Не спирам да работя по колата и мога да се похваля с някакви успехи.
През изминалия уикенд сменихме стъклоповдигача на предно дясно стъкло. В събота ходихме и свалихме здрав от друга Волга, на която е собственик мой приятел. Те и триъгълните прозорчета на Жигулата ми са от негова кола... Оказа се, че стъклото на Волгата някога се е извадило от шината (на повечето стари коли е набито през дебело парче гума или плътен битум). Та старецът "хитро" налял хелметекс в шината и боднал стъклото. Добро решение, стига стъклото да не се движи. При демонтажа на стария стъклоповдигач шината просто се отлепи.
Как я излекувахме? Изрязох от стара вътрешна гума две ленти (една идва тънка). Един опъва гумата по стъклото, двама държат стъклото да не падне, а аз с моите 115 килца набих шината в стъклото (с ръце и накрая внимателно с чука) . След пускане гумата допълнително се разширява и стегна брутално. Естествено, и стъклото, и шината ги почистихме и обезмаслихме преди операцията.
Монтажът е интересен. Наложи се да свалим триъгълното стъкло (има скрит винт под ключалката), развихме скритите винтове на мъхестото уплътнение (било е уплътнение, когато Лили Иванова е била изгряваща певица). Внимателно разкачихме вътрешната метална декоративна рамка и се сдобихме с достатъчно широко отвор да мине стъкло и шина.
Следва почистване и гресиране на новия стъклоповдигач, еквилибристика по намъкването му във вратата. Вкарах всичките плъзгачи в шината на стъклото и неподвижната шина (стъклоповдигачът е лостов на буквата "Х"). След финални регулировки се сдобих с работещ стъклоповдигач.
Вчера подкарах Волгата.
Беше забавно самото пътуване до работа. Нося две 11л шишета от минерална вода, пълни с гореща вода. Наливам, паля (на газ). Вънка е -1. Волгата мина през всичките задръствания успешно. Никого не блъснах, макар че челното стъкло се заледяваше, защото отоплението е изключено - ще го пусна като оправя главатаи спре да вкарва по малко масло във водата. В задръстването излизам, чистя стъклото и пак вътре. Двигателят прекъсва, гърми, ама работи.
Вечерта най-накрая врътнах центровката. Двигателят заработи нормално, вече не прекъсва. Улових още 10 коня, които свободно пасяха. Като му се направи главата, сигурно ще уловя още поне 15-20. Въпреки, че още е куц кон, Волгата спокойно върви с 80 по Цариградско.
Направих пълно гресиране, ходовата част е наистина добра. Явно и старият собственик е гресирал редовно.
За моя радост спирачките са добри, кормилното управление няма наднормен луфт и Волгата минава учудващо гладко през неравностите.
Карданът се оказа тотална щета. Луфт в шлиците, скъсан отдясно крак на гумения тампон на висящия лагер... Каретата и те заминали.
Поръчах нов кардан комплект и утре, живот и здраве, е много вероятно да го монтирам.
Имам да й залепя нови уплътнения на вратите. Добре, че имам за Варшава комплект нови, а профилът е същия... Остава да оскубя старите и за 1 час ще е готова.
Задните светлини на М-21 винаги са ми били интересни. Мигачът е решен, като се включва в мигащ режим жичката за стопа (зад червения разсейвател има една крушка с 21/5 Вт за стоп/мигач и габарит). Типично американско решение. При натисната спирачка + включен мигач единия стоп свети постоянно, другия мига.
Белите стъкла отдолу са за заден ход.
Габаритите се виждат и отстрани.
Задният ход:
Много е приятно да я виждам, как ден след ден става все повече и повече на кола.
Тема: ГАЗ М-21М Волга 1964 г. (Прочетена 122582 пъти)