Немските автомобили на USfan

[USfan]

Ето и малко снимки от салона.
За автомобил на над 31 год. възраст, бих го определил в много добро до отлично състояние, с една малка забележка.
Абс. всичките му платове и винили, вкл. и трудно намирваемия сега със синйо каро-райе ГТИ-тип плат, вкл. и комплекта Момо тапицирани с естествена кожа- волан, топка и калъфка на скоростния лост, са без никакви износвания, скъсвания, дупки от цигари, деколоризации, и прочее експлоатационни дефекти, видими при много други ретро, а и по-нови коли.

Малката забележка, вижда се на някои от снимките, е една само няколко сантиметрова цепка на шофйорската седалка вляво долу, при съпорта за лявото бедро, върху тъмносиния жакард там.
Този обаче жакард е отн. лесен за намиране и смяна, в сравнение със каро-раираните средни части.
Иначе мокета, пластмасите по корите на вратите и таблото, че даже и винила на вътр. таван на покрива, няма никакви забележки.

Салона го чистих с прахосмукачка преди месец, и ги изпрах и седалките, на прима виста само с доста неутрален сапун, та си изглежда сега спретнат.
Пролетта или лятото, като по-лесно ще изсъхнат, ще ги изпера и по-интензивно, та тогава съвсем ще блесне плата им.

Интересното при моя точно кабриолет са седалките Рекаро тип Голф 2 ГТИ, регулиращи се и по височина, и характеризиращи се с изразена опора за колената /макар и нерегулируема/ и по-изразени странични опори за кръста и бедрата.

Друг интересен елемент по салона на този точно екземпляр са именно видимите тук кожени Момо волан, топка на скорости, и калъфка на скоростния лост.
Не знам дали са индивидуална дилърова поръчка, по-скоро сигурно са слагани за дадени пазари на някои КласикЛайн версии от 1991 год, от която серия е и моята 1-ца Кабриолет.

[USfan]

И още няколко актуални екстериорни снимки, както и от гаража, преди утрешното тръгване.
Както се вижда, тези две 30 годишни ВАГ-аджийки са готови утре тандем за на път.
Голфа е леко клекнал отзад, че съм му напълнил багажника със суджуци и туршии, и разни други подаръци за роднини. 

[USfan]

Още малко снимки от вчера, от обиколките по разни предколедни гостита.
Понеже в 2014 год. последно съм му зареждал резервоара, преди 1 месец го източих целия бензин, като му оставих съвсем малко, та като накрая свърши, да му заредя пълен резервоар нов бензин.
Съответно, вчера на бензиностанцията на Пирогов заредих.
За съжаление, там няма колонка за 98 или 100 октан, и му сипах нормален А-95.

По принцип, на по-старите ми коли с нормално електронно запалване с разпределител, и особено тия дето са с отн. по-голяма степен на сгъстяване /ГТИ версията на 1.8 литра 2-клапановия мотор на Голф 1 и 2 сериите, е със степен на сгъстяване 10/, гледам да им слагам най-възможно високо-октановия бензин който е достъпен, че да предотвратявам детонационно горене, особено при по топло време.

Голфа обаче този А-95 го приема добре, не вади детонации, въпреки че и него, като всичките ми коли, и особено тия дето са с ръчни скорости, го карам отн. агресивно поо отн. на ускоренията.
А именно, максимално цедене на оборотите на моменти при ниските скорости като 1-ва и 2-ра, а от друга страна, използване на еластичността на мотора с даване на пълна газ от много ниски обороти, при по-високи предавки като 4 и 5 скорост.

Та на такива хардкор режими засега с А-95 върви безупречно, вдига 6000 и нещо оборота лесно, а пък при ниските обороти не усещам детонационно горене.
Лятото и при горещо време, разбира се е друго, така че тогава определено ще трябва да се кара с макс. висококтаново гориво.

[USfan]

[USfan]

Всяка Коледа освен празник, за мен поне е и време за размисли, и време за равносметки на изминалото време.
В автомобилен план, поне наскоро, си направих една реминсценция за колите, които съм имал като млад, и в най-ранните ми автомобилни години.
И се сетих, че всъщност в тази тема не съм обръщал особено внимание на 2-та и 3-та купени от мен лични коли, които съм имал, и понеже тези коли и двете бяха немски, е време да спомена по детайлно за тях точно, в тази тема.

