Честно казано, и аз не знаех как се сваля кутията отначало. Знаех за капака на пода, но предполагах, че може и без да се демонтира той. Отивам при едни приятелчета, качихме я на подемника - до тук добре. Гледах, гледах - не може и не може. Гайките на 4-те шпилки са така поставени, че могат да се отвият само с конвенционален гаечен ключ. Нито камък, нито лула или звездогаечен не влизат. Плюс това до горните изобщо не може да се бръкне отдолу - близо са до ламарината, освен това щангите пречат много. На всичкото отгоре се развиват докрай само като същевременно кутията се дърпа назад. А тя не може да се дръпне с монтиран кардан. Хитро е измислено. Срам, не срам, върнах обратно кардана и си се прибрах без да свърша работа. С много чистене и WD-40, взеха, че почнаха да се развиват болтчетата на капака над кутията... А бяха ръждясали и после боядисани отгоре! И така, поохлабих ги всичките, викнах помощ и сменихме съединителя с палцовия... Сега се развиха за нула време - тогава сложих само запазени, осен това намазах всичките с малко грес.
Хубавото на моята кола е, че видимо не е карана зимата и всички резбови съединения са в отлично състояние. До сега всичко се развива лесно. Е, като свалях предна дясна врата за да ремонтираме долната панта, беше мъка. Колко бой с ударната отверка изядоха тия винтове... Нямахме горелка. После минах всички резби с метчик или плашка и пак намазах грес. Старая се да я ремонтирам така, че резултата да ми хареса.
За височината на кутията...
М-20 "Победа" е с изключително архаична конструкция - първите ходови изпитания са правени през 1944г. Това е една от първите европейски коли със самоносеща изцяло метална каросерия. По онова време конструкторите са залагали голям запас от здравина и са се стремили автомобилът да издържи максимално дълга експлоатация. Да не говорим пък какви са били пътищата в СССР веднага след Втората световна война. По тази причина "Победа" е с много висок просвет - 200мм до най-ниската точка от ходовата част. "Варшава" - дори и последния модел 223 има абсолютно същия под. Всички агрегати са поставени така, щото да бъдат защитени при движение по лоши пътища. Така пода на купето е заварен към горната част на праговете, а не към долната, като при повечето автомобили. В кухините, оформени от пода и гредите, са скрити различните възли на автомобила - например шумозаглушителя е заврян под предната дясна част на пода и успешно затопля каросерията - особено лятото пода не може да се пипне. Да, ама няма как да го закачиш, освен ако колата не легне с прага на земята.
Скоростната кутия също е скрита между яки греди - от двете страни и отзад, а пред нея е напречната греда, на която се закрепя задния тампон на двигателя. Страничните греди са доста високи и реално кутията стърчи над пода с 2-3 см. Самата кутия е диста компактна. Освен това механизма за избиране на предавка е разположен на страничния капак, а не отгоре, както е например на "Лада". Съответно тунела на пода е доста нисък. На моята кола изглежда по-висок, защото върху него стои оригиналното кече, после е мокета (на 223 с мокет е покрит само тунела на кардана и една тясна ивица отстрани на седалката), после идва балатума. Освен това на пода отстрани на тунела съм сложил изолация от 18мм микропореста гума. После оригиналните стелки и балатума...
По темата за лепенките на челното стъкло от годините на социализма. Намерих и снимах "За екологично чиста столица". Появи се по мой спомен през 1990г. Самата лепенка е хартиена и с годините се разпада. В случая белгийската "Волга" - Дизел е престояла повече от 15 години в гараж на тъмно и лепенката е здрава.
Ето и най-старата лепенка за ГТП. Колата е червения Дофин от рядката модификация със съединител "Ферлек" на колегата Живко.
ПП: Радвам се, че описанието на ремонта Ви допада. Аз самият много обичам да чета как някой ремонтира стара машина. Пък и това е идеята на цялата тема. Не да се похваля с колата, а да покажа, че поддържането на стар автомобил не е невъзможно при наличие на желание и елементарна техническа култура. И че ако човек иска, може все още спокойно да управлява по пътищата някаква архаична машина. Ето, аз съм намислил и тази година да ходя на море с Варшавата. Колко му е? Пък дано някой от хората, които четат, му се доиска да възстанови някоя кола...
ПП2: Цената на бензина няма да я слагам в едно изречение с понятието "Варшава". Не се връзват някак...
Друго е било през 1969-та. Отиваш, пълниш А-86 догоре срещу 18ст./литър. Да не говорим за държавния бензин, дето се е леел като чешмяна вода. Ох-ох, и за бентонита, с който го обезцветяваха... Добре, че смених резервоара, че иначе задръстваше редовно цедката на помпата...
Тема: ВАРШАВА 223 1969 (Прочетена 159312 пъти)