Škoda 130 RS или дългото възкресение на една легенда

[doctorZizi]

Това звучи доста учудващо, тъй като почти всички налични 130RS в България се продадоха в чужбина, а малкото останали са без регистрация и не в движение. Моята засега е единственото изключение, но не съм я карал към Троян със сигурност Почти същото важи и за цивилния модел 110R с изключение на една оранжева в топ състояние, намираща се в Търновско. Поне запомни ли какъв цвят беше?

Абсолютно червена, едва ли слънцето ме е заблудило и да е оранжева. СВ регистрация, бях с около 80 когато прелетя покрай мен с поне 100. Извинявай, не съм фен на Шкода , за да бъда предубеден, но това прави впечатление и затова следя темата, а точно това е общото в диагнозата ни. За пореден път прочитам поста ти и се замислям дали не е ВТ и оранж- всичко стана толкова бързо, че мисля, че сънувах- дано тайнственият ездач да си признае, че иначе или халюцинирам или короната ме е настигнала.

[krankenstein]

Нямам претенции да познавам всички ретро шкоди у нас, има вероятност да си видял някоя от тези двете, но едната е модел 100 с 4 врати, а другата от по-новия двуврат модел Рапид 130, който е с доста по-различен и ръбат дизайн от 130РС. Снимката е от събора на Шкода форум, който се проведе точно през отминалия уикенд на Соколския манастир близо до Габрово.

[m_g]

Ето как изглежда лицензното серво и главния спирачен цилиндър на 2140.


Очевидно не е същото като заводското на 130RS.

Интересно на габровската как маркуча за вакуум е отляво, вместо отдясно като на 105/120. Колкото и 100/110 да са са едно и също шаси като 105/120, има всякакви дребни особености.
Да не говорим как се навират тръби за охлаждане, маркучи за вакуум, за гориво, спирачни тръбички и жила на газта и смукача, както и на парното.
Има ли парно на рали версията? 100/110 унаследяват парно под задна дясна седалка, което, доколкото знам, грее символично. Какво са направили чехите, ,за да не замръзне носа на пилота? От друга страна, парното тежи?!
Надявам се не разводнявам темата, но на мен ми е интересно да науча нещо повече за 130RS.
Това, което Митко е успял да направи, е голям подвиг! Всеки един детайл на колата е особен и нестандартен и със сигурност е много трудно да се намери и възстанови. Чакам с интерес следващата порция снимки и разказ.

[krankenstein]

Да, видях снимки в нета как изглежда москвичово серво... даже в ЕМ комплект 33 все още ги продават нови, а предполагам и помпи се намират. Но съществен момент е диаметъра на сервото... колата я взех с присадено от някакъв ВАГ-модел съдейки по лепенката, обаче стоеше леко под ъгъл, а не хоризонтално заради големия диаметър на сервоапарата. Вероатно и така е работело, но стоеше грозно и най-малкото неоригинално. Габтовската е с оригинален Гирлинг серво апарат, затова се различава от обикновения шкодов.
По въпроса за парното - гледал съм в нета много снимки, някои имат, други не... тези коли са доста персонализирани и доработвани, така че исглежда е зависело дали ще се карат на зимни ралита или не. Понеже имах останало радиаторче + охлюв с вентилатор от бившата ми 100-тица, реших все пак да избера "зимния" вариант, най-малкото понеже е добре да има някакво обдухване на предното стъкло. Иначе предния собственик беше поставил някакъв огромен неоригинален вентилатор под таблото, който просто нямаше как да оставя, след като гоня максимално оригинална визия. За тунела, откъдето по принцип минава топлия въздух си прав, че в случая е много претъпкан, понеже в случая оттам минават и тръбите за радиатора отпред, но тива пък предполага, че топлината отделяна от тях вероятно ще повиши ефективността на парното. Няма обаче как да знаем, преди да сме го изпробвали... малко са хората карали такива автомобили, които могат да споделят впечатления.