След като си бях купил в началото на 1988 год първата ми кола, заедно с един мой тогавашен съученик- един Триумф Хералд 1200 от 1961 год, и след като го ударих в края на лятото на тази същата година, и след 2 години казарма, заминах в есента на 1988 год. студент в Германия.
И там естествено, първата ми работа, преди още да се бях регистрирал в университета, дето щях да следвам, и преди още да си намеря даже квартира или работа и възможности да правя доходи /а градовете в Баден-Вюртемберг си бяха скъпи на наеми/, беше да си купя кола.
И понеже нямах много пари в мен при идването в Германия, само 500-600 Д.Марки, избора ми естествено беше свит, и щеше да включва предполагаемо само не много интересни коли.

Та, някъде през месец Октомври 1990 год, точно след обявяването на официалното обединение на Германия, и намирайки се вече в хубавия студентски град Хайделберг, ровех за 2-ри или 3-ти път един от местните за район Баден-Вюртемберг вестници с обяви, дето се продаваха по бензиностанциите, и по разни киоски.

И така, намерих почти под носа ми, пак в същия град, и карано от друг колега студент, едно много запазено червено Поло, от първия лифт, модел 1878 год, за принцовата сума от 300 Д.Марки.
Собственика по телефона, а и на огледа после, не щеше да сваля цената, но пък колата имаше още няколко месеца ТУВ, а и беше напълно изправна, и почти без никакви ръжди.
Съответно, след размяната на собствеността на три 100-Маркови Шайна, станах щастлив собственик на първия си Фолксваген.
Баща ми тогава не разбра на момента за колата, че тел. разговори до БГ бяха скъпи, та да звъня на нашите за подобни али-бали приказки, но като запален Фолц Тип 1 и Тип 3 водач и собственик в младите си години, щеше да е горд с моя избор. ))

Полото всъщност беше в фабричния си тъмночервен цвят, в средната версия Л, която нямаше много добавки в нея, освен че бе с дървена лента по таблото, падащи май разделено задни седалки, и въобще салон с комбо на плат и винил в кафява гама.
Не знам дали като част от Л пакета, и или е било доплатено при дилъра или по-късно поставено, но имаше и оригинален 70-ски Блаупункт радиоапарат /без касетофон/, само с един говорител на таблото, който обаче си работеше добре.
Като моторизация обаче моето Поло бе от базово по базово, бе с най-слабия 0.9 литра с 40 коня мотор.
Всъщност вървеше доста динамично, за комбото на това  базово моторче, със само 4 скоростна ръчна кутия.

Карах го 2 години това Поло, обиколих цяла Германия няколко пъти, че и североизточна Франция с него, и го продадох накрая само за 200 Д.Марки /че почна да пали на бутане, нещо му се сбъгяса шалтера на запалителния ключ/ на едни българи емигранти.
Тези емигранти му оправиха там шалтера на запалителния ключ, и 2 години по-късно, при едно мое посещение в Южна Германия в 1994 год, като им се обадих, и те още го караха.
Изумително здрава кола излезе тази въшка.

Полото при мен тогава всъщност, поне в първите няколко месеца от купуването му, видя доста каране и експлоатация.
На него учих да кара първото си гадже, дето в Германия си бях хванал- една местна мед. сестра... ))
Пренасях си и багажа сигурно поне 2-3 пъти от разни квартири в Щутгарт и околностите.
А и най-хубавото си зимно пътуване което направих с кола дотогава, че сигурно и въобще, беше едно прекосяване на планината Шварцвалд, докато идвах долу от езерото Бодензее, нагоре в посока Карлсруе, да ходя на гости на леля ми, която живееше там.

Като Полото го бях натоварил по време на това пътуване, освен с мен и приятелката ми, и с доста багаж, и с едно колело отзад над свалената задна седалка, което щях да карам в Карлслуе, като ходя някои уикенди при леля ми и новите и немски роднини, на гости.
Полото просто си беше абс. универсален боец, почти и пикап, и на всичкото отгоре, успяваше и да вдигне 130-140 км в час по магистрали, поне по километраж.

