Продълважай в същия дух.
.... Крайно време беше да се споменат, бензинови Мерцедесови 6-ци. Лакоми и неразрушими. И черешката на тортата, 16-клапановия V8 5.0, дето дори във W126, въобще не се затруднява с тонажът на каросерията....Идеален агрегат за 2-врато, бързо, спортивно купе или тежка лимузина с автомат. Възсядал съм чужд С107 модел 450. Пак осмак. С автомат. Правихме му цялата предница, седя у нас 1 седмица.
Черен. Софийски. Преди 1 година. Усещането при дадена всичката газ е.......плашещо.
Особенното е, че от място до 100 си набира много добре и има сила в излишък. Плашещото е, от 100 НАГОРЕ.
И да речем, особено от 150 - нататък.
На доускорение, няма Пура която да го стигне, понеже и от тях имам някои впечатления, макар и дребни. Бърз е, а звукът от развъртащ се всякакъв Бенцов 8-мак е едно от най-готините неща, които човешко ухо може да чуе. И той е инжекцион. Ама за инжекторен агрегат си е доста апетитен.
Хах, да, аз всичките им по големи мотори на Бенц много ги харесвам.
6 цил ми табакера, тя беше 2,5 литраж, си се развърташе много бодро на обороти.
Но при високи скорости, беше значимо по шумен мотор, от 2,8 литровия, дето им е по-късния агрегат, 2 валковия шестак.
МаКАР ЧЕ при моя случай като наблюдение, РАЗЛИКАТА МОЖЕ да идва от шумоизолацията.
Понеже 280 съм карал само в в123, а тя е доста по тиха от табакера купето, и е по-аеродиамична.
Иначе за осмаците, аз от нашия 450 СЛЦ нямам особено спомени от ускорението му, защото тогава бях малък като го имахме.
Обаче вътре мотора не се чуваше много, все пак си беше нова кола.
А като ходехме до вилата с него, тогава нашите имаха една селска къща на Бонсови поляни, над Горна Баня, в планината Люлин, тоя осмак ги качваше баирите буквално на празен ход.
Без да мръкне даже, без никакви напъвания.

Години по късно, вече след като си продадох 500 кабриото, се наканих да купувам един сом седан осмак, пак 450, светлозелен металик.
По-късно го взе мой приятел тоя сом, тоя същия фен, дето ми купи ГТВ-то, един чичо Наско, викаме му по софийските ретросреди- дон Нучо, хахах...
Та сома още седи в къщата му, ама в едно влажно мазе, и вече е много гнила.
Тоя сом ми го даваха много евтино, само за 2000 тогавашни марки, някъде през 1998 година, защото нещо беше на някаква гръцка фирма, и тя фалирала, и нямаше прехвърляне колата.
Интересно, че чичо Наско, пък успя по някакъв начин да си го преристрира на негово ме, и Соф. номера.
Сега съжалявам що не го взех, беше стегната кола, с тъмносзелен плюшен салон вътре, и се цепеше много здраво на ускорение.

Хич не вървеше много по бавно от моя бившия Сл, 107, дето хем беше с по лек алум мотор, хем 20-30 коня отгоре, хем и купето на Сл-а е една идея по леко от седан С-класа в116...
Та такива работи.
А колега, какво стана с този черен с107, кара ли го някой по София?

Предполагам няма да го продават, или пък ще му искат огромни пари...
Ами то закритото купе СЛЦ нали имаш предвид че е бил, а не СЛ двуместния, с махащия се хардтоп?
Щото по София има няколко черни кабрио р107, ама са всичките с 380 мотор.
И то американски версии 380 мотор, с катализатор и ниска компресия, зорлем вадят по 160 коня.

Големи мъртъвци са на ускорение.
Ама все такива американки Сл 107 внасят тука, за по евтино да ги намират.
Щото евроверсиите 500 п107 са по-скъпи.
Иначе на харчене не помня нашия СЛц колко харчеше, много то е ясно,

дори и по тоя рехав трафик на София тогава.
То не помня и СЛЦто, К-жетроник ли е бил или по-ранната версия с електрически дюзи, Л-Жетроника.
Иначе и 5 литрвия ми Сл, и едно купе дето имах 420сек, те и двете бяха КЕ-Жетроници, бяха супер пестеливи за осмаци.
На леко каране ми даваха 16-17/100 градско, а на дълъг път, рядко над 10,5-11/100.