Направихме основен ремонт на двигателя на Волгата.
Защо? Всичко започна с идеята да отстраним течовете на масло. Течеше много и отвсякъде. С моя приятел Стефан свалихме двигателя с цел да сменим графитената набивка на коляновия вал откъм маховика.
Ето го пациента, поставен на стойка и готов за разглобяване:
Оказа се, че картера е удрян и запояван левашки. Колата е оставала без масло. Това е довело до завличане на лагери. Замерването показа, че е коляновият вал вече е с ремонтни лагери - 0,75 на основните и 0,50 на биелните. Разпределителният също е за нови лагери. Ризите са нови, на номинал. Три бутала се оказаха УМЗ (за УАЗ) и едно ЗМЗ (ГАЗ)... Сегментите наредени с ключовете един под друг на 2 от буталата. Имаше и лек луфт в буталните болтове. Навсякъде, където силистренските байовци бяха пипали, си личеше - двигателят е ремонтиран грубо, по "текезесарски". Слагани са разни крепежи и въобще нямаше нещо да е като хората.
Последва киснене е керосин и баня с водоструйката до придобиване на чист вид:
Както се вижда, блокът е гол. Останалите неща са наредени на пода в халето:
Почесвам се по темето и се сещам, че един добър човек от Гара Яна ми подари части за Волга 24. Разопаковам вързопите. След киснене в керосин се разкрива следната гледка:
Имам си нови колянов вал, както и ризи с бутала и бутални болтове! Но са за Волга ГАЗ 24. Разликата в коляновите валове е в петия основен лагер. На ГАЗ-21 е по-широк, а на 24 е с еднаква ширина като останалите. Съответно на 24 маслогонния пръстен е по-навътре от на 21. Ризите също са различни и не пасват на 21. Но буталата и буталните болтове пасват.
Един колега ми подари нови основни и биелни лагери за 24. След кратък размисъл решаваме да префасонираме блока за колянов вал 24. Съответно следва да се фрезоват блока и петата на петия основен лагер, за да може да влезе маслогонния пръстен.
Блокът го даваме в шлайфбазата в Доброславци за фрезоване на блока и петата, както и за набиване и обработка на лагерите на разпределителния вал. Носим им два комплекта лагери, които са еднакви на 21 и 24. Защо? Ами зашото петите са през милиметър и ако нещо се обърка, трябва да има резервни от всичките размери.
От Доброславци се изложиха. Върнаха блока със скъсана и неизвадена шпилка от блока. Мързяло ги да нагласят база с подлагане и хванали и буквално изскубали оригиналните шпилки от алуминиевия блок. Извадили и ризите. За какво - не знам. В резултат се наложи бате Жоро да им оправя свинщините.
Междувременно нося на Жоро биелите с нови втулки. Жоро Григоров за пореден път е перфектен. Направи ги като по учебник, болтовете влизат плътно.
Нося му и блока. Успя да фрезова скъсаната вътре в блока шпилка и постави ремонтна втулка.
Всички капаци и капачета, на които не е противопоказно ги дадох на пясъкоструйка и прахово боядисване в Оптикомеханичния завод. Направиха ми ги отлично.
Паралелно Драго от Бяла Слатина ми подари картер за УМЗ - 414/417 - от джип УАЗ. Идеята беше да прехвърлим фланеца за щеката за масло на новия картер.
Старият обаче изглежда по-добре, някак си е по-красив и видимо по-старателно изработен. Стефчо изрязва квадрат със сцепеното и заварява на плътен шев нов здрав метал. После пясък и прахово и картерът отново изглежда като през 1964-та.
Почваме сглобяването:
Навсякъде нови гайки и шплентове. Изглежа доста симпатично:
Знаех, че на Варшава, Жук и Ниса и Волга 24 съединителите са взаимозаменяеми. Извадих един от запасите ми. Изненада!
Волга М21 е с по-голям маховик. Беше събота и нямаше начин. В магазина на Ботевградско шосе оставих малко над 200 лева за нов руски съединител Триал с диафрагмен притискателен диск. В интернет има различни мнения за тия съединители. За сега работи добре...
Слагаме маслена помпа. Новата УАЗова не пасва на 21цата. Или поне не и със стандартната тръба. Айде слагаме 21цовата.