Няколко месеца обаче след купуването му, въпреки и разноските по следването си и свързаните с него ограничения по отн. на часове като официални работи, вече се бях позамогнал в Германия ), покрай разни работения по автосервизи за ретроколи.
Така че реших да се ъпгрейдна в автоотношение /то и се ъпгрейдвах така на всеки 3-4 месеца с по някоя новопридобита кола )) /, и купих за повече магистрално каране, върховата версия на Ауди 100 С2, един 5Е с 5 цил. инжекцион мотор Авант модел, от 1977 година.
Но за това Ауди Авант, което много си обичах и харесвах, но завърши тъжно като кола, подробности в следващия ми пост.

Ето му тук примерни снимки как изглеждаше Полото ми, от оригинална брошура от 1978 година.
Всъщност студента собственик преди мен, беше му присадил дебелите пластмасови брони от след 1979 год. лифта на Поло 1, видими на посл. снимка ,така че Полото изглеждаше даже по-ново, отколкото бе всъщност.

[USfan]

Въпреки че Полото ми вършеше доста добра работа, всъщност някак си не ми беше особено луксозно, и най-вече, беше далеч от дори и тогавашните ми базови критерии за отн. приемливо поне бърза кола.
А и в Германия тогава, за разлика от сега, почти навсякъде нямаше ограничения на скоростта по магистралите, и почти всички караха в лявото платно със 170-180.
Съответно, с Полото общо взето постоянно се бутах в дясното платно при рейсовете, микробусите и камионите, ако не исках да преча много на трафика.

Та, реших тогава да търся някоя по-голямо кубикова кола, без голямо значение колко ще харчи, като основната ми претенция бе да вдига почти или над 200 км/ч по магистралите, и да е тиха и устойчива за магистрално каране.
Щеше ми се разбира се, някои по-елегантно купе с 2 врати да си взема веднага /като по-късно купения ми общо с един приятел 1987 модел Нисан 300 ЗетХ/, но към периода на ранната пролет на 1991 год. бях събрал излишни само няколко хиляди Маркони за следваща кола, а не 10 или 20 бона, така че това ограничаваше избора до примерно 10-15 годишни седани.

И така, метнах се отново на търсене по автокъщите в покрайнините с дворове с чакъл, дето властваха така леко измамници не само турци, но и сърби и поляци )) джамбази тогава.
Първоначално гледах и Ситроени СХ 2400 ГТИ /по сантимент, че баща ми към оня период имаше втория си СХ ГТИ, един по-късен версия 25 ГТИ/, както и 6 цил. Волва 260, Опел Сенатори 3.0 Е, ранни БМВ-та седмици, и прочее подобни едно време Оберкласе като нови коли.

Никой от тия гледани екземпляри не ми беше свеж на кондиция, докато пак в един от вестниците с обяви, попаднах на едно от 1978 год Ауди 100 5Е, при това с върховия за годината му- 2.1 литра 5 цил. инжекцион мотор, и с рядката фастбек нар. Авант каросерия.
Колата беше в Щутгарт, напълно изправна технически и с брилянтен външен вид, продаваше я културен човек, и имаше пак останал няколко месеца техн. преглед.
Искаше и собственика 5000 Д.Марки цена, нещо подобно.
След като се попазарихме, той там смъкна символичните май 200 Д.Марки, и си стиснахме ръцете /в Германия поне по онова богато време в началото на 90-те, хич и не сваляха на пазарене цени, поне не на изправни регистрирани коли/.

Колата, освен че беше много хубава на кондиция, бе и в жестока цветова гама, и в най-луксозната ГЛС версия на Ауди 100 С2 моделите.
А именно, бе отвън в лешников металик цвят, а вътре с кафяво арматурно табло /то също бе с дървена лента горе/ и кафяви горни кори на вратите, като и с бежав плюшен салон.
Имаше предни ел. стъкла, въобще кафяво тониране на стъклата, пръскалки на фаровете, лети 14-ки джанти, и повече хром лайстни, отколкото базовите 100-ци от тази гама.

Не помня на колко хил. км я взех, може би 130-140 000 км. пробег, но вървеше безупречно. На магистрала правеше почти 200 км/ч, въпреки само 4-те ръчни скорости, което за мен бе достатъчно.
С тая кола също доста обикалях, вкл. и из цяла Бавария /че пък след мед. сестрата си хванах друго гадже, една по-голяма от мен с 10 години /но хвани си кака да те отрака:-[/, брокерка на недвижими имоти от Мюнхен/.
Съответно, някои уикенди тя идваше при мен с женското си бяло Поршенце 924 с така нар. при него тарга покрив /голям люк като на моето сегашно 924 еС/, а други уикенди аз пък пътувах от Щутгарт до Мюнхен, да и ходя на гости, или ходим по разните тогава вече модерни СПА и други хотели, по планините в Бавария.
Тази мацка брокерка имаше тогава това само няколкогодишно 924, но общо взето, с Поршето тя ме влачеше по дискотеки, а по провинциални пътувания ходихме с Аудито ми, че бе по-комфортно.

