Май е време да поизтупам темата и да докладвам за свършеното по колата след последния пост.
В един от хубавите есенни дни миналата година направихме първата разходка с колата от както е при нас. Реално до този момент само гравитирах между гаражите и най-много съм обикалял околностите на Благоевград. Като за първи път дестинацията беше сравнително близка, а именно – Рилския манастир. Натоварихме се цялото четиричленно семейство заедно с кучето на сестра ми (10 килограмов сладур) и си прекарахме страхотно. Кефът за мен беше голям! Волгата се държа достойно и всичко беше супер. Разбира се, направих и доста снимки. Ето няколко:
След разходката последва дълъг зимен сън за колата чак до лятото. През това време действах по малки, но важни детайли. Един такъв детайл е радиото. Волгата беше с А-275э, което е поставяно оригинално в Газ 24, но по-късните години на производство. Моята Волга е излязла от завода с А-271Г и съответно следях пазара за подходяща бройка. В крайна сметка намерих такъв апарат с перфектен външен вид, но се оказа не работещ, въпреки че ми го продадоха за изправен – рисковете на покупките чрез куриер. Занесох радиото на радиотехник и се оказа, че по платката е поено и преди и проблемът е типичен за тези модели – дефектирали интегрални схеми. Реших, че като не става с по конвенционалния начин ще търся друго решение – звъннах на колега от университета, който човърка такива техники любителски. След кратък разговор беше решено – изваждам всичко от радиото освен бутоните и врътките за управление и поставям мини плеър + отделен усилвател. Във форума съм чел скептични мнения за този вид елементи, но крайния резултат ме удовлетворява напълно. Реално всички оригинални бутони имат нови функции и левия потенциометър продължава да служи за увеличаване/ намаляване. Само десният в момента не се използва. Разбира се вече имам bluetooth, aux и usb. За съжаление не успявам да кача видеата, които съм направил, поради авторски права на песните в тях. За да не е съвсем не нагледно, качвам снимка на салона с новата придобивка:
Освен радиото разучих какво точно съдържа оригиналния комплект инструменти на Газ 24 за експорт (колите идвали в България). Голямо улеснение беше наличието на оригиналния лист с описание на оборудването дошло с моята Волга, който беше част от документите, които получих с колата. Снимките в темата на Победовод също помогнаха. Снабдих се с оригинални инструменти, включително и отвертка, която се оказа не особено лесна за намиране. От снимки на кожения калъф и чрез наличните инструменти направих шаблон на калъфа с желаните от мен размери (взети чрез мащаб от снимките). Сарачите свършиха доста добра работа и ми направиха желания калъф, като с цвета и дебелината на кожата избягах от оригинала. Реално като цвят се доближавам до калъфите, с които са идвали Волгите в СССР, но там конфигурацията на инструментите е друга. Това е резултатът:
След детайлите, в разгара на лятото бях предвидил отпуска с цел работа по колата, а също си бях набелязал и цел – възстановяване на предното окачване и кормилните щанги. Както съм описал в темата, до сега с баща ми бяхме ревизирали секторната кутия и кормилния прът. Сега продължихме с останалото. Разглобихме цялото предно окачване и свалихме кормилните щанги и паразитния хебел.
Всичко беше измито с водоструйка и обезмаслител. Крепежите заминаха за цинк, а щангите и всички останали детайли, както и самия мост бяха старателно почистени от ръжда. Тук е момента да отбележа, че ми се взе здравето с тази операция. Трябваше да пратя каквото трябва на песъкоструй, но не съобразих на време и си платих с яко шкурене чрез всевъзможни инструменти и по всевъзможни начини. Резултатът:
Детайлите, за които не бях доволен от резултата, обработих с ръждопреобразувател на Wurth и след това пак изшкурих. Последва грунд и боя. Взех си готовите крепежите и набавих частите нуждаещи се от подмяна, които нямах налични.
Реално подменихме шенкелните болтове заедно с иглените лагери, упорните лагери, уплътнения и всичко по шенкелите – взех цялостен ремонтен комплект. Също така взех нови биалети комплект, непоставяни до сега предни амортисьори (СААЗ старо производство), нови всички резбови втулки, нови семеринги за колесните лагери, нови ябълковидни болтове за кормилните щанги, нов паразитен хебел, нови тампони навсякъде включително на стабилизиращата щанга и върху пружините в горната упора и за завършек нови гресьорки навсякъде по предницата. Да се похваля, че в запасите си открих непоставяни тампони за долните носачи „Ярти“, разбира се поставих тях. Използвах момента и подмених щита под двигателя с чисто нов, който си бях набавил предварително. Тук е момента да вметна, че всички отвори за смазване по предницата ги поставихме коректно и накрая гресирахме навсякъде със синя грес на Q8 – отидоха около две картуши грес заедно с колесните лагери. От всякъде изби грес, както се очаква.
След цялото описание ето го резултата:
Част от снимките са от регулирането на предницата. След тази операция цялостната процедура беше завършена.
След предното окачване се заех с освежаването на двигателния отсек. Ясно е че най-добрия начин да се случи това е двигателя и всичко останало вън, но след един разговор с Момчил преди време се замислих искам ли да си го причинявам. Реших да пробвам какво мога да постигна с минимално разглобяване. Огледах внимателно и реших да подготвя и боядисам цялата страна пред шофьора, тъй като на нея имаше най-много забележки. Страната пред пътника е в прилично състояние в горната част, но в долната част е доста накичена със спирачни компоненти и покрай тях боята липсва. От друга страна, в напълно комплектно състояние на коша страната пред пътника в долната си част се вижда само чрез вглеждане от определена позиция. С оглед на това реших, че там ще си спестя пръскането, а ще използвам четка. Свалих подготвих, грундирах и боядисах също и капака на клапаните, въздушния филтър и дифузьора на охладителния радиатор. Използвах случая и промих за пореден път охладителната система, също така сложих нов и вече качествен антифриз Swag G11.
След работата по колата беше време за нова разходка, която осъществих днес. Отново се разходих около Благоевград, като този път отскочих до храм Свети Димитър в село Марулево, който е построен през далечната 1860 година. Получиха се доста интересни снимки и беше много приятно.
Тема: "Волга" ГАЗ 24 - 1978 г. (Прочетена 19967 пъти)