Лекуваме течовете (нали за това свалихме мотора). Нова немска набивка за Мерцедес. Нови "четворки". Гумени уплътнения. Лек слой уплътнител на Виктор Рейнц. Естествено всичко се реже и напасва на място.
Следва нова водна помпа с капсуловани лагери. Двигателят е сглобен и регулиран на станока.
Кошът е друга тема. Отне ми един ден миене с керосин, обезмаслител, стъргане с шпакла и пръскане с водоструйка, докато остана на метал. Поне 5 кила кал и масло паднаха. Гредата на моста беше буквално запечатана...
Слагаме мотора вътре. На заден фон се виждат гнусните висящи кабели, които в последствие прибрахме в снопове и облепихме с платнено тиксо. Получи се като от завода.
Карбураторът беше разпробит некадърно в горната част на две места. Стефан рециклира един друг карбуратор, който прибихме където трябва и вече имаме оптимална работа на газ и на бензин.
Много важен момент за бъдещото здраве на двигателя е доброто пречистване на маслото. Подарен ми беше комплект УАЗов преходник за пълнопоточен филтър, само за да разбера , че няма място за филтъра в коша на 21. На всичкото отгоре затрих подарения ми преходник и си купих още един. Накрая Стефан даде на познат чертежа и се сдобихме с преходник....
Съответно разкарах филтъра за грубо пречистване, маркучите и останалите идиотщини от коша. Сега цялото масло минава през станартен Ладов пълнопоточен филтър, както е на по-новите УАЗове.
Ето го вече готовия двигател. Оставихме го да работи над 1 ден на празен ход при различни честоти.
Установихме, че датчика за температурата се "побърква"... Но колата не грее.
Покарах я, перфектно работи.
Тръгнахме с жена ми до пещерата "Проходна" до с. Карлуково. Красота, Волгата с 65-70 се носи по магистралата. Налягане на маслото перфектно. Водата и тя на 80 градуса въпреки жегата (сложих 6-лопатна перка от УАЗ, за да няма изненади).
И на връщане....
ПляяаааС! ЛЮС! Две-три експлозии и Волгата умря на разклона за Ябланица на магистрала Хемус.
Звъня за помощ. Отзовават се всички - Стефан, Ясен, Жоро, Сашо, Стани... Кво и е на Волгата? Няма искра. Бобина? Комутатор? Палецът не се върти. Изронило се е зъбното колело на привода на делкото.
Стефан идва с неговото камионче и ни спасява.
Оказва се, че приводът от УАЗ е несъвместим с двигателя М21.
Не, защото са му различни зъбите или размера. Просто мазането му е решено, като в блока има канал 2мм от лагера на вала и се подава масло под налягане към привода. На 21 няма каналче, а на вала на привода е направена маслогонна резба, така че да се качва маслото, което по въдушно - капков път е стигнало до зъбното колело.
Заради липсата на мазане валът на уазовия привод се беше заварил към корпуса.
Стефчо измисли как да го преработи мазането. Купихме нов привод, Ладови втулки за делко (на ВАЗ делкото се маже минимално, но вала е на меднографитна втулка). Стефан изстругова, наби втулки, наряза маслогонна резба в тях... Пробата показа, че вече масло се качва, както на оригиналния 21 привод. Набихме отгоре допълнително грес и масло. Новият привод работи за сега добре и не грее.
Накрая отказа датчика за налягане на маслото. Сложих нов от "Ботевградско", цилиндричен за УАЗ. Е, не отчита и той като хората. Дойде моя приятел Филип със своя Москвич 409. Подари ми камбанка от 1975г, нова. Тя няма грешка и отчита в комбинация с уредите на М21.
Смяних и датчиците за отчитане на температура - тип тм-101 в помпата и за прегряване тип тм-104 в радиатора. Пак съветски от 80-те. От бул. Габрово - "Старците". Вече отчита реалните под и около 80 градуса температура.
В добавка Волгата има и чисто нова генерация от край до край, ама за нея ще разкажа в следващ пост.
След всичките приключения двигателят работи чудесно, колата върви много повече, а и има перфектен звук...
Тема: ГАЗ М-21М Волга 1964 г. (Прочетена 122571 пъти)