Иначе с това Ауди си мислех, че вече ще съм по-фешън да паркирам пред баровете тогава в Южна Германия, от спрямо Полото, но яко грешах.
Като социален престиж, особено пред очите там на младите клиенти, обикновено синчета и дъщери на богати местни буржоа родители, това Ауди 100, не беше грам по-поносливо, от спрямо Полото.

Нормално, тогава в богатите южни провинции на Германия /за разлика от сегашната скучна социално приемлива електрифицирана среда/ бъкаше от суперкари всекидневно карани.
Особено пред баровете в Мюнхен, Щутгарт, и Карлсруе, имаше само Ферарита 328, Мондиали, Тестароси, Ламбота от чисто новите тогава Диабло, че и ЛМ002, Бентлита Турбо Р, и Астони Вираж.
А актуалните тогава Поршета 964 и 928с4, Мерцедеси с126 СЕК-ове, БМВ-та 850и, и прочее хай-енд спортни и Гранд туризъм коли, си бяха направо масовка.

На този фон, един там ползван и не съвсем вече модерен горен среден клас немски седан, можеше да предизвика само така, леко пренебрежение.
Чак вече след като си купих първото Бертоне Х1/9, и по-късно и Нисана ми 300 турбо, вече можех по баровете и тенискортовете да паркирам най-отпред, без да се травмирам с какво идвам. )

И така, това Ауди 100 си го обичах много, но за съжаление, взе да му се сбъгясва механичния инжекцион по едно време, и то почна след гасене да не може да пали, чак докато колата не изстине напълно.
След 2 посещения в сервизи по Щутгарт, един на Фолц-Ауди и един Бош център, и дадени там веднъж над 200 Д.Марки за нови свещи и запалителни кабели, и веднъж над 300 Д.Марки, за смяна на бенз. помпа и някакво реле, оправянето беше всеки път кратковременно, и колата пак вадеше тия симптоми.
Съответно, през късното лято на 1991 год, понеже беше му и изтякъл техн. преглед, а и не палеше, нямаше особени кандидати да го купуват, го просто изоставих през едно студентстко общежитие в околностите на Щутгарт.

Преди изоставянето, разбира се /по съвет на едни местни от полски произход, да ги наречем, полугангстери-автокрадци , които живееха на тънкажни наеми в студ. общежитие/, му изскубах от моторния отсег Евротабелата с данните и ВИН-а, и му нацепих с един секач ВИН-номера на единия рог на каросерията.
Това, че да не може полицията да стигне по ВИН-а до мен, понеже стария му собственик по ФарцойгБриф, разбира се, имаше надлежен договор с мен с данните ми по актуалната ми тогава немска лична карта, и реалния ми адрес, и можеше да ги даде в полицията при тяхно запитване/, и да ме глобят няколкостотин Д.Марки, за изоставяне на екоопасни отпадъци.

Вече като се върнах в Германия през есента на 1991 за новата учебна година, и за началото най-вече на бирения Октоберфест, тия там пребиваващи в района джамбази поляци, надлежно ме уведомиха, че полицията най-накрая е пратила паяк да го вземе Аудито, и са го пратили сигурно за претопяване.
По-късно, никой не ме потърси на студентския ми адрес за тази кола, но това беше тъжния край на обичния ми тъмнозлатист 100 5Е Авант.

Преди изоставянето, имах идея да го докарам до БГ тогава с автовоз, но точно през това лято прибрах на ход до БГ първото ми отн. не старо Бертоне Х1/9, и пак на ход един тогава доста новичък джип къса база с махаем хардтоп Нисан Патрол 3.3 ТД за баща ми, та нямаше как и с това недвижещо се ВАГ-че да се занимавам.

Все още имам силен сантимент към това първо следвоенно наистина модерно луксозно Ауди, така че ако някой в БГ има за продаване Авант версия точно с 2.1 Ейнспритцер мотора, и да е в отлично състояние, да ми пише тук, бих дал добро количество хилядарки в левове, за подобен екземпляр.