[Caxo]

Аз съм на мнение, че колкото и да се гони оригинален вид, кара ли се, по-добре е да се направят малко компромиси, особено със спирачките. Не те съветвам да слагаш москвичови, даже и да пасват.Оригиналните части, вече са стари, а новите са китайски и доста колеги се оплакват, особено от хидравлични компоненти. Ладата е със същото закрепване към купето, а аналози на помпата бол. Западно серво от моргата и нова помпа за мен е добър вариант. Друг е въпроса на спортните коли до колко трябва да е "лек" педала на спирачките. При Москвичите, голяма част от тях са с махнато серво и са "само по помпа" 

[krankenstein]

Не съм мислил да слагам москвичово, сервото ще си остане чешкото, понеже е чисто ново. Помпата също ще е нова, сега чакам инфо от кой точно модел пасва без преправяне или само с малко. Въобще по спирачките всичко ще е ново.

[Rapid130]

Вчера 05.07. се прибирах след Трабант фест Тетевен по пътя Троян София. Някъде ме задмина нещо подобно( някъде около 14,30- 15,30)- нямах никакво време за реакция- снимки. Аз бях с Трабант с ремарке, ако случайно съм бил забелязан.

Да аз бях с шкодата, само че Митко е прав. Шкодата е Рапид 130 1986г. , де да беше 110р или 130 -ка    

[krankenstein]

Здравейте,
настъпи есента, а с нея дойде време и за новия сезон на сериала
През летните месеци се натрупа доста материал за новите епизоди, затова ретроспекцията след дългото ѝ няколкомесечно прекъсване поради липса свободно на време и муза за писане на сценарии, ще трябва да изчака още малко... Но това мисля е нормално при епични саги от категорията на Междузвездни войни, или може би по-добър пример е "То" на Стивън Кинг, където постоянно се редуват и преплитат линиите на настоящето и спомените на героите
След кратка справка в по-старите летни постове виждам, че сюжетната линия на моята сага за сега стига до щастливия момент на получаването на новата регистрация в КАТ и някои ранни разходки и настройки на колата малко след това. Както сигурно се досещата през изминалите месеци нещата напреднаха значително в различни направления след първоачалната еуфория от сдобиването с новите табели. Но смятам първо да започна с нещо не свързано с реставрацията, обаче поне за този автомобил според мен е много важен момент, а именно изясняване на родословния му произход и житейска биография! Както се случва често, нещата започнаха съвсем случайно и пъзелът се подреди постепенно в обратен хронологичен ред чак до самото начало.
Та, всичко започна именно на каналите в КАТ, където не съвсем случайно или по-точно съвсем не случайно човекът, извършващ прегледа на канала се оказа свързан с рали спорта, за което явно се бяха погрижили предварително хората, на които поверих придвижването на документите. За съжаление той не ми се представи, а ми беше неудобно да го питам за името, но остана изключитело впечатлен от колата и пожела да се снима с нея, за да сподели после снимката с бившия министър Милчо Ковачев, който на времето е бил рали пилот със Шкода 130РС. Попита ме случайно това да не би да е именно неговата кола, но аз изразих силно съмнение предвид първата регистрация на колата в Пазарджик. Чувайки това, той веднага позвъня на един от видните тамошни деятели на автомобилния спорт Николай Ганчев "Ганди", който обаче за съжаление не можа да си спомни да е имало подобен автомобил в неговия град. Все пак си запазих номера му за всеки случай и се оказа, че наистина е имало защо...
Тук ще трабва да се върна още 10+ години назад, още когато прехвърляхме нотариално собствеността върху колата, бившият собственик ми спомена и аз си записах името на предишния от Пазарджик, от когото я е взел в края на миналия век на през '98 г. Обаче изрично ме помоли да не ровя много около въпросния човек, защото явно първата регистрация е станала малко по "втория начин"... затова и няма да го назовавам името му тук, въпреки че е минала повече от достатъчна давност Всичко това разбира се ме заинтригува още повече, но тогава не намерих начин да открия човека само по име, въпреки че се опитвах да изровя някакво инфо или контакт за него в нета, за съжаление безуспешно...
След запознанството с Ганди обаче, този въпрос отново излезе на дневен ред и не след дълго намерих малко време да се поразровя из архивите ми, за да открия въпросното име, което след толкова време разбира се бях забравил... при повторния разговор с г-н Ганчев се оказа, че не само го познава, ами били приятели и обеща да проучи въпроса. Оказа се, че човекът не е от притеснителните и с охота разказа /особено на свой приятел/, че навремето взел колата вече бракувана от морга. Получил я е вероятно на цената на скрап и след това я ремонтирал, като сменил всички оригинални алуминиеви части от купето - врати, таван, преден капак, които били непоправимо смачкани със стандартни ламарини от 110R и S100, a двигател монтирал от Лада и успял да я регистрира наново с документи от друга Шкода - обикновена 120L от първите модели '76 г. Явно навремето е намерил вратички с връзки да направи всичко това, за да може колата да получи нормална частна регистраця за движение по пътищата. Оттогава не е карана на състезания, а вероятно само тренировъчно.
Разбира се най-важният въпрос обаче беше как е попаднала в автоморгата и каква е историята ѝ преди бракуването. А тя се оказа следната - известният сливенски пилот Павел Жеков, който сега има авто школа в София, е катастрофирал тежко през таван с нея на рали, мисля през '82 г., след което са я обявили за тотал щета. Всичко това научих още преди години, когато както вече споменах, ходих да пазарувам разни части за колата от него, но тогава все още дори не предполагах, че у мен е именно неговата бивша рали бегачка. Тогава той ми показа и няколко стари снимки от състезанията си с нея в отбора на Декотекс с държавен номер Сл 1073, включително и една след катастрофата.



