свещи, че моя нещо не беше в чантата при другите, едни други свещи, които съответно бяха за по- голям размер ключ и навих на ръка и кримпнах 3 от кабелите, че се скъсаха- доста често залепват. Това се случи в рамките на 2-3 часа. Стана тъмно- около 10 вечерта. Майка ми ми се обади- притеснява се. Пита ме дали съм се прибрал. Пред блока в София паркирам тъкмо- казах. Да, излъгах я, ама къде да ме мисли по пътищата. На бензиностанцията ми се посмяха и все пак предложиха помощ, но никой нямаше това, от което имах нужда- гарнитура на главата. Та така на 2-3 цилиндъра продължих към София. Качих Витиня със 130 до 70 на най- високото, ама все пак стигнах- стигнах пред блока в София.
Два дни след това- да си почина малко от кошници, закарах колата в сервиза и почнах да я разглобявам. Да беше гарнитура на главата. Подготвих частите- ходих с колелото всеки ден след работа до сервиза, шлайфах главата и бях готов за сглабяне. Нямах много умения, ама Владо Мантата подсказваше, пък аз имах желание. Тръкнах леко с шкурчица блока и какво да видя- между 3 и 4-ти цилиндър, точно където е изгоряла гарнитурата има малка вдълбнатина. Да, можех да сглобя така, ама нали бях дал 100 лв. за части- не ми се искаше след 4-6 или в най- добрия случай 10 хил. км. да правя същото упражнение. Чудих се, умувах и накрая изпадна ремонтиран същя мотор- 130 коня, с портвана глава, нови лагери, сегменти, гарнитури, та реших да го взема. Закачих асконата на една омега- опел на опел помага и щях да сменям мотор. Това ми отне 2 дни, с помоща на Владо Метъла. Уж беше plug&play, ама не точно. Смукателя, с който взех мотора стоеше по- далеч от главата- съответно трябваше друго коляно за филтъра, друго жило за газта, друг серво маркуч... монтирах стария смукател. Единия ден до 4 сутринта, другия до 3 и имах на лице работеща аскона. Ето една снимка на ваденето:
Запали от първия път. Покефих се малко на новия мотор- вървеше добре. На следващия ден отидох за настройка на газта, за жалост един сноп от инсталацията, който нямах време да закрепя падна на алтернатора и се прекъсна- колата спря да работи на бензин, но това не е проблем- ще се кримпне. Малко се бях изморил от ремонти, а и беше края на лятото. Скоро изтичаха застраховка и преглед, а изкочи и една омега Б седан за добри пари- купих я и така паркирах асконата пред блока- вече в Пловдив, ама работеща. Нямах хубави гуми за нея, а исках да видя и какво е да караш омега. Хич не беше зле, ама хич, с една подробност- тя не беше асконаТА.
Не преставах да я мисля и така онзи ден и направих застраховка, преглед и отново беше на пътя, отново с цялата газ- бях забравил това велико усещане да караш аскона. Омегата подарих на татко и обмислям какво да правя с асконата. Тя е доста изгнила(приемам съвети за добри тенекиджии). Мотора, скоростите и кардана ще дам на един познат. Нека и някой друг да им се порадва. Искам да я изкърпя във времето, в което са свалени, ама искам да стане както трябва- носещите греди, праговете и бомбетата на амортесьорите. Да, не е оправдано да наливам пари в купчина ръждясало желязо, ама в крайна сметка тва е мойта купчина- моята кола. Така се роди идея за новата версия на асконата. За сега ще я разглобя и завия с едно чердже, а като посъбера малко пари и нерви, ще почна на ново. Във времето има много неща, които не са направени както трябва, та ми се иска да станат. Искам да си запазя колицата още някоя и друга годинка- в сух гараж, нали ми е сантимент. Още не съм решил какво ще е продължението, дали изпипана колица за събота-неделя или по- непретенциозно спортно решение за писта, но ми се иска да пребъде... за това ще си я съхраня. Междувременно ще си направя една друга ежедневка, за която скоро ще пиша. За сега е това, надявам се да не забравите темата, а аз в един не толкова далечен момент да пиша пак.
Поздрави на всички и УСПЕХ!
Пламен.
Тема: Opel Ascona B 1980 - Моята кола (Прочетена 35356 пъти)