Ето някои примерни снимки на модела 100 Авант с ГЛС трим, като моя 100 5Е.
Моя беше абс. същия като на първата снимка, Нус-лешников металик, с надпис 5Е на решетката отпред, с тия грозни лети 14-ки джанти, и брони с пръскалки на фаровете.

[USfan]

Днес имах работа основно по центъра на София, а там паркирането по уличките, въпреки и таксите на синята зона, в работен ден е тегаво.
Съответно, реших да го покарам Голфа, който общо взето по София по центъра в интензивен трафик, не беше каран от 2013 година есента.
Той и реално ми е най-малката на размери и въобще най-къса кола, даже от Миатата ми е по-къс с близо половин метър.
Та, покрай дължината му от 3 метра и половина е идеален за такива натоварени за паркиране места.

Основен недостатък обаче който бих му отбелязал, е отн. твърдото му возене по дупки и неравности, което се дължи най-вече на късото му междуосие, но и на по-твърдото тип Голф 2-ка ГТИ окачване, както и на отн. нископрофилните му с профил 60% 14-ки гуми.
Вероятно стандартен по-ранен Голф 1 с отн. по-мекото му окачване, и стандартните му 13-ки гуми с профил 70%, ще е по-комфортен за каране, поне по настилките на българските градове.

Виждащата се зад колата на някои снимки нова сграда с една градинка пред нея, е интересна.
Това е в София новата Арменска църква, намираща в близост до бул. Хр. Ботев, в частта му до площад Македония.

Връстника на този късен Голф 1, Аудито Купе, също си върви добре.
Като особено преди 3 седмици, като имаше паднал сняг, поне му използвах най-накрая по преназначение най-накрая новите му зимни 15-ки гуми, които му сложих още през миналия  Ноември.

[USfan]

[USfan]

Та, колите си вървят добре, но покрай карането на Голфа, се присетих за първия ми Фолц въобще, споменатото в предишните ми постове Поло 1 Ген от 1978 год.

Покрай разни поредни ровения на стари документи в архива ми, си намерих и копие на немския му ФарцойгБриф, както и копия на талоните на Алфата Спидер, и Нисана 280 ЗетХ.
Както се вижда от данните по Брифа, една от причините тази кола да върви толкова добре за само 40 коня мощност от 0.9 литровия ми мотор, е че бил на суха маса /Леер Гевихт/ съобразно Брифа, само 685 кила.
Общата му разрешена маса пак е била отн. малка със само 1100 кг, но пък покрай малкото му сухо тегло, е имал над 400 кг. възможност за полезен товар /Цуласигес Гесамт Гевихт/.

Усещах го Полото като леко, ама че е било чак толкова леко, това вече си е постижение. Иначе със тази му малка маса, си беше прилично комфортно на возене, на всякакви настилки.

[USfan]

Покрай активното каране на немските ми ВАГ, и някои американски и английски други мои олдтаймери, сега през есента на 2022 год, малко поизоставих така или иначе спорадичното ползване на Фронтерата, пък и най-вече, понеже нямаше сняг въобще през ноември-декември, с изкл. на 2-3 дена.

Ходих с нея обаче на едно събиране на разни авторетрофенове по случай Коледа, на което дойде от форума и колегата Митко Кранкенщайн.
Това събиране го организира нашия Тони с Ладите, и си изкарахме много хубаво в Чешкия клуб.
Та, ето малко вечерни снимки на Фронтерата, от двора на този ресторант.

Интересното точно при моята бройка Фронтера Спорт е, е че съвпада напълно като цветова гама отвън и вътре, брой на люковете на покрива, наличността и вида на ролбарите, вида на джантите, и даже и вида и типа на гумите /Мишелин Х, с фабр. за версията Спорт по-голям размер 255-75-15/, спрямо лилавата Фронтера А Спорт от рекламните кампании на Опел, от 1992-1993 години.

Моята специално е първа регистрация от ранната пролет на 1993 година, и понеже е и оригинално немска на първа регистрация, би могла теоретично да е колата от рекламната кампания на Опел.
Надали, но вижте тук 2 от тия тогавашни рекламни снимки, и по назад в темата, снимки с моята, още като не и бях махнал ролбарите, и преди да и поизбелеят страничните стикери- Фронтера Спорт. Вариационното и цветово съчетание е пълно.