След тези разкрития реших все пак да проверя и документално информацията, като помоля г-н Жеков да провери за някакви евентуално останали му документи от колата и понеже отдавна не бяхме се виждали с него, тук се намеси и ми помогна колегата Калин Дедиков, който поддържа по-редовни връзки с него и за което съм му много благодерен. Така получих потвърждение, че ВИН кода на купето от стария талон собственост на предприятието съвпада с този на моя автомобил. Остава само г-н Жеков да отдели малко време от натоварената си програма, за да ми покаже на живо документи и да разкаже по-подробно спомените си с колата, като в същото време ще може и да я види на живо вече реставрирана
Оттук нататък не беше трудно да проследя историята на бегачката още по-назад през годините. Павел Жеков я купува втора ръка през '80 г., след като е претърпяла пожар при предишния състезател, който я е карал - Васил Василев от отбора на Балканкар - София. За съжаление той не е вече между живите, за да разкаже своите спомени...
Благодарение на колегата Бабачев обаче получих снимки от личния му архив от онова време, за което му благодаря.



Доколкото ми е известно колата е била внесена чисто нова през 1978 г. за отбора на Балканкар с рег. номер С 4407, като дясната снимка явно е едно от първите ѝ състезания, а на другата вече ясно си личат следите и липсите от "бойните кръщения"  
Както вече споменах в предишен пост, според удостоверението от музея на завода в Млада Болесав, тя е произведена през м. септември 1977 г. и е изпратена за доработки в спортното им подразделение през следващите месеци, преди да бъде доставена у нас.
Аз съм много доволен и щастлив от откриването на цялата тази информация, надявам се и за вас да е била интересна тази кратка историческа справка

Очаквайте /надявам се по-скоро/ в следващите епизоди продължението на сагата за техническите ми успехи и неволи по време на реставрацията в близкото, далечно и още по-далечно минало

[dido1903]

Впечатляваща история и страхотно поднесена като разказ! Тия дни точно си мислех да питам кога ще има продължение и това, което днес виждам, надминава очакванията ми!

[m_g]

Много интересен разказ! Няма как да е състезателна кола и да не е възстановявана многократно след инциденти. Цяло чудо е, че изобщо е оцеляла.
Чакам с нетърпение следващата част от разказа!