Страстта ми по старите автомобили не е от вчера, онзи ден или преди 2 години и няма нищо случайно в нея.
В дъното на всичко стои дядовата Лада 1500 S.
Произведена 6 Юли 1979 година и пазена като единствен автомобил за цял живот.
Тази лада е почти митологизирана из моето градче и дядо ми е печелил неведнъж басове с нея за това, че никъде по купето няма ръжда.
Спомням си, че като малък беше малък празник когато се возих в нея защото повечето време прекарвах в семейния Москвич.
Ладата беше по-комфортна, по тиха, по-меко возеше и не миришеше на бензин вътре
През всичките почти 32 години е държана в отопляем и сух гараж, завита в чергило закупено през годината и на производство.
Разбира се, за 73 хиляди изминати километра има забележки по външния вид, но като цяло колата е от най-запазените от своя вид. За разлика от
Тапицерията е запазена като чисто нова защото винаги е била под още една, допълнителна.
Мокета на пода е в брилянтно състояние, което се дължи на 3те пласта балатум.
Колата се кара рядко и въпреки това дядо опорочи перфектно запазеният двигател с една газова уредба, която изхвърча далеч венага след като колата стане моя.
Това беше и автомобила, който за кратко карах след като взех книжка и който щях да блъсна при първия завой :blink: защото не бях карал кола с толкова тънък волан :44:
Спомени много, но нека споделя и няколко снимки
Тема: Лада 1500 S - началото на една мания (Прочетена 84682 пъти)