Не знам как се казваше предишния собственик по договор на синята аскона, може и Митко да беше. Знам само, че е от Пазарджик.
Колата аз взех от на Емо- колега и приятел тук от форума. Има датсун.
Радвам се, че сборището ми ви харесва. Така... купувал съм си доста коли(всичките опели със задно). Някой за донори, някой за каране, сега ще ви разкажа за една за каране, която се превърна в донор, а в крайна сметка се надявам да стане за каране отново....
Дойде време да прибера синята на сухо- за да не гние. Нямам другъде къде и право при баба и дядо- град Попово с Северна България. Там има хубав, топъл гараж с канал. Е, на 300 км, ама кво да се прави. След като смених съединителя (144 лв. за феродо, лагер и притискател) се натоварих с малко резервни части и потеглих към Попово. Става въпрос за синята двуврата кола.
Закарах я и се бях разбрал да ида да видя една друга кола в Русе. Можете да предположите и съм сигурен, че ще познаете- аскона Б. Имаше я преди година на обява, в сайтовете. Идеята ми е синята да стои класика- в гаража, да е максимално близка до оригинала. Кафявата за евридей/ тракдей и понеже е много ниска(обаче как ме кефи така); нещо, на което да се возя зимата. Колата има някой части, които ми трябват(тонирано предно стъкло, ГТЕ волан, Ирмшер задно крило), та може да се брои и за донор на кафявата. Не му мислих много в 9 часа бях в Русе. Чичо Дамян ме чакаше на гарата и в 10 бяхме при асконата. На пръв поглед не беше толкова зле, сложихме акумолатор- естественно не запали- не беше добре зареден. Еми много ясно, трябва да се бутне.. иначе ква аскона ще е, запали съвсем лесно. Поработи, поизмихме я. Бяхме и направили и гражданска. Намираше се на едно село на 20 км. от Русе. От там до Русе я карах аз, за да мине и преглед. Тук беше малко трудно, но минахме. За жалост предно дясно колело блокира- спирачния апарат. Извадиха се едни инструменти и се почна един ремонт. Добре, че собственика е бил майстор навремето и имаше всичко необходимо в колата- аз бях отишъл с ръце в джобовете- с рейс. След около 2 часа вече бяхме сглобили всичко и колата спираше без да блокира. Гърнето звучеше на изтърбушено. Заредихме газ и минахме да го поправим. Благодаря на чичо Дамян, за дето ме закара при свестни майстори от Русе. Взеха ми 20 лв. за втора употреба гърне + труд. Колата заработи добре и си тръгнах към Попово. По пътя прекъсваше малко - реших кабели или свещи, въпреки, че изглеждаха добри- не се знае колко са стари. Както и да е. Преспах в Попово и в 7:30 на следващия ден потеглих за Пловдив- предизвикателство 300 км. през Балкана със 35 годишен опел, който не е каран 2-3 години. Още след 20 мин. колата загасна(бях сложил добър акумолатор). Работи на 3 цилиндъра и гасне. Свалих дистрибуторната капачка, почистих чукчето и запали от раз. Форсирах я- прекъсна и пак изгасна. Междувременно изкочи един дядо без зъби, но с работен гащеризон. Вика ми: 'Кво става, мчето(момчето) ми, закъса ли? Не се притеснявай, аз съм майстор.' Е от тва се уплаших. Вече мислех вариант да връщам наобратно докато още мога. Ама как да е, бутнахме колата, запали и решихме да проверим кабелите- и 4-те работеха добре, но не и целия двигател. Моето мнение беше- чукче, както и на дядото.. да е жив и здрав. Проверих в двата близки магазина, но можеха да доставят чак след 1:30, а аз най- късно 5 трябваше да съм в Пловдив. Реших, че няма да чакам и тръгнах. Само 2 км. по- надолу закъсах тотално. Реших- ще се прави. Разтърсих се в колата и намерих 2 други много ръждиви чукчета. Пъпките на едното изглеждаха добри, потърках малко и го монтирах. Междувременоо обаче бях загубил 1-та скоба на дистрибуторната капачка. Не успях да я намеря дълго време и тъкмо да се отчая- помислих къде може да е паднала и еврика- намерих я заклещена между блока и алтернатор. Паля, пали добре. Форсирам, форсира се чудесно(без да прекъсва) до 5-6 хил. оборота. Чудесно. Подкарах. Спрях за газ само на Стара Загора, където с малко бутане запалих(явно след като местих предварението не съм го центровал добре по слух и ще трябва да се намесят и прецизни уреди). Така стигнах благополучно в Пловдив, а на следващия ден(след като бях регулирал хлабината с луфтомер и в София). До тук съм минал малко над 600 км. с колата. Мотора работи чудесно. Амортисьорите са изпуснали и спирачките не са добри, но колата си е в движение. За момента мисля да стои пред нас докато реша съдбата. Със сигурност ще си взема важните части като мисля да ги заменя с други подобаващи от склада. Ако няма да я карам- ще се продава. Има вариант и да се нареже, за да имам резервен преден мост, калници, врати... ама все не ми се иска- свършват си тези коли. Ако някой има предложение- мога да изслушам. Три са ми много. Дано не съм ви сададил много. Ето и малко снимки:
Тема: Opel Ascona B 1980 - Моята кола (Прочетена 35783 пъти)