Наскоро имахме една седмица фамилна почивка в крайбрежното градче Констанц /от СН-страна е Кройцлинген на име/ на езерото Бодензее, което си е доста голямо езеро, и е гранично между Германия и СН.
Интересни и по-редки ретроколи като тоя къс 600 от кантон Цюрих, минаваха по улиците и на немските и на СН-градчетата там, но закъснявах да ги снимам, че все бяха в движение, а не паркирали.
Снимах паркирани 2 по-нови коли, които са типични като вид и версии за това, дето карат швейцарците от кантоните Тургау и Цюрих, които са граничещи или са близко до Бодензее, откъм СН-страната на езерото.
Е такива екземпляри като новата БМВ Е7 /виждаща се зад майка ми, на фона на ЖП-гарата Констанц, известна с с кулата си-часовник/, или пък това Порше 992 кабрио /дето се виждаше от балконите на нашия хотел/, са средно казано базовата моторизация на хората, живеещи около езерото, и особено на тия от СН-страната.
Та, кризата в Евросъюза покрай цените на петрола, инфлацията, и прочее драми, видимо ама въобще не се отразява на гражданите от планинската конфедерация.

А отн. новия от 2020 моделна година Бенц Ц-клас АМГ 43 купе, с който майка ми пак позира )) , е пък личната от 3 години кола на мой първи братовчед, който работи инженер в Щутгарт, и която той си я купи почти нова, само на 6 месеца демонстрационна.
Готиния му номер- Щутгарт С 4311, той каза, че го е взел само срещу 20 марки допълн. такса в Цуласунг щелето /регистрационна служба/, в добавка към таксите за регистрация на Мерцедеса.
Братовчед ми искал да получи Щутгарт С 0430, или С 4300, но някакви други там фенове, тия вече комбинации ги били взели.
Като щастлив собственик той АМГ-то го кара само лятото, но затова пък тогава интензивно, като за 3 години му е минал вече почти 40000 км пробег. Ходи редовно с него из Европа на ваканции, вкл. и няколко пъти на пистови и драйвинг дни на Нюрбургринг, НорисРинг, Хокенхайм, както и в Мугело /в Италия/.
Една друга ретрокола заслужаваща внимание от това семейно пътуване, но американска /пъхам я тук, че да не я места в друга тема/ и която успях да снимам по-обстойно, понеже е паркирана и не се мърда отдавна, е тоя стар 2-ра Ген Понтиак ТрансАм.
Той седи на улицата близо до на леля ми жилището в Баден-Вюртемберг, вече над 33 години. Допреди 5 години беше още на редовни немски номера, но оттогава, и сега още както се вижда, е регистриран вече на исторически немски номера.
Конкретния черен Понтиак, видимо оригинална СпешълЕдишън версия с Ве-72 окачване, от моделни години 1977 или 1978, и заедно с едни няколко други амер коли, като ранен следвоенен армейски зелен Джип Вилис, едно лилаво 1967-68 Елдорадо, и един двуцветен от 1980 год. Шеви Блейзър, е именно от над 3 десетилетия собственост на един съсед на леля ми, видно сериозен фен на американки.
Той собственика през целия тоя период си държи тия коли там по улиците в квартала, карайки ги само от време на време, и плащайки им поне доскоро /допреди да ги беше минал на исторически номера/ огромни данъци и годишни регулярни застраховки, за да има право да ги държи на улицата.
И Трансама, и другите американки на този немски фен, аз ги помня още от далечната есен на 1990 год, като отидох студент в Германия, и ги видях за първи път пред и около на леля ми блока, дето живее и досега.

















