Здравейте на всички.
Не съм писал във форума по необясними, дори за самия мен причини. Може би, защото няма да ми стигне времето до края на вечерта или може би, защото колата в момента седи кротко пред блока, докато се возя на някакво 'модерно' съоръжение- та ме хвана носталгия... и аз не знам.
Собственник съм на аскона Б 4 врати. Имам я от вече 4 години или от 2009. Преди нея имах Opel Manta B CC за около 1 година- навъртях и 200 км. - основно пред блока.
Така и не я направих във вид, в който да ме кефи. Смених и едни скорости, че 4-та плюеше и после я продадох. Мога да кажа, че първата ми кола бе манта, но асконата бе първата кола, с която имах преживявания- съответно и спомени.
Продадох мантата - парите в джоба и газ за Плевен, за да си прибера асконата, която бях запазил по телефона- без дори да видя- само по снимка.
Бат Миро- предишния собственник се оказа много свестен тип, помогна ми с прегледа- бутнахме я за да я вкараме на канала- стартера не работеше.
Направихме и някаква застраховка, винетка си купих- годишна, просто бях решил, че ще карам тази кола. Заредих на бензиностанцията на изхода на Плевен- съответно 95, че тогава още нямаше тъпа газова. Сложих си едни цайки и потеглих- право към залеза или с други думи... към София. Това няма да го забравя, още си го спомням- кристално ясно.
По пътя не гасих колата, за да не ме оставих някъде, влязох в София след около 3 часа, още не помня защо не по Ботевградско и в кое село попаднах. Вече валеше дъжд, на едно колело настъпих повече- колата съответно поднесе. Отначало се стреснах, но после си казах- ТОВА Е МОЯТА КОЛА. Тръпка човече, беше яко.
Прибрах се благополучно, а на следващата вечер повозих двама приятели- за да видят с какво съм се сдобил- то аз още ня бях наясно. Давах и газ само направо- още ме беше страх по завоите. Съответно гърнето се откачи- нямаше задно- само първите две. В петък щях да си пътувам за Пловдив, за да я прехвърля. Не ме питайте как съм я палил с повреден стартер и сам. Едвам я вкарах в една работилница за гърнета- на бутане. Офертата 180 лв.- ремонт или 40лв. за кръпка- викам давай кръпката и да си ходя. Направи ми колата, сипах 95, взех един приятел(той уж да се прибере по- удобно, а аз да имам жива сила) и хайде към Пловдив. На бензиностанцията запали, но на влизане в града - проблем, спрях на една пешеходна, изгасна и пак... повредения стартер. Този път не бях сам, бутнахме и тръгнах.
На следващия ден отремонтирах стартера-60 лв. и сложих задно гърне- 80. Това бяха първите ъпдейти по колата.
Истинския тунинг започна - Пловдивския номер. Идеята ми за колата беше- бюджетно решение, което да отремонтирам сам когато мога- все пак бях студент и нямаше как да си позволя скъп автомобил, а и не исках.
В КАТ ми създадоха проблем- номера на шасито е отдясно- където съответно беше кърпена- 4 цифри не си личат. Влизай на канал 1. За сведение на незапознатите в КАТ Пловдив канал 1 има само вход- изход- не. Гледаха, гмурка се отдолу и след 2 часа началника на КАТ ме повика. Момче, ти тая кола ще я реставрираш ли, колкото ти платиха да я купиш, скраб голяма....знаете как е предполагам. Аз наведох глава, бях си взел книгата на Haynes за да им покажа, че мотора ми е 1.9S - следователно е 90 к. с., а не както пишеше в стария талон 110. Смяха ми - момчето и книга си донесло. Накрая получих следната оферта. Пускаме те така или ти набиваме нов номер на шасито срещу 80 лв. Да, но от къде тази космична сума, викам ако мога да мина така... и чудо- новите номера бяха факт.
Беше супер щастлив ден за мен и моя милост- бях собственник на асконата и имах документ, който го потвърждаваше. Може би се радвах толкова, защото не прехвърлих мантата навреме и в момента, в който отидох при нотариуса със талона на името на стария собственник разбрах, че не мога да я прехвърля, понеже не съм я регистрирал- нито в кат, нито в данъчното. От къде ти да знам- хлапешка работа, както би казала баба ми.
Е добре, вече имах аскона, сложих и газова- нали съм студент да се движа евтино, от къде да предположа, че е по- добре да сменя първо кабели или свещи, да не говорим за други неща като амортисьори, шарнири, кормилна рейка....
Давах газ по пловдивските улици и се оглеждах за ъпгрейди. Основно исках- липа отзад, огледала Engelman както и джанти. Трябваше да сменя амортисьорите, че се люлееше, абе скраб голяма, ама аз и се кефих. Първите и джанти купих също от Плевен, ето и снимки с тях:
Така врътнах на колата около 7000км. Е смених маслото де и амортисьорите. Ходих до при баба и дядо- Попово в северна България, оттам газ до Варна. Взех 84 годишен дядо на стоп. Каза, че по модата на суинга са го пратили в ТВУ, заради чарлстоун-а и дългата коса- интересен спътник. Яко беше, подминах 1 ауди и едно паджеро с дигнати капаци, около които се въртяха германци. Колата ми загряваше и въпреки, че смених термостат, имаше парно и изглеждаше всичко ОК- колата загряваше. За капак по пътя за Варна перката се бъгна- реленцето дето я включваше изпляска. Сетих се за германците, ама не се натъжих, просто извадих шалтето от багажника, чантата с инструментите и се зарових отдолу. Вързах перката на късо и ето пак съм в играта. Отседнах във Виница, в къщата на един приятел. Майка му ме попита, ама ти с тва ли дойде от Пловдив? Казвам и- Да, мадам. Е колко ти е струвало? Викам около 2000 лв.- дотук. Тя вика, еми защо не си вземеш някоя по- нова кола....
Вече бях свикнал, не си направих труда да обяснявам, дори се гордеех.
Та така, с колата навъртях около 7000 км, отсрелях един заек с преден ляв носач, возих две гаджета на плаж(едното от които стоплих с покривалото на колата). Направих си дълго пътуване, качих доста стопаджии, имах си кастофон с УСБ и пънкария- абе кефец.
За жалост, поради радиатора, който така и не смених при едно пътуване до София колата прегря. Бързах за летището и може да се сетите какво стана... Спукана глава- на 3 места, спукан блок(това останових в последствие), маслото беше бяло. Смених го и си затръгвах обратно на следващия ден. Взех растоянието от София до Пловдив за около 8 часа- като отказах на над 15 камиона/коли пътна помощ да ме задърпат- броя само тези в моята посока. Прибрах се благополучно като от разклона за Динката ме додърпа един приятел с манта. Закотвих асконата пред блока и с това се приключи фаза 1.
Скоро надявам се, ще ви разкажа за фаза2, 3, която е в процес и предстоящата4.
До момента с колата имам около 5 км на бутане(говоря сам), около 10 с други хора, около 100 на въже и над 200 с пътна помощ.
Това не ме отказва да я имам, мисля и ремонтирам и до днес. Надявам се да не ме откаже и завбъдеще.
Поздрави,
Пламен.
Тема: Opel Ascona B 1980 - Моята кола (Прочетена 35331 